Решение № 1235 от 19.09.2019, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.П.,

19.09.2019г.

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА при секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от районния съдия

Ани Харизанова гр.д.№47 описа на съда за 2019г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба срещу „Е. Т. Е.“ЕООД с ЕИК ...... със седалище и адрес на управление град П., ул.“Т. М.“№5 ищецът Ц.И.И. с ЕГН ********** *** твърди, че по силата на сключен между него и ответника трудов договор №55 от 24.04.2018г е заемал длъжността“Търговски представител“. Задълженията му като търговски представител се изразявали в продажба и дистрибуция на клиенти на кафе „Б.“. Основното му трудово възнаграждение съгласно трудовия договор е в размер на 510лв. Твърди, че на 09.05.2018г сключил допълнително споразумение към трудовия договор. Съгласно клаузите на това споразумения размера на трудовото му възнаграждение се променя от 510 на 2 500лв. Регламентира се бонус / допълнително трудово възнаграждение/ 600лв. при достигане от негова страна на оборот от продажби по-голям от 5000лв. Регламентира се неустойка при предварително прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя в размер на 2 500 за всеки един от месеците, влизащи в периода на действия на едногодишния срок на договора.

Твърди , че за периода от постъпването му на работа до 06.11.2018г. е изпълнявал съвестно трудовите си задължения. Дистрибутирал е въпросната марка кафе на територията на цялата страна и е постигнал нива на обороти на продажбите, много надвишаващи 5000лв.Успял да наложи на много клиенти марката кафе „Б.“и продължавал успешно да разширява клиентската мрежа. Твърди , че със Заповед №24 от 06.11.2018г бил освободен от работа като търговски представител в ответното дружество на основание чл.328, ал.1т.3 от КТ поради намаляване обема на работа. Оспорва основанието, на което е прекратено трудовото му правоотношение като твърди, че работата не само не е намаляла, а благодарение на неговите продажби оборотът се е увеличил и продажбите на кафе силно нараснали.Заповедта не е съобразена с актуалното състояние на търговската дейност на дружеството. Ищецът е освободен от работа в момент, в който продажбите вървят и дружеството разширява клиентската си мрежа. Моли се съда да постанови решение, с което да се признае уволнението за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде заплатено обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение в размер на 15 000лв. за периода от 07.11.2018г до 05.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли се съда да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 15 166 лв. представляваща неустойка по т.3 от споразумение към трудов договор от 09.05.2018г. за периода от 07.11.2018г до 23.04.2019г / 6 месеца и 2 дни/, изчислени на база трудово възнаграждение в размер на 2 500лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор, с който се оспорват исковете. Твърди се, че дружеството работодател е спазило изискванията за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1т.3 от КТ. Издадената в тази връзка заповед е мотивирана с намаляването обема на работа, а не както твърди ищеца постигнати нива на обороти. Съобразно намалените доставки е взето решение в тази насока от едноличния собственик на капитала по реда на чл.147, ал.2 от ТЗ.

Същото касае целесъобразността на организиране на търговската дейност на дружеството и не подлежи на преценка по законосъобразност. Оспорва се представеното допълнително споразумение към трудовия договор, тъй като е сключено от лице без представителна власт. Е.К. не е управител или пълномощник на дружеството . Същата няма как да ангажира с действията си работодателя, тъй като е била лице по трудов договор с идентична на ищеца позиция – търговски представител, категория „ техници и приложни специалисти“.Тези обстоятелства се установяват категорично от съдържанието на трудовия и договор от 18.10.2017г. и длъжностната характеристика към него. Това допълнително споразумение не е сведено до знанието на работодателя по никакъв начин, нито за периода след сключването му е изплащано възнаграждение в описаните размери -2500 лв. Предмет на споразумението не е изпълнение на трудова функция със съответните параметри по КТ , а „ да предлага и разпространява кафе „B.“- едно облигационно задължение по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД.Уговорена е неустойка до края на едногодишния трудов договор, какъвто процесния очевидно не е. В случая е налице частен диспозитивен документ/ правна сделка/ , който съдържа волеизявление от страна на дружеството и е неотносим към спора. Този документ не обвързва работодателя. Представлява облигационно съглашение и обвърза страните по него. Искът за заплащане не неустойка е неоснователен. Базира се на оспореното и неотносимо допълнително споразумение, което не е част от действащото между страните трудово правоотношение. Подобно задължение не е поемано от дружеството работодател на 09.05.2018г.и впоследствие нито е известено за такова.Не са налице и не се обосновават от ищеца юридически факти, касаещи дружеството и регламентирани по чл.92 от ЗЗД. Срокът , за който е изчислена – до 23.04.2019г не кореспондира със съдържанието на трудовия договор №55/24.04.2018г. Същият е сключен за определен срок чл.67, ал.1т.1 и при условията на чл.70, ал.1 със 6 месечен срок за изпитване. Искът за изплащане на обезщетение за оставане без работа е недоказан и необоснован с оглед законосъобразността на уволнението.Неоснователен е и по размер на база несъществуващо трудово възнаграждение от 2 500лв. месечно.Правят се доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представения от ищеца трудов договор

№55/24.04.2018г., че смитано от 24.04.2018г ищецът е назначен на длъжност „търговски представител „ в ответното дружество с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лв. със срок за изпитване до 23.10.2018г. като изрично в трудовият договор е отразено, че срокът за изпитване е в полза на работодателя и след изтичане на този срок договорът се счита сключен за неопределено време. Според длъжностната характеристика основните задължения на длъжността“ търговски представител“ са: да следи за дистрибуцията на фирмени продукти в обектите, да осъществява директни продажби в търговските обекти, да поддържа постоянен контакт с клиента, да следи сроковете за разплащане с клиенти , да съгласува с прекия ръководител списъка на клиентите , да дава предложения на прекия ръководител за осъществени промени в условията на работа с клиенти, да изготвя ежедневен отчет за дейността си по зададена форма, която представя на прекия ръководител. Лицето, заемащо посочената длъжност отговаря за продажбите на дребно и едро на дадена територия. Установява се, че с трудов договор №50 от 18.10.2017г. на длъжността“ търговски представител“ в ответното дружество е назначена и Е.А.К., разпитана по делото като свидетел.

От ищеца е представено допълнително споразумение от 09.05.2018г. към трудов договор №55/ оспорено от ответната страна/, подписано от Е.А.К. като представител на ответното дружество/ в качеството на възложител/ и ищеца/ в качеството на изпълнител/ по силата на което изпълнителят се съгласява да предлага и разпространява кафе „B.“ като до достигане на оборот за възложителя в размер до 5 000лв. за месец на изпълнителят ще бъде заплащана сума/ месечно трудово възнаграждение/ в размер на 2 500лв и бонус в размер на 600лв. месечно. Съгласно т.3 от това допълнително споразумение в случай на прекратяване на дейността на възложителя,изпадане в несъстоятелност, неплатежоспособност, при предсрочно прекратяване при прекратяване на трудовия договор по вина или инициатива на възложителя, последният дължи изплащане на неустойка на изпълнителя за периода от настъпване на едно от събитията до края на едногодишния трудов договор №55/2018г. в размер на трудовите възнаграждения за всеки един от съответните месеци и дни, влизащи в горния период,изчислени на база на месечно трудово възнаграждение в размер на 2 500лв.

Със Заповед №24 от 06.11.2018г на управителя на ответното дружество трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1т.3 от КТ – поради намаляване обеме на работа.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено. Вещото лице е установило, че ответното дружество има основна дейност транспортни услуги, като извършва и търговия с кожи и кафе. В табличен вид вещото лице е отразило приходите от продажби на стоки през 2018г.Ищецът е бил назначен на работа през месец април 2018г. Като се проследят приходите от продажби на стоки от този месец до месец септември 2018г., предхождащ момента на прекратяване на трудовото правоотношение, общо приходите от продажби на стоки помесечно са както следва: месец април 2018г-9 200.38лв, месец май 2018г.-17 818.90лв., месец юни 2018г.-13.041.75лв., месец юли- 2018г.- 160 218.80лв., месец август 2018г-142 949лв., месец септември 2018г.-399 138.87лв. и месец октомври 2018г.- 172 933 лв.Приходите от продажби на кафе през 2018г през същия този период са както следва: месец април 2018г.-2 538.32лв., месец май 2018г.- 9 895.83лв., месец юни 2018г.-6 047.58лв, месец юли 2018г.-13 472.08лв., месец август 2018г-6 321.66лв., месец септември 2018г-7 643.26лв. и месец октомври 2018г.-12 314.98лв.При направена справка в НАП вещото лице е установило, че за месец октомври 2018г. ответното дружество е декларирало, че ищецът е отработил 23 дни, за които е начислен месечен облагаем доход в размер на 510 лв. За месец ноември 2018г ответникът е декларирал, че ищецът е работил 3 дни , за които е начислен месечен облагаем доход от 695.46 лв. В разчетно платежната ведомост за месец октомври 2018г. на ищеца са начислени основна работна заплата за 23 дни-510 лв. Сума за получаване след удържани осигурителни вноски и данък -387.45лв. В разчетно платежната ведомост за месец ноември 2018г. на ищеца са начислени : основна заплата за 3 дни- 69.55лв., обезщетение по чл.224 за 5 дни -115.91 лв. и обезщетение по чл.220 – 510 лв. общо 695.46 лв.Сума за получаване след удържани осигурителни вноски и данък : 616.16 лв. Вещото лице заключава, че при месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 510, дължимото н а ищеца обезщетение за оставане без работа за шест месеца възлиза общо на сумата от 3060лв.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани и гласни доказателствени средства.От разпита на свидетелката Е.К. се установи, че същата е подписала процесното допълнително споразумение.

Свидетелката обясни, че няма представителна власт по отношение на ответното дружество и никога не е била упълномощавана от името на дружеството да подписва каквито и да било документи. Свидетелката била в близки приятелски отношения с ищеца и двамата изготвили допълнителното споразумение , без никой от фирмата да знае за съществуването на този документ.Свидетелката разясни, че документът бил заверен от нотариус като при извършване на нотариалното удостоверяване им изискали само личните документи, но не и пълномощно. Свидетелката допълни, че през периода от 09.05.2018г до 07.11.2018г. не е уведомила нито представителя на дружеството, нито счетоводния отдел на дружеството за съществуването на това допълнително споразумение, което било изготвено в два екземпляра като единият останал при ищеца.

Разпечатката съдържа 19 от 27 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0bc2a53-2b73-4aa4-86b7-73a287636f41