Определение № 574 от 29.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 574 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500480 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на Агенция за събиране на вземания ЕАД против Разпореждане № 1810/18.01.2024, пост. по ч.гр.д.№ 90/24, ПдРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу А. Ф. Н., гр. П., за вземания по договор за потребителски кредит от 26.04.2022 г., цедирани на заявителя.

Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Поддържа неоснователност на изискването на заповедния съд да представи подписан договор, като сочи, че в производството по чл.410 от ГПК съдът дължи проверка единствено за неравноправни клаузи в потребителския договор, но не и за редовността на приложените документи, респ. дали същите са подписани. Счита, че подобна проверка се извършва единствено в производство по реда на чл.417 от ГПК. Сочи и че процесния договор е такъв, сключен от разстояние. Сочи, че електронната страница на „credisimo.bg“/?/ е общодостъпна и всяко лице може по всяко време да извършва нужните му справки, както и че при кандидатстване на кредит всяка следваща стъпка е обвързана с потвърждаване на предходните действия. Сочи и че длъжникът е предоставил всички изискуеми данни – трите си имена, ЕГН , адрес, телефон, отправил е предложение за сключване на договор и такова е последвало в предписаната форма. Счита, че са спазени изискванията на чл.18, ал.1 от ЗПФУР и са налице предпоставките на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, поради което разпечатаният на хартиен носител електронен документ се ползва с формална доказателствена сила, което доказва възникване на заемното правоотношение.

Счита за несъстоятелен доводът на съда относно необходимостта от 1 посочване на начина на представяне на ГПР в договора за кредит. Развива съображения досежно това, че в Директива 2008/48 на ЕП и Съвета относно договорите за потребителски кредит, а също и в ЗПК е изрично предвидено кои са допусканията на ГПР. Поддържа, че в процесния договор за потребителски кредит са налице ясно посочени лихвен процент, ГПР, обща сума, дължима от потребителя. Позовава се на съдебна практика.

Поддържа и че размерът на договорната лихва не противоречи на добрите нрави, като развива съображения, че в случая следва да намери приложение принципа на справедливостта. Сочи и че в случая правоотношението има характеристиките на потребителски кредит, при който обаче заемодателят предоставя финансова услуга с цел печалба, поради което и критериите за нравственост в гражданските правоотношения не следва да се пренасят автоматично. Счита и че в случая следва да се отчете по-високия риск за заемодателя. Позовава се и на чл.430, ал.2 от ТЗ съгласно който заемателят заплаща лихва съгласно договореното. Счита за приложима и нормата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, съгласно която „преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми“. Излага доводи и относно разнопосочната практика на съдилищата да прилагат като критерии трикратния размер на законната лихва, като счита, че в случая се касае до различна хипотеза.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на исканата заповед за изпълнение.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява неоснователна.

Обжалва се разпореждане, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за суми, претендирани по договор за потребителски кредит, което вземане е цедирано на молителя. Със заявлението е поискано издаване на заповед за изпълнение на суми за главница, договорна лихва, обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата. Приложено е и копие от договора за потребителски кредит , сключен между цедента „ Ай ти еф груп“ АД /а не credisimo/ и кредитополчателя Н., общи условия, погасителен план, приложение №1 към договора, като нито един документ не носи подписи на страните. От съдържанието на представения договор не се установяват съществени елементи на договора за потребителски кредит, а се препраща към приложенията. В приложение №1 е записано, че размерът на кредита е 600лв. със срок на погасяване 26.07.2022г., с три погасителни вноски, при годишна лихва от 40,56%, ГПР 49%, неустойка в размер на 1,39лв. на ден, която неустойка на ден не трябва да надвишава 1% от главницата, като е договорено 2 и обезпечение в размер на банкова гаранция от 641,01лв.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че не са изпълнени указанията му за предоставяне на подписани екземпляри от представените документи, респ. доказателства за сключване на договора. На следващо място е приел, че при служебната проверка по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК се констатира, че процесния договор е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК поради нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10, т.11 от ЗПК- не са посочени компонентите, включени в ГПР, общата сума на плащанията не съответства на действителните, предвид уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение, която се плаща разсрочено във времето, включването на такси за преференциално обслужване, указани в погасителния план, с което се постига скрито оскъпяване на кредита. Така е налице и невярна информация относно общите разходи на кредита, поради което е налице нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, респ. че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Посочил е и че размерът на договорната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, с което също се нарушава изискването за добросъвестност между страните. Посочил е , че заявителят, въпреки указанията, не е изложил твърдения дали са извършвани плащания по този договор, при което е приел чене може да приложи чл.23 от ЗПК и да издаде заповед за изпълнение на невърнатата главница.

Въззинвата инстанция напълно споделя изводите на заповедния съд относно спорните въпроси.

В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор, то задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия. За да бъде извършена тази преценка, обаче, е необходимо заявителят да представи договора за кредит, т.к. само от него може да се установи кои са конкретните уговорки между страните. Представянето на бланкови или публикувани в интернет пространството условия не могат да служат за подобна преценка, доколкото не може да се установи дали същите са относими към конкретния правен спор. По настоящето дело са представени разпечатки с данните на лицето, сочено за длъжник, но не носещи неговия подпис или друга информация, от която да се установи, че именно той е сключил процесния договор. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че представените документи се ползват с формална доказателствена сила, т.к. били спазени изискванията на чл.18, ал.1 от ЗПФУР и чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ. Например от представените документи не може да се установи получаването на съгласие от потребителя/ чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР/, нито да е полаган електронен подпис под каквато и да е форма / чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ/. Ето защо тези твърдения на жалбоподателя са голословни и не кореспондират с представените доказателства. Така липсата на доказателства за сключен договор между страните, респ. условията по него, препятстват извършване на задължителната 3 проверка за неравноправни клаузи по чл.411, ал.2 от ГПК. Неизпълнението на дадени в тази насока указания има за последица отхвърляне на подаденото заявление.

Съдът намира за безпредметно обсъждането на останалите оплаквания, които биха имали смисъл само в случай, че се установи, че представените документи удостоверяват процесните правоотношения. Доколкото това не е така, то излагането на мотиви по тях би имало характер само на съждения по принцип, а не да доведе до разрешаване на процесния правен спор.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1810/18.01.2024, пост. по ч.гр.д.№ 90/24, ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4