Решение № 38 от 17.02.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. гр.Велинград, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20245210100668 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Л. Г. Н., с ЕГН: ********** и Н. П. Н., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: град Велинград, *******, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: град София, р-н „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков- Казанджияга“ №4-6, представлявано от Р. И. М.-Т. - управител, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, с които ищците искат да се признае за установено спрямо ответника, че не дължат следните задължения, установени с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело №1561/2011г., по описа на PC - Велинград, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 02.12.2011., за които е образувано изпълнително дело № 20248890400633, по описа на ЧСИ- Деница Станчева, а именно: 2 047,10 евро - представляваща главница по Договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2011г. до окончателното изплащане на вземането, редовна лихва, начислена за периода от 28.05.2011г. до 29.11.2011 г. в размер на 236,76 евро и разноски по делото както следва: 89,43 лева - държавна такса и 274,00 лева юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване на вземането по давност 1 и респективно на възможността за неговото принудително събиране.

В исковата молба са изложени фактическите твърдения, че срещу ищците е образувано и се води изпълнително дело №20248890400633 на ЧСИ Деница Станчева със взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Сочи се, че преди това е образувано друго изпълнително дело, а именно: №526/2012г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова по молба на първоначалния взискател - „Банка ДСК“ ЕАД, въз основа на процесния изпълнителен лист, издаден срещу ищците на 02.12.2011г. по ч. гр. дело №1561/2011г., по описа на P C – Велинград, за същите суми. Излага се, че на 27.10.2016 г. е вписана възбрана по отношение недвижим имот, собствен на Н. Н., което действие съставлява и последното валидно извършено, годно да прекъсне погасителната давност.

Твърди се, че в период от 27.10.2016г. до 27.10.2018г., не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност и тъй като в течение на двегодишен период не са извършвани никакви валидни изпълнителни действия, то на 27.10.2018 год., на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона и се погасява правото да се искат и извършват изпълнителни действия, както и се прекратява задължението същите да се извършват и понасят. Сочи се, че при прекратяване на изпълнителното производство, било то и по силата на закона, с обратна сила, считано от датата на последното валидно предприето изпълнително действие, започва да тече давността, с която се погасява самото вземане, като в случая това се явява 27.10.2016 г. и от тази дата започва да тече погасителната давност. Тази давност се твърди да е изтекла на 04.01.2022 г., като при изчисляването на давностния срок са взети предвид и разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., съгласно който давностни срокове не текат в периода 13.03.2020г.

– 21.05.2020г. Предвид изложеното се моли предявеният иск да бъде уважен.

Ангажират се доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК, ответното дружество, изразява становище, че исковата молба е недопустима, тъй като е предявена пред некомпетентен съд при неспазване правилата за подсъдност, предвидени в ГПК, като в случая твърди, че предявеният по делото иск не е такъв на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 105 ГПК. Относно 2 основателността на предявения иск, твърди, че същия за неоснователен и недоказан. Излага, че до предявяване на настоящия иск са предприемани регулярни действия по образуваното производство като не са настъпили последиците на погасителната давност. Сочи, че тъй като материалното право на кредитора продължава да съществува дори и след изтичането на давностния срок, съдът не би могъл да установи в диспозитива по един отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължи, след като той продължава да дължи и може да изпълни доброволно. Поддържа се, че исковете са недопустими и неоснователни, защото дори да са настъпи последиците на погасителната давност, вземането продължава да съществува, но е придобило едно ново качество - естествено вземане. Ето защо се моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковете. Претендират разноски. Ангажират доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

По възражението на ответната страна по отношение местната подсъдност на предявените искове.

Видно от материалите по делото искът е предявен от лица, които се явяват потребители по смисъла на чл. 113 ГПК. Съгласно легалната дефиниция в § 13, т. 1 от ДР на З., "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. По същество това определение възпроизвежда дадената в. чл. 2, ал. 2 от Директива 93/13/Е. относно неравноправните клаузи в потребителските договори дефиниция на термина "потребител".

В разглеждания случай ищците целят да установят недължимост на вземането на ответника, предмет на договора за кредит, в този смисъл същите се явяват потребители по смисъла на посочената разпоредба и избора им да водят иск в защита на правата си, е закрепен в разпоредбата на чл. 113 ГПК, установяваща специална местна подсъдност, дерогираща общата подсъдност по. С изменението на чл. 113 ГПК /в сила от 07.08.2018 г./ специалната местна подсъдност определена за потребителите е по техния постоянен или настоящ 3 адрес и за нея след измененията в чл. 119, ал. 3 ГПК съдът следи служебно.

Доколкото искът е предявен след влизане в сила на въпросните изменения в ГПК и от исковата молба се установява, че адресът на ищците е в град Велинград, делото е подсъдно на Районен съд Велинград съд.

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, които водят до погасяване на установеното със сила на пресъдено нещо изпълняемо право на ответника, а именно, изтичане на законно установения период от време и преклудирана по давност процесуална възможност на кредитора по принудителен ред да събере вземането си.

Съдът следи служебно за правният интерес от предявения отрицателен установителен иск. Ищците основават иска си на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, следователно допустимостта на същия произтича от разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск би могъл да постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК.

Длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемцията не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата 4 перемция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона.

В този смисъл- Определение № 21 от 7.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5540/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК и др..

Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че ответното дружество е взискател по изпълнително дело № 20248890400633, по описа на ЧСИ- Деница Станчева, образувано на основание Изпълнителен лист, издаден в полза на първоначалния кредитор и взискател „Банка ДСК" ЕАД, с ЕИК: 121830616, по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 1072/02.12.2011 г. по ч. гр.дело № 1561/2011 г. на Районен съд Велинград, по който първоначално е образувано изпълнително дело № 526/2012 г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова. След прекратяване на изпълнително дело № 526/2012 год., по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова е образувано образуваното ИД № 20248890400633, по описа на ЧСИ- Деница Станчева. Не се спори, а и от приетите писмени доказателства категорично се установява, че ответното дружество се легитимира като кредитор по вземането по процесния изпълнителен лист по силата на сключен договор за цесия между него и първоначалния кредитор, респективно взискател по изпълнителното дело- „Банка ДСК" ЕАД.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че в хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо дали същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител) – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.

5

Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

По общо правило продължителността на давностния срок в изпълнителното производство се определя от изпълнителното основание, с което е установено правото на принудително изпълнение, като съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК, когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност, която винаги е 5 г.. Следователно в общия случай продължителността на давността в изпълнителното производство е винаги 5 г., а началото на давностния срок започва да тече от влизане в сила на съдебно решение. В хипотезата когато правото е установено със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, след ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., ОСГТК, относно продължителността и началото на давностния срок в изпълнителното производство, съдебната практика приема, че при оспорване от длъжника, проверката дали вземането съществува следва да се извърши в общ исков процес, като при положителен отговор отново ще се стигне до съдебно решение - в тази хипотеза новата давност почва да тече от влизането в сила на това съдебно решение и е винаги 5 г.. При липса на възражение от длъжника и след изтичане на срока за това, издадената Заповед за изпълнение влиза в сила, но заповедното производство няма установително действие за съществуване на вземането и правните последици на акта на съда не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес, тъй като влезлия в сила съдебен акт се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо, поради което разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., т. 14 ОСГТК, е пояснено, че ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова подаването на Заявление за заповед за изпълнение не прекъсва давността. На молбата за издаване на Изпълнителен лист също не може да бъде придадено действие да прекъсва давността, поради едностранния характер на производството за издаване на Изпълнителен лист.