Решение № 22 от 12.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Благоевград, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20231200500991 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437 ГПК.

Подадена е жалба от длъжника Б. Д. Д., ЕГН **********, с.а.: гр. С. **, р-н „**“,ул.“*“ №*, ап.*, насочена против, принудителни изпълнителни действия на ЧСИ А. Ц., изразяващи се в: извършена възбрана, съставен протокол за опис, назначено вещо лице, което да изготви експертна оценка за стойността на имота, насрочена публична продан на жилище, представляващо ½ идеални части от недвижим имот, находящ се в парцел * - осем, пл. №** седемнадесет, в кв. * - втори по плана на с. ***, Б. о., ведно с изградените в имота жилищна сграда и едноетажна масивна сграда, изградена на сключено застрояване с жилищната сграда.

В жалбата се навеждат доводи, че на основание чл.487 ГПК, съдебния изпълнител е насочил принудително изпълнение към имущество на длъжника, което според същия е несеквестируемо. Излагат се подробни съображения в тази насока, сочейки че длъжника не притежава друго недвижимо имущество, което да обезпечи жилищните му нужди и е единствено жилище. Твърди се, процесните недвижими имоти са несеквистируеми по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК и по отношение на тях не може да се насочва принудително изпълнение. Твърди се, че върху тези имоти не са налице и основания за отпадане на несеквистируемостта съгласно чл.445 от ГПК, тъй като върху тях не са учредени залог или ипотека и няма и 1 надвишаваща част, която да се обособи в отделен обект. Твърди се, че този имот е наследствен и е единствено негово жилище. Сочи се, че по делото е наложена възбрана и върху втори имот в с. Черниче, чиято собственост е между повече от 10 човека.

Моли се да бъдат отменени посочените действия. С жалбата се иска и спиране на изпълнението.

Взискателят „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД е депозирал възражение, в което изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение.

В срока по чл.436, ал.3 изр. второ от ГПК, са постъпили мотиви от ЧСИ, с които се приема, че жалбата е процесуално допустима, но по съществото си неоснователна.

Съдът, като взе предвид данните в изпълнителното дело, съобрази становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено по делото от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и отговаря на изискванията за редовност по чл.436, ал.4 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е процедурата по връчване препис от жалбата по чл.436, ал.2 ГПК, като такъв е връчен на взискателя.

В този смисъл жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество подадената жалба е неоснователна, по следните съображения:

Изпълнително дело № 509/2015г. по описа на ЧСИ А. Ц. е образувано по искане на взискателя „Българска банка за развитие“ АД срещу „Булинтра“ АД и Б. Д. Д. за събиране на суми по издаден в полза на взискателя изпълнителен лист от 28.07.2015 г., издаден по гр. дело № 31112/2015 г. по описа на P C София.

С Разпореждане № 1066/07.09.2015 г. към него е присъединено искането на взискателя по изпълнително дело №881/14г. по описа на ЧСИ М.

Ц.

С молба с вх.№11829/10.08.2022г., взискателят „Българска банка за развитие“ ЕАД е поискал налагане на възбрана върху гореописания недвижим имот, 1/2 ид.ч. от който е собственост на длъжника - жалбоподател Б. Д. Д., придобит по наследство от майка му Р. Д., подробно описан в Нотариален акт от 1958г.

Със същата молба, взискателят е поискал и налагане на възбрана на друг недвижим имот собственост на длъжника, а именно: ПАРЦЕЛ VI — шеста, пл.№122 — сто двадесет и втори в кв. 17 - седемнадесети по плана на с. Ч., Б. о., от 815,00кв.м., а по скица с площ от 770,00кв.м, ведно с изградената в имота жилищна сграда.

От данните по изп. дело е видно, че длъжникът е собственик на 1/8 ид.ч. от този имот, който също се намира в с. Черниче и е придобит по наследство от баща му Д. Д., съгласно нотариален акт от 1962г. /лист 286 от ИД/.

2

Възбраните върху имотите са наложени на 10.01.2023г.

С молба Вх.№10293/20.06.2023г. взискателят е поискал единствено и само да се извърши опис на имота, от който длъжника притежава 1/2 ид.ч.

ЧСИ е предприел принудителни изпълнителни действия в тази връзка, като е наложил възбрана на горецитирания имот, на 31.08.2023 г. е извършен опис на имота, съставен е протокол за извършения опис, назначено е вещо лице, което да изготви експертна оценка за стойността на имота и е насрочил публична продан на този имот от 16.10.2023 г. до 16.11.2023 г.

Въззивният съд намира, че предприетите от съдебни изпълнител са правилни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК , длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.

По същество, правният спор се свежда до това, дали процесните имоти съставляват несеквестируемо жилище на длъжника, т. е. дали е допустимо насочване на принудително изпълнение срещу тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК , несеквестируемо е жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Легално определение за "жилище" се съдържа в § 5, т. 30 от ЗУТ, съгласно която "Жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди". Допустим е описът и на несеквестируемо жилище, доколкото при него съдебният изпълнител установява жилищната площ, съгласно изискванията на чл. 444, т. 7 ГПК вр. с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/2008 г. , проверява с кого живее длъжникът, което обстоятелство е от значение за несеквестируемостта. Предпоставките п о чл. 444, т. 7 ГПК обуславят процесуалната законосъобразност на следващите действия по публичната продан на жилището и съдебният изпълнител ги установява въз основа на представените от взискателя документи и тези, които изисква и събира, включително и от длъжника - чл.

426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 483 ГПК. Ограничението по чл.

444, т. 7 ГПК се проверява към момента на изпълнението - Опр. № 107 от 04.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1094/2013 г., I г. о., ГК; Опр. № 277 от 04.11.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 219/2008 г., I т. о., ТК; Опр. № 358 от 12.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2727/2017 г., IV г. о., ГК.

В настоящия случай, съгласно протокол за опис от 31.08.2023 г. описаните недвижими имоти със ЗП от 68.90 кв.м и от 64.70 кв.м, находящи се в област Б., община С., село Ч., п.к. **, ул. „**" № ** са придобити от длъжника чрез наследяване, с наследодател Д. Ц. Д. - Натариален акт № 99 от 1958 г. (представен по изп. дело). От съдържащите се в изпълнителното дело документи, както и от протокола за извършения на 31.08.2023 г. опис е видно, че изпълнението е насочено срешу ид. части от поземлен имот, находяш се в 3 с. Ч. ул. „** „ № **, ведно с ид.ч. от построените в него две сгради, изградени на сключено застрояване, които сами по себе си не представляват „единствено жилище" по смисъла на чл, 444. т. 7 от ГПК. Видно от цитираният протокол за опис в поземления имот са изградени едноетажна жилищна сграда и едноетажна масивна сграда - гараж, ползващ се за живеене, изграден на сключено застрояване с жилищната сграда. Жилищната сграда е едноетажна, масивна и се състои от кухня, две стаи, вестибюл, входно антре и баня с тоалетна.

Видно от кориците на изпълнителното дело е, че съдебния изпълнител е извършил имуществено проучване и по същото са приложени нотариални актове, данъчни декларации, удостоверения за наследници, справки, изискани са скици. От проучването е установено, че длъжника – жалбоподател притежава идеални части и от недвижими имоти, придобити от длъжника чрез наследяване с наследодател Р. С.Д. (моминска фамилия М.) - Натариален акт № ** от 1962 г. (представен по изпълнителното дело), а именно: 1/8 идеални части от недвижим имот, представляващ поземлен имот с план. №**, парцел *, квартал * по плана на с. Ч., площ по документи 815 кв.м, а по скица 770 кв.м, ведно с изградената в имота жилищна сграда, находящи се в област Б., община С., село Ч., п.к. **, ул. **.

С оглед изложеното, съдът намира извършените от съдебния изпълнител изпълнителния действия по възбрана и опис на същия за законосъобразни. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като възбраната ги задържа в патримониума на длъжника т.е налагането на възбрана върху непотребими вещи, какъвто е настоящият случай, не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.

Допустим е и описът на непотребимите вещи, забранено е осребряването им.

В този смисъл, доколкото в конкретния случай, единствените извършени изпълнителни действия са възбрана и опис на процесния имот, депозираната жалба се явява неоснователна.

Разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК е от публичен порядък, поради което съдебният изпълнител е задължен преди да насочи изпълнение, служебно да събере данни относно това дали имотът е несеквестируем или не.

В този смисъл, ЧСИ следва да провери дали това е единственото "жилище" на длъжника, след като взискателят е решил да поиска предприемене изпълнителни действия по отношение на този имот.

Същевременно в тежест на длъжника е да установи несеквестируемостта на жилището, върху което е насочено изпълнението, включително чрез доказване, че не притежава друго жилище или че "другото жилище" не е в състояние да задоволи неговите жилищните нужди. Такова доказване не е проведено, поради което съдът намира, че процесният имот, върху който е насочено принудителното изпълнение, съставлява секвестируемо имущество на длъжника Б. Д..

Неоснователно е и съдържащото се в жалбата искане за спиране на 4 изпълнителното производство. Такова може да бъде постановено по реда на чл. 438 от ГПК в качеството му на привременна мярка до произнасяне по жалбата. Доколкото, обаче, съдът се произнася по подадената жалба с настоящия съдебен акт, спирането би било безпредметно.

Водим от горното, Окръжен съд - Благоевград

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№14039/07.09.2023 г. е подадена от Б. Д. Д., ЕГН **********, със с.а.: гр. С., р-н“ **“, ул.“**“№*, ап.*, срещу възбрана и опис на недвижим имот от 31.08.2023 г. по изп. дело№509/15 по описа на ЧСИ А. Ц.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ особеното искане на жалбоподателя за спиране на производството по изп. д. № 509/2023 г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски до произнасянето на съда.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5