Решение № 479 от 28.03.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Велико Търново, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря И.КА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20224110103125 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 19а, ал. 4 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 177, ал. 2 от АПК.

Образувано е по жалба на А. М. М. срещу решение *., с което на жалбоподателя е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя *******. Излага се становище, че с ******* е отменен изричен отказ на ответника от 12.01.2022г. за обезщетяване със земя от държавен поземлен фонд, като преписката е върната на административния орган за издаване на решение за възстановяване на собствеността на наследниците на * със земи от държавния поземлен фонд по реда на чл.

10б, ал. 2, т. 2 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че с обжалвания административен акт е предвидена възможност обезщетяването да се извърши с поименни компенсационни бонове, което е в противоречие с влязлото в сила съдебното решение. С оглед гореизложеното се отправя искане за прогласяване нищожността на решението * както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът заема становище, че жалбата е неоснователна тъй като решението *****не е краен акт, с който завършва процедурата по чл. 19а от ЗСПЗЗ. Изтъква, че в изпълнение на съдебното решение са предприети действия по определяне и обособяване на имот от държавния поземлен фонд, с който да се извърши обезщетяването, поради които не е издадено решение по чл. 27а от ППЗСПЗЗ. С оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото 1 доказателства, намира за установено следното:

Жалбоподателят е наследник на * като по негова жалба е постановено решение *, с което е отменен изричен отказ на ответника от 12.01.2022г. за обезщетяване със земя от държавен поземлен фонд на наследниците на общия наследодател, като преписката е върната за издаване на решение за възстановяване на собствеността със земи от държавния поземлен фонд по реда на чл. 10б, ал. 2, т. 2 от ЗСПЗЗ. В изпълнение на съдебното решение и на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е издадено решение *, с което на А. М. М. е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя с площ 30,500 декара, трета категория, за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове: 30,500 декара, трета категория на обща стойност 19063 лв. Последвало определяне на имот от държавния поземлен фонд ******, като са предприети действия от административния орган за обособяване от него на самостоятелен имот с площ от 30,500 декара, с който да се извърши обезщетяването.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваният административен акт е издаден от надлежен орган и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, с което е отменен изричен отказ за обезщетяване със земя от държавен поземлен фонд. Същият е постановен в производство по обезщетяване на собственици на земеделски земи, които не могат да бъдат възстановени в реални граници. В тези случай бившите собственици имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове като производството преминава през следните фази: решение по чл.

19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.

10б, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ, в което се посочва стойността на обезщетението; решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетението – със земя и/или поименни компенсационни бонове, в което се определя стойността на обезщетението; план за обезщетяване съгласно чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ, в който се определят границите на имотите за обезщетяване; решение по чл. 27а от ППЗСПЗЗ, в което се посочва конкретната земеделска земя, отредена като обезщетение.

Обжалваният административен акт по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ не се намира в противоречие с решението* и не е нищожен, на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Противоречие със съдебното решение е налице, когато повторно издаденият акт е с еднакво съдържание с отменения или е постановен при нарушение на задължителните указания по прилагането и тълкуването на закона. Еднакво е съдържанието на административните актове, в които е налице тъждество между фактическите основания за издаването им и разпоредените права и задължения, включително и отказ, а административният акт е издаден в нарушение на задължителните указания на съда, когато не съответства на изложените в мотивите на 2 съдебното решение съображения по тълкуването и прилагането на закона във връзка с решаване на спора по същество. Решението *****не е свързано с отказ, а определя право на обезщетяване, като е издадено в съответствие със законоустановената процедура по чл. 19а, ал. 4, т. 1 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. В същото не се определя начинът, по който ще се извърши обезщетението, поради което не е постановено и при нарушение на задължителните указания в съдебното решение по прилагане и тълкуване на закона. От гореизложеното се достига до извода, че не са налице твърдените от жалбоподателя основания за нищожност на оспорения административен акт, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна, като на основание чл. 143, ал. 3 от АПК той следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Отхвърля жалба на А. М. М. с ЕГН: ********** *, срещу решение **************.

Осъжда А. М. М. с ЕГН: ********** *, да заплати на **********, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Административен съд – Велико Търново, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3