Решение № 2306 от 04.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2306 гр. С., 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. М.а

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Т. като разгледа докладваното от Нели С. М.а Въззивно гражданско дело № 20221100510724 по описа за 2022 година

Производството по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 5070/22.12.2021 г., постановено по гр. д. № 47441/21 г. по описа на СРС, 177 състав, е отменено като незаконосъобразно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ прекратяването на трудовото правоотношение на И. П.

К. със заповед № РД – 05/21.06.2021 г., издадена от Регионална дирекция по горите – С. към Изпълнителна агенция по горите, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, и И. П. К. е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност „Старши специалист – горски инспектор“ към Регионална дирекция по горите – С. към Изпълнителна агенция по горите. С решението Регионална дирекция по горите – С. към Изпълнителна агенция по горите е осъдена да заплати на И. П. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото, както и на основание чл.

78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от 50 лв. – държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и сумата от 50 лв. – държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

С определение № 14514/08.06.2022 г., постановено по гр. д. № 47441/21 1 г. по описа на СРС, 177 състав, е оставена без уважение молбата на Регионална дирекция по горите – С. към Изпълнителна агенция по горите с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение №

5070/22.12.2021 г., постановено по гр. д. № 47441/21 г. по описа на СРС, 177 състав, в частта за разноските.

Подадена е въззивна жалба от Регионална дирекция по горите – С. към Изпълнителна агенция по горите срещу решение № 5070/22.12.2021 г., постановено по гр. д. № 47441/21 г. по описа на СРС, 177 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че изводите на първоинстанционния съд не кореспондират със събраните по делото доказателства, както и че сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ не са изтекли, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Посочва, че съгласно чл. 194, ал. 3 КТ сроковете по ал. 1 не текат, докато работникът или служителят е в законоустановен отпуск. Твърди, че в периода от 08.03.2021 г. до 04.06.2021 г. по делото е безспорно установено, че ищецът е продължил да не се явява на работа поради обжалване на решение на ТЕЛК пред НЕЛК за отказ за продължаване на отпуската му поради временна нетрудоспособност от здравните власти. Посочва, че извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина е в продължителен период от време и няма еднократно действие – само в дните от 08.03.2021 г. до първото писмо – искане за даване на писмени обяснения, поради което неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че на 16.03.2021 г. работодателят е узнал за нарушението и от тази дата е започнал да тече 2 – месечния преклузивен срок за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че тъй като неявяването на ищеца на работа е продължило до 04.06.2021 г., то след като е узанл за това е поискал от него втори писмени обяснения на 07.06.2021 г., т. е. за целия период на неявяване на работа до преустановяване на нарушението. В тази връзка поддържа, че срокът за налагане на дисциплинарно наказание за посоченото нарушение е започнал да тече от 04.06.2021 г. и е спазен. Твърди, че е спазена процедурата по чл. 193 КТ, като дисциплинарно – наказващият орган е приел писмените обяснения на служителя, и е събрал и оценил доказателствата, на които той се е позовал. Поддържа, че заповедта е издадена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ, спазени са сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, а нарушенията са установени от 2 събраните по делото доказателства. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемият – И. П. К. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Поддържа, че по отношение на всички дисциплинарни нарушения, описани в заповедта, са изтекли сроковете за налагане на наказание, поради което процесната заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ. Твърди, че по отношение на нарушенията, описани в т. III и т. IV o т заповедта, не е посочено времето на извършването им. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Подадена е и частна жалба от Регионална дирекция по горите – С. към Изпълнителна агенция по горите срещу определение

№

14514/08.06.2022 г., постановено по гр. д. № 47441/21 г. по описа на СРС, 177 състав. Твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е необосновано. Поддържа, че съдът не е обсъдил направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и явно несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото.

Иска се от съда с оглед изхода на спора да отмени изцяло обжалваното определение или да намали претендираното адвокатско възнаграждение до минималния размер, определен в

Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по частната жалба – И. П. К. не е подал отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.

Ищецът И. П. К. твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника – Регионална дирекция по горите на длъжността „старши специалист – горски инспектор“. Посочва, че в периода от 08.09.2020 г. до 04.03.2021 г. е бил в непрекъснат отпуск поради временна 3 нетрудоспособност, за което му били издадени болнични листове. Твърди, че със заповед № РД 05 – 192/21.06.2021 г., издадена от директора на Регионална дирекция по горите – С., му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Счита, че уволнението му е незаконно, тъй като не е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, визирани в т. I, II, III и IV oт заповедта. Поддържа, че при издаването на обжалваната заповед е нарушена разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ, според която дисциплинарното наказание може да бъде наложено не по – късно от два месеца от открИ.е на нарушението. Твърди, че сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ са преклузивни и пропускането им погасява дисциплинарната отговорност на работника. Посочва, че процесната заповед не отговаря и на изискванията на чл. 195 КТ – по отношение на нарушенията, посочени в т. III и IV oт заповедта, не е посочено време на извършване на тези нарушения. Tвърди, че е налице противоречие и при определяне на времевия период на нарушенията, посочени в т. I oт заповедта – на няколко места в заповедта е посочено, че не се явявал на работа в продължение на три месеца, а след това е посочен като период – от 08.03.2021 г. до 04.06.2021 г. Поддържа, че е налице несъответствие и между вписаните фактически и правни основания, въз основа на които се налага дисциплинарното наказание. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № РД 05 – 192/21.06.2021 г., издадена от директора на Регионална дирекция по горите – С., и да я отмени, както и да възстанови ищеца на заеманата до уволнението му длъжност „старши специалист – горски инспектор“ при дирекция „Горско стопанство“ на Регионална дирекция по горите – С.. Претендира разноски.

Ответникът - Регионална дирекция по горите – С. оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че процесната заповед е издадена в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 195, ал. 1 КТ, спазени са сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание, а конкретните нарушения са установени въз основа на официални документи. Твърди, че е спазена и разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, като са изискани от служителя писмени обяснения за извършените нарушения на трудовата дисциплина.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Не се спори между страните по делото, че ищецът е работил по 4 безсрочно трудово правоотношение с ответника – Регионална дирекция по горите на длъжността „старши специалист – горски инспектор“, съгласно трудов договор № 236/2012 г.

От представените като доказателства по делото 7 бр. болнични листове се установява, че И. П. К. е ползвал непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност в периода от 08.09.2020 г. до 05.03.2021 г.

Видно от доклад с вх. № РДГ 14 – 2604/11.03.2021 г. от гл. горски инспектор при РДГ – С. инж. В.М. до директора на

РДГ – С. същият е уведомен, че от 08.03.2021 г. до 11.03.2021 г. ищецът не е бил на работа и не е изпълнявал служебните си задължения в състава на IV eкип при РДГ – С..

От доклад с вх. № РДГ 14 – 2648/12.03.2021 г. от младши експерт при РДГ – С. К. Д. до директора на РДГ – С. се установява, че при извършената на 12.03.2021 г. проверка не е констатирано да е постъпило уведомление или болничен лист в деловодството на РДГ – С. от ищеца.

С писмо – искане с изх. № РДГ 14 – 2824/16.03.2021 г. от директора на РДГ – С. до ищеца е поискано да даде писмени обяснения на основание чл.

193, ал. 1 КТ в срок от 5 работни дни от датата на връчването на писмото за причините, поради които не се е явил на работа от 08.03.2021 г. /понеделник/ до 15.03.2021 г. Искането е връчено на ищеца на 07.06.2021 г.

Видно от доклад с вх. № РДГ 14 – 5247/04.06.2021 г. от гл. горски инспектор при РДГ – С. инж. В.М. до директора на

РДГ – С. същият е уведомен, че считано от 08.03.2021 г. до 04.06.2021 г. ищецът не е бил на работа и не е изпълнявал служебните си задължения в състава на IV eкип при РДГ – С..

С писмо – искане с изх. № РДГ 14 – 5300/07.06.2021 г. от директора на РДГ – С. до ищеца е поискано да даде писмени обяснения на основание чл.

193, ал. 1 КТ в срок от 3 работни дни от датата на връчването на писмото за причините, поради които не се е явил на работа от 08.03.2021 г. /понеделник/ до 04.06.2021 г. Искането е връчено на ищеца на 08.06.2021 г.

На 09.06.2021 г. ищецът е депозирал писмени обяснения пред работодателя във връзка с писмо – искане с изх. № РДГ 14 – 5300/07.06.2021 г., в което е посочил, че в периода от 08.03.2021 г. до 04.06.2021 г. не е бил на работа, тъй като на 02.03.2021 г. е подал документи в ТЕЛК за удължаване на болничните, като на 03.06.2021 г. получил отговор от ТЕЛК, с който му е 5 отказано продължаване на отпуската по болест.

От доклад с вх. № РДГ 14 – 7672/09.09.2020 г. от гл. специалист – горски инспектор при РДГ – С. И. М. И.ов до директора на РДГ – С. във връзка с мониторинг на служебните автомобили, снабдени с G P S устройства за периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г., е видно, че на 02.08.2020 г. и 03.08.2020 г. не е отчетено движение на автомобил с рег. № СА **** АН с отговорник И. К. /екип 14/, а на 04.08.2020 г. автомобилът се е движил с 6 часа по – малко от предвиденото в графика.

С писмо – искане с изх. № РДГ 14 – 7766/11.09.2020 г. от директора на РДГ – С. е поискано ищецът да даде писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ в срок от 5 работни дни от датата на връчване на писмото за причините, поради които не е бил на работа със служебен автомобил с рег. № СА **** АН на 02.08.2020 г. и на 03.08.2020 г., както и за причините, поради които е бил на работа само два часа на 04.08.2020 г. Искането е връчено на ищеца на 07.06.2021 г.

На 09.06.2021 г. ищецът е депозирал писмени обяснения пред работодателя във връзка с писмо – искане с изх. № РДГ 14 – 7766/11.09.2020 г., в което е посочил, че на 02.08.2020 г. по време на дежурството служебният автомобил „Лада Нива“ с рег. № СА **** АН не е запалил, а на 03.08.2020 г. е закарал автомобила в сервиз в гр. Златица, където е установено, че има повреда в електрониката. Посочил е също така, че на 04.08.2020 г. по разпореждане на зам. директора К. е бил поръчан компютър от бракувана „Лада Нива“ в гр. Ботевград.