Разпореждане № 2556 от 09.01.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2556 гр. София, 09.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Частно гражданско дело № 20221110155537 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 417 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „О.А.“ ЕООД срещу „Б.“ ООД.

След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК съдът приема следното:

Заповедното производство е уредено като строго формално, поради което в хипотезата на чл. 417 и сл. ГПК съдът следва да установи, че вземането на молителя се основава на някой от актовете, посочени в нормата; той да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника; искането да не противоречи на закона и добрите нрави; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и обичайно място на дейност на територията на страната.

В конкретния случай заявлението е допустимо, а Софийски районен съд е родово и местно компетентен да го разгледа и да се произнесе по същество, доколкото съгласно чл. 411 ГПК, това е съдът по постоянния адрес на длъжника.

Разгледано по същество обаче искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1000 лв., представляваща неустойка по чл. 8, ал. 3 от договора е неоснователно по следните съображения:

Съгласно цитирания чл. 8, ал. 3 от договора всяка от страните може да прекрати договора като отправи 1-месечно писмено предизвестие до другата страна, а в случай, че срокът на предизвестието не бъде спазен дължи неустойка в размер на 1000 лв., респ. негова съответна на неспазеното предизвестие част.

Съгласно т. 4а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС не са налице основанията за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 и 3 ГПК за вземания, основани на упражнено право на разваляне на договор.

В случая заявителят претендира неустойка, която се основава на клауза за неустойка, във 1 фактическия състав на която са включени и обстоятелства, които не са удостоверени с документа по чл. 417, т. 3 ГПК (прекратяване на договора, без да е спазен срока на предизвестие) и не могат да бъдат установени по реда на чл. 418, ал. 3 ГПК. Независимо от това, дори да се приеме, че в конкретния случай е допустимо установяването на настъпилото прекратяване по реда на чл. 418, ал. 3 ГПК, заявителят не е представил официален или изходящ от длъжника документ, т.е. и в този случай искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение подлежи на отхвърляне като неоснователно.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, депозирано от „О.А.“ ЕООД, ЕИК ******** против „Б.“ ООД, с ЕИК ********, в частта относно сумата от 1000 лв. – неустойка по чл. 8, ал. 3 от договор от 01.01.2022г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

Районен съдия:

РАЗПОРЕДИ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2