Решение № 1903 от 16.06.2025, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1903

Русе, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - II КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

Членове:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ДИАНА КАЛОЯНОВА

При секретар СВЕЖА БЪЛГАРИНОВА и с участието на прокурора ДИАНА АНГЕЛОВА НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ЙОСИФОВ канд № 20257200600262 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния ѝ представител, против решение № 116/27.02.2024 г., постановено по АНД № 1359/2023 г. по описа на Районен съд – Русе (РС – Русе), с което е отменен електронен фиш (ЕФ) № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП), с който за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание 187а, ал. 2, т. 3 вр.чл.179, ал.3б от същия закон, на ответника по касационната жалба „Скорпио Ойл Транспорт“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Като касационно основание се сочи допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което електронният фиш да бъде потвърден. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ответника по касация и моли те да бъдат намалени с оглед правната и фактическа сложност на делото и формираната по този въпрос практика на Съда на ЕС.

Постъпила е и частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез юрк. Д. К. - И., против определение № 286/24.03.2025 г. по АНД № 1359/2023 г. по описа на Районен съд – Русе (РС – Русе), с което е отхвърлена молбата на АПИ за изменение на постановеното по делото решение № 116/27.02.2024 г. в частта за разноските. В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на определението. Мотивите са свързани с липсата на фактическа и правна сложност на делото пред РС - Русе. Иска се отмяна на определението и уважаване на искането за изменение на решението на РРС в частта за разноските, като се редуцира техният присъден размер от 700 лева – адвокатско възнаграждение във връзка със задължителното тълкуване на съюзното законодателство, направено с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.

Ответникът по касационната жалба „Скорпио Ойл Транспорт“ ООД, чрез процесуален представител – адв. Б. С., в писмен отговор с вх. № 10528/05.04.2024 г. по описа на РС - Русе излага подробни съображения за нейната неоснователност. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждането на разноски за настоящото производство.

В отговор на частна жалба с вх. № 13522/23.04.2025 г. по описа на РС - Русе се развиват доводи за неоснователност на подадената частна касационна жалба. Иска се Определение № 286/24.03.2025 г. на РС - Русе, постановено по АНД № 1359/2023 г., да бъде оставено в сила като правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

По касационната жалба:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От фактическа страна районният съд е приел, че „Скорпио Ойл Транспорт“ ООД е собственик на товарен автомобил „Волво“ с рег.№ [рег. номер]. На 29.06.2021 г. преди 8:41ч. този автомобил се движел по главен път I -5, който съгласно Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса към него момент е включен в списъка като платена пътна мрежа. В 08:41 ч. е заснет от стационарна камера поставена на км. 25+914 от път I - 5 в района до с. Тръстеник, която генерира дата и час върху фотоса. В неустановен по делото момент и начин, както и от неустановена система или лице била направена справка със свидетелството за регистрация на автомобила и е установен неговия собственик. Направена била и справка за подадени тол декларации и след като било установено, че за процесния курс са подадени декларации след 16:15 ч., но не е установено подаване на такива към момента на изготвяне на снимката и за сегмента от пътя на който е поставена камерата, от електронна система за събиране на пътни такси бил издаден електронен фиш № **********, в който било посочено, че максималната допустима техническа маса на автомобила е 20500 кг, посочени били собственикът, законният представител на собственика и това, че на дружеството се налага имуществена санкция в размер [рег. номер]. Електронният фиш бил изпратен на 29.06.2023 г. на представителя на наказаното дружество.

За да отмени този санкционен акт районният съд е приел, че издаденият електронен фиш се явява необоснован и незаконосъобразен. Въззивният съд е посочил, че в хода на административнонаказателното производство не са събрани никакви доказателства по какъв начин е станало установяването на нарушението по чл.102 ал.2 от ЗДвП. На следващо място контролираната инстанция е приела, че устройство № 40341, с което е заснето процесния автомобил не представлява техническо средство за установяване на нарушение, тъй като същото фиксира единствено движение на конкретно МПС, но преценката дали това движение е противоправно се извършва в един по-късен момент от оправомощени длъжностни лица съгласно правомощията им по чл.167а, ал.6 от ЗДвП, и поради което въз основа на информацията от това устройство не може да се установява административно нарушение и тази информация не е достатъчна за издаване на електронен фиш, а единствено за започване на административнонаказателно производството. Инстанцията по същество посочила, че нарушението по чл. 179, ал. 3б не следва да се санкционира с електронен фиш, а с акт и наказателно постановление. Въззивният съд приел, че като е издал електронния фиш на юридическото лице, а не на управителя, наказващият орган е нарушил не само процесуалния ред за изпращане на покана по чл. 186, ал. 4 от ЗДвП, но и материалния ред за определяне на субекта, който следва да носи административнонаказателната отговорност. Съдът е изложил съображения, че като е издал електронен фиш и го е изпратил за връчване на дружеството две години след посочената в него дата на издаване без в него да е посочил за кой сегмент от пътя не е заплатена такса наказващият орган практически го е лишил от възможността да посочи кое е лицето на което е било предоставено управлението на автомобила преди такъв период от време, да направи възраженията си във връзка с обективните елементи на нарушението и да прецени правилността и законосъобразността на определения размер на компенсаторната такса.

Решението на въззивната инстанция, като краен резултат, се явява правилно, макар и по съображения, различни от изложените в него. В тази връзка следва да се припомни, че за правилното приложение на материалния закон касационната инстанция следи служебно без да е обвързана от посоченото в жалбата – чл.218, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури предвижда, че държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Директива 1999/62/ЕО е транспонирана в националното ни право в ЗП – вж. § 16 от ДР на ЗИДЗП (ДВ, бр. 43 от 2008 г.). В съответствие с нея, съгласно нормата на чл.10, ал.7 от ЗП, се уреждат условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, които правила са детайлно разписани в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.

Следователно, когато държавите-членки приемат законодателен акт, с който определят по вид и размер санкциите за нарушаване на националните разпоредби, приети в изпълнение на Директива 1999/62/ЕО, то те безспорно прилагат правото на ЕС. По тази причина и съгласно чл.51, § 1 от Хартата на основните права на ЕС (вж. решение на Съда на ЕС от 26.02.2013 г. по дело C‑617/10, Åkerberg Fransson, т.17 и т.19, решение на Съда на ЕС от 05.05.2022 г. по дело C‑83/20, т.25 и т.26 и др.), те са длъжни да зачитат правата и спазват принципите, регламентирани в разпоредбите на Хартата. В Разясненията по чл.49 от ХОПЕС, които съгласно чл.52, § 7 от ХОПЕС и чл.6, § 1, ал.3 от ДЕС следва да бъдат взети предвид от юрисдикциите на държавите-членки при нейното тълкуване, е предвидено следното: “Този член повтаря традиционното правило за липса на обратно действие на законите и наказанията. Добавено е правилото за обратното действие на наказателния закон, предвиждащ по-леко наказание, което съществува в редица държави-членки и е отразено в член 15 от Пакта за граждански и политически права…… Параграф 3 повтаря общия принцип на пропорционалност на престъплението и наказанието, утвърден от общи за държавите-членки конституционни традиции и от практиката на Съда на Европейските общности“. Следователно разпоредбите на чл.49, § 1 и § 3 от ХОПЕС, установяващи принципа на законоустановеност и пропорционалност на наказанието, регламентират не право, а именно принцип, на който страните по делото, съгласно чл.52, § 5, изр.второ от ХОПЕС, могат да се позоват пред националния съд за тълкуване и проверка законността на актовете на държавите-членки, когато те прилагат правото на Съюза.

С решение от 21.11.2024 г. на Съда на ЕС по дело C‑61/23, „Екострой“ ЕООД беше прието, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. След анализ на предвидените в националното ни право глоби и имуществени санкции по чл.179, ал.3 – 3б от ЗДвП с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800 лв. [рег. номер]. (т.48 от решението), в т.52 от същото Съдът на ЕС изрично е посочил, че разглежданата система от наказания не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието от националните съдилища при отчитане на характера или тежестта на извършеното нарушение (напр. степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение – т.49 от решението, разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса или наличието на предварително заплащане на размера на тол таксата за даден маршрут – т.50 от решението, категорията на емисиите, към която спада използваното превозно средство – т.51 от решението). В т.53 от същото решение Съдът на ЕС е приел, че при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда системата от наказания, предвидени в чл.179, ал.3 – 3б от ЗДвП, се явява непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза.