Решение № 105 от 07.05.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Тетевен, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И. като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100051 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от М. П. В., ЕГН ********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. ххххххххххххххх, чрез адв. Е. И. от АК – Пловдив, срещу „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2 представлявано от изпълнителния директор Цветан Кръстев и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от Ангел Маджиров с цена на първия главен иск: 1598.52 лева и цена на втори главен иск: 671.40 лева.

Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за кредит № ******** от 12.10.2022 г. с „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, както и иск за прогласяване Нищожност на Договор за поръчителство от 12.10.2022 г. с „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 като противоречащи на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК.

Излага се в исковата молба, че 12.10.2022 г. ищецът е сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № ******** от 12.10.2022 г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 1300 лв.

Ищецът сочи, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит № ******** от 12.10.2022 г. лихвеният процент по кредита е в размер на 40.00 %, а годишният процент на разходите е 49.02 %. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 49.02 % е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика била довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Твърди се, че поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително 1 прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

На следващо място ищецът заявява, че посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 49.02 % съставлявал невярна информация, която е заблудила потребителят относно действителния размер на разходите, които той ще следва да направи по време на действие на договора. С това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 49.02 % ГПР. На ищецът не е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички разходи, за която той следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за него начин от условията на договора и поради незапознаването му с основните характеристики на услугата, той не е могъл да разбере икономическите последици на поетото от него задължение относно обхвата на всички разходи, които той следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс.

Счита, че кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 1300 лв. с посочен ГПР 49.02 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението. Поради това, че кредиторът не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.

Ищецът заявява, че съгласно Договор за потребителски кредит № ******** от 12.10.2022 г., потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл. 3, ал. 1 от договора заемателят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: едно физическо лице - Поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; брутния размер на дохода му да е в размер не по-малък от 1 500 лв,; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Аксес Файнанс“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“. Поръчителят подписва договор за поръчителство; банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2. т. 7. със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; Одобрено от Заемодателя Дружество - Гарант, което предоставя гаранционни сделки по занятие, съгласно предметът му на дейност и в съответствие с всички необходими законови разпоредби, относими към упражняването на такава дейност.

Счита, че поставяйки на кредитополучателят изискване да сключи договор с поръчителя, „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327 е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД. От вътрешните отношения между „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327 и кредитополучателя следва, че ако бил изразил воля да сключи договор за поръчителство, той не го прави в изпълнение на свое задължение към кредитодателя.

Поради което единственият му мотив би бил да надари кредитора. По силата на чл. 225, ал. 1 ЗЗД, с договора за дарение дарителят следва незабавно да престира, в противен случай договорът е нищожен.

2

Моли съда да прогласи нищожността на Договор за кредит № ******** от 12.10.2022 г., сключен между ищеца и „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327 както и да прогласи нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 12.10.2022 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Сочи, че съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на потребителски кредит, кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.

Заявява, че оспорва твърдението, че вземанията на „Файненшъл България“ ЕООД е следвало са се включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК.

На следващо място дружеството ответник твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит. Моли за присъждане на сторените съдебни разноски в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен договор за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство от дата 12.10.2022 г. и твърденията на ищеца за това, че целият договор е недействителен, поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на Закона по съображения изложени в ИМ са недоказани. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца. Претендира сторените съдебни разноски.

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона, с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона Договор за потребителски кредит, както и на договор за предоставяне на поръчителство с № ******** от 12.10.2022 г.

В открито съдебно заседание страните не се представляват.

По делото са приети писмени доказателства представени от ищцовата и ответната страна, които не са оспорени, поради което съдът ги възприема като автентични и верни.

Районен съд - Тетевен, ГО, четвърти състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява по безспорен начин от писмените доказателства, събрани по делото, че на 12.10.2022 г. между ищеца, като кредитополучател, и ответното дружество – „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № ******** при фиксиран лихвен процент 40.00 % и годишен процент на разходите (ГПР) 49.02 %. В изпълнение на договора, на ищеца е предоставена сумата от 1300 лева, като последният е следвало да върне същата на ответника, заедно с уговорената лихва или общо сумата в размер на 1598.52 лева, на 12 вноски. В чл. 3, от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на 3 институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, брутния размер па трудовото възнаграждение да е в размер не по-малък от 1 500 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с кредитодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции. Съгласно посоченият член от договора ищцата и „Файненшъл България” ЕООД сключили договор за предоставяне па гаранция № ********, по силата на който „Файненшъл България” ЕООД поело задълженията да обезпечи пред „Аксес Файнанс“ АД задълженията на В., като същата следвало да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 671.40 лева, която сума била разсрочена за изплащане, заедно с дължимите вноски по договора за кредит.

Изложените факти, при които се иска прогласяването нищожност на част или целия договор, ищецът може да свързва с различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите под същинското законово основание за нищожност е въпрос на правна квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба. Когато са предявени искове за нищожност на една договорна клауза, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията за нищожност, подредени според тежестта на порока. По настоящото дело се касае за твърдяна нищожност на процесните договори за кредит и предоставяне на гаранция на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).