Решение № 4371 от 18.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4371 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231100503730 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника М. К. В., чрез адв. Х. К., срещу решение № 10967 от 10.10.2022 г. по гр.д. № 14621/2022 г. на СРС, ГО, 40, с което са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищцовото дружество

„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с предходно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) против ответника М. К. В. искове за признаване за установено в отношенията между страните, че М. К. В. дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД следните суми: 1/. на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 51 ПИКЕЕ – сумата 716,70 лв., представляваща вземане по корекционна сметка за доставена електрическа енергия за периода 29.09.2020 г. – 16.11.2020 г. за обект – къща, находяща се в с. Долно Церовене, ул. „*******, за която сума е издадена фактура № 0003291939/20.11.2020 г., ведно със законната лихва от 19.10.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 48,76 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в периода 02.12.2020 г. – 23.08.2021 г. на главницата за електрическа енергия по т. 1; 3/. на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 51 ПИКЕЕ – сумата 1359,72 лв. представляваща вземане по корекционна сметка за доставена електрическа енергия за периода 28.06.2020 г. – 28.09.2020 г. за горепосочения обект, за която сума е издадена фактура № 0003284419/30.09.2020 г., ведно със законната лихва от 19.10.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 111,03 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане в периода 13.10.2020 г. – 23.08.2021 г. на главницата за електрическа енергия по т. 3; 5/. на 1 основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 51 ПИКЕЕ – сумата 1 336, 36 лв., представляваща вземане по корекционна сметка за доставена електрическа енергия за периода 09.03.2020 г. – 09.06.2020 г. за горепосочения обект, за която сума е издадена фактура № 0003273022/11.06.2020 г., ведно със законната лихва от 19.10.2021 г. до окончателното й изплащане; 6/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 147, 37 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане в периода 30.06.2020 г. – 23.08.2021 г. на главницата за електрическа енергия по т. 5, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 410 ГПК по гр.д. № 59929/2021 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение, поради необоснованост на фактическите изводи на съда. Твърди се, че ответникът не дължи на ищеца процесните суми, тъй като не е потребител на електрическа енергия за процесния период и обект. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с предходно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД). С молба от 24.04.2024 г. за разглеждане на делото в отсъствие на представител на дружеството се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция и се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

1. По исковете за признаване за установено, че ищецът има към ответника вземания, основани на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 51 ПИКЕЕ:

По силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и след влизане в сила на Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) е предвидено законово основание за оператора на електроразпределителната мрежа едностранно да преизчисли и коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия - ако установи неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване. Предвиден е и 2 ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Уредената в ПИКЕЕ от 2013 г., а и в ПИКЕЕ обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г., корекционна процедура се отнася за случаите, при които: липсва средство за търговско измерване; при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата; при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване; е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател. Следователно с изменението на ЗЕ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ е предвидена възможност за оператора на електроразпределителната мрежа да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията.

Съгласно чл. 56 ПИКЕЕ от 2019 г., в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“. Преизчислените количества електрическа енергия се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор.

Ползвателят на мрежата дължи заплащане на дължимата сума на оператора на мрежата. Този извод следва от разпоредбата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ, според която дейността по пренос на електрическа енергия включва и събиране на всички вземания, свързани с преноса, включително за достъп, изравнителни плащания за допълнителни услуги, като закупуване на услуги (разходи за балансиране, енергия за покриване на загуби), както и за претоварване по механизма за компенсиране между операторите на преносни системи в съответствие с чл. 13 от Регламент (ЕО) № 714/2009. В този смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС, формирана във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ, вр. чл. 50 - чл. 56 ПИКЕЕ. В решение № 50186 от 24.10.2022 г. по гр. д. № 4372/2021 г., IV г. о., на този въпрос е отговорено в смисъл, че по силата на разпоредбата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50 - 56 ПИКЕЕ. Ето защо крайният клиент, като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. а ДР ЗЕ, дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа. В решение № 77 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г. на ВКС, III г. о., и в решение № 115 от 17.06.2022 г. по гр. д. № 3817/2021 г. на ВКС, IV г. о., също е прието, че е налице подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да го начисли и получи, и това възлагане не противоречи на 3 нормативен акт от по-висока степен.

В случая страните не спорят, а и се установява от представените фактури № № 0003291939/20.11.2020 г., 0003284419/30.09.2020 г. и 0003273022/11.06.2020 г. и приложенията към тях, че ищецът е начислил на ответника сумите 716,70 лв., 1359,72 лв. и 1336,36 лв., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ от 2019 г., въз основа на едностранни корекционни сметки.

Налице са елементите на фактическия състав, пораждащ претендираното от ищеца право на вземане за посочените суми по корекционните сметки:

Между страните е възникнало валидно облигационно отношение и ответникът има качеството потребител на електрическа енергия за процесните имот и периоди.

От разпоредбата на чл. 97 и сл. ЗЕ следва, че правоотношението по продажба на електрическа енергия за битови нужди е договорно, като договорът се сключва при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител на електрическа енергия и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Съгласно чл.

98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Не е предвидена задължителна писмена форма на договора като условие за неговата действителност. В този смисъл са и разясненията, съдържащи се в мотивите към Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС, според които е без значение как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин.

За процесното правоотношение са относими Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД (вече „Електрохолд продажби“ ЕАД), приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г., изменени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДЕКЕВР. По делото няма твърдения и данни страните да са сключили допълнително писмено споразумение, по реда на чл. 98а, ал. 5 ЗЕ, с което да са договорили условия, различни от общите.

Съгласно § 1, т. 27г, вр. § 1, т. 2а ДР ЗЕ краен клиент е този, който купува електрическа енергия или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 4, ал. 2 ОУ, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

Съгласно чл. 4, ал. 3 ОУ правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице, при условие, че собственикът или титулярят на вещното право на ползване на имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача на електрическа енергия или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът или вещният ползвател на имота е солидарно отговорен за задълженията към продавача на електрическа енергия, заедно с лицето, за което е дал 4 съгласие да бъде потребител на електрическа енергия.

Следователно, страна по договорното правоотношение за продажба на електрическа енергия за собствени битови нужди може да бъде собственик, титуляр на вещното право на ползване или облигационен ползвател на имота - с изрично писмено съгласие на собственика или на вещния ползвател, дадено пред продавача на електрическа енергия или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок.