Решение № 110 от 04.05.2026, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 1350/2025
- Вид
- Решение № 110
- Подписан
- 04.05.2026
- Състав
- Борис Димитров Царчински
Цитирани разпоредби
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 1, т. 37 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 30, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 408, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 110 гр. Ихтиман, 04.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Гражданско дело № 20251840101350 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 51, представлявано от М. П. И. и К. С. В. – изпълнителни директори, чрез юрк. М. Ж., с която предявява против Агенция „Пътна инфраструктура“ установителен иск за съществуване на вземане за сумата от 562,57 лева главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, с включени ликвидационни разноски по щетата, в размер на 10 лв., както и мораторна лихва в размер на 210,45 лв. от **.**.2022 г. до **.**.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от **.**.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение. Претендират се и сторените в настоящото и в заповедното производство разноски.
В исковата молба се твърди, че на **.**.2020 г. по Републикански път III-801 между с.
Бальовци и с. Вакарел, с посока на движение към с. Вакарел, точно преди навлизане в с.
Вакарел е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което лек автомобил „********“, с рег. № СВ*****К, управляван от А. И. З. навлиза в дупка на пътното платно, в резултат на което са причинени материални щети – спукани са предна лява и предна дясна гуми. Увреденият автмобил бил застрахован в ищцовото дружество с полица за застраховка „Каско на МПС и Злополука“, валидна от **.**.2019 г. до **.**.2020 г. В резултат на описаното ПТП е депозирано уведомление-декларация по щета пред ЗАД „АРМЕЕЦ“ по имуществена застраховка „Каско на МПС и Злополука“, с искане за обезщетяване на нанесените вреди на процесния автомобил, образувана е щета № 1072003010**** и са констатирани уврежданията на автомобила. С платежно нареждане на **.**.2020 г. е заплатена от ищеца сумата в размер на 552,57 лв. за извършените ремонтновъзстановителни дейности на процесния лек автомобил. Във връзка с ликвидацията на преписката, ищцовото дружество твърди, че е реализирало и обичайни разноски в размер на 10 лева. Ищцовото дружество е поканило АПИ да възстанови заплатеното обезщетение, като поканата е получена на **.**.2020 г.
1
Ищцовото дружество е образувало на 28.03.2025 г. ЧГД № 18253/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 157 състав, по което в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Моли се съдът да приеме за установено, че Агенция „Пътна инфраструктура“ дължи на ищеца сумата от 562,57 лв. – главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, с включени ликвидационни разноски по щетата в размер на 10 лева, както и мораторна лихва в размер на 210,45 лева от **.**.2022 г. до **.**.2025 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане. Моли се ответникът да бъде осъден да заплати и направените разноски по настоящото и по заповедното дело разноски.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ в отговора на исковата молба оспорва иска. Сочи, че описаните в исковата молба щети по автомобила: „2 бр. предни гуми“ противоречи с изложното в заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС на ЗАД „АРМЕЕЦ“, където е посочено, че щетата е: „1 бр. предна лява гума“. Ответникът твърди, че не са представени действащи към датата на евентуалното ПТП – **.**.2020 г. и сключване на застраховка – **.**.2019 г. Общи условия (ОУ) за застраховка на ищеца.
Ответникът сочи, че описаните в случая щети изискват задължително посещение на местопроизшествието и съставяне на протокол за ПТП, какъвто обаче не е съставен, а в случая е налице хипотеза на задължително съставяне на протокол за ПТП, с оглед противоречието с уведомлението, съгласно чл. 125 от ЗДвП.
Ответникът възразява още, че не е ясно описанието на препятствието, не е посочен размера, особеностите, деформациите на пътната неравност. Навежда се възражение, че длъжностното лице, отразило произшествието не е изготвило снимков материал съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-167/24.10.2002г., което обстоятелство възпрепятствало установяването на действителната причина за възникване на ПТП, а и към исковата молба ищецът не е представил снимков материал на евентуалното препятствие и настъпилите щети на моторното превозно средство.
Навеждат се доводи за това, че по делото няма данни за скоростта, с която се е движил водачът, имало ли е други движещи се МПС, бил ли е под въздействие на алкохол и че представената застрахователна полица не удостоверява основанието за изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва обстоятелството, че застрахователният договор съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което счита, че не се доказва застрахователен риск. Възразява, че застрахователят не е събрал доказателства дали в случая не са налице обстоятелства съгласно Общите условия, които изключват настъпването на покрит риск. Евентуално се твърди наличие на съпричиняване.
По изложените съображения иска от съда да отхвърли претенцията като неоснователна. Претендира деловодни разноски. При евентуалност възразява срещу прекомерност на претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение.
В последното проведено открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрк.
М. Ж., който моли съдът да постанови решение, по силата на което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира и направените разноски.
В последното проведено открито съдебно заседание, ответникът, редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК намери за установено следното от фактическа страна:
От представената по делото преписка по щета № 1072003010**** от 2020 г., включваща застрахователна полица за застраховка „Каско“ и злополука № 0306Х053****, със срок на действие **.**.2019 г. до **.**.2020 г., заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от **.**.2020 г., декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, свидетелство за регистрация на МПС, знак за първоначален технически преглед, опис на щетите по претенция № 1072003010**** от **.**.2020 г., сервизна поръчка № 82**/**.**.2020 г., касова бележка № 48**/**.**.2020 г., приемателен протокол за представените документи от потребителя на застрахователни 2 услуги от **.**.2020 г.. доклад по щета № 1072003010****/**.**.2020 г., платежно нареждане за кредитен превод от **.**.2020 г., регресна покана с изх. № Л-7***/**.**.2020 г. и известие за доставяне, се установява, че „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД във връзка с възникнало ПТП, при което е увреден лек автомобил „*********“, с рег. № СВ*****К, собственост на А. И. З., е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 562,57 лева на собственика на автомобила А. И.
З..
В цитираното заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за вреди на МПС св. А. З. е заявила, че: „На **.**.2020 г. в 18:30 часа на влизане в с. Вакарел, колата попада с предна дясна гума в дупка, при което гумата се пука. В резултат на това се нанася повреда и на предна лява гума“.
На **.**.2020 г., видно от представената обратна разписка, на Агенция „Пътна инфраструктура“ е била връчена регресна покана по щета № 1072003010**** за заплащане на ищеца на сумата от 562,57 лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи.
От показанията на св. А. З. се установява, че при движение от гр. Панагюрище към гр. София малко преди с. Вакарел, управляваният от свидетелката автомобил навлязъл в тясна, но дълбока дупка с предна дясна гума. Когато гумата попаднала в дупка се чуло издрънчаване и гумата се спукала. Свидетелката заявява, че било сумрачно, тъмно, като на място нямало лампи, нито знаци за неравности. Св. З. твърди, че не е сигнализирала на полицията и не е викала пътна помощ, тъй като гумите на автомобила позволявали на автомобила да продължи движението си дори при спукване. Св. З. е категорична, че не е навлизала в дупка с предна лява гума.
Съдът кредитира показанията на св. З. като обективни, последователни и непротиворечиви. Същите кореспондират и с останалия събран доказателствен материал.
От огледаните в хода на съдебното дирене фотоснимки, представени от ищеца се установява, че на същите е заснет процесния лек автомобил, като се наблюдава, че на същия е срязана една от гумите.
От заключението на изготвената съдебно-автотехническа оценителна експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно се установява, че механизмът на настъпилото на **.**.2020 г. ПТП е свързан с динамичен удар на ходовата част на процесното МПС в напречно разположена пътна неравност с отрицателна денивелация (тип „дупка“, „траншеен изкоп“ или „срез на асфалта“), при което са били увредени предните гуми на автомобила. Според вещото лице нанесените щети на превозното средство отговарят да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с произшествието, като стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени възлиза на 538,61 евро, а обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в границите 15 лв. – 25 лв.
При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението.
Сочи, че ако автомобилът е навлязъл само с предна дясна гума в дупка, то няма как да се увреди и предна лява гума. Вещото лице заявява, че при този тип автомобили (4х4) смяната на една от предните гуми би наложило смяна и на другата предна гума, с оглед нивото и износимостта на грайферите й. Според вещото лице процесните гуми са „рън флат“ и позволяват шофиране със спукана гума за известно време.
Съдът не кредитира заключението по изготвената съдебно-автотехническа оценителна експертиза в частта й относно механизма на настъпване на ПТП и наличието на причинната връзка между ПТП и настъпилите увреждания по отношение на предната лява гума на процесния автомобил, доколкото същата е изготвена преди вещото лице да се запознае с показанията на св. З.. В останалата си част съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено.
Съдът намира, че обезщетението изплатено от ищеца на св. З. за разходите по подмяна на предната лява гума на автомобила не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като от показанията на св. З. безспорно се установи, че управляваният от нея автомобил не е навлязъл с предна лява гума в дупка или друго препятствие.
3
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число и в случаите относно вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД.
Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, които подлежат на доказване, са:
- съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице, покриващо конкретния застрахователен риск и заплащането на застрахователно обезщетение на същото;
- наличие на визираните в чл. 49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице-изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и вредите – или по-конкретно настъпване на процесното ПТП на посочения пътен участък и по описания в ИМ начин; наличие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, както и вида на описаните имуществени вреди по автомобила на сочената стойност, настъпили вследствие на попадането му в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, които са били заплатени, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.