Решение № 3328 от 23.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3328 гр. Пловдив, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20245330102103 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Н. И. Н., ЕГН ********** против „Айзаем.

БГ“ ООД, ЕИК 203595295, с която са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за заем № *** от 23.12.2022 г., по който получил 1000 лева, платими на вноски, при фиксиран лихвен процент – 41,03 % и ГПР – 49,71 %. Било уговорено възнаграждение за допълнителна услуга за изготвяне на кредитен рейтинг по чл. 15 ОУ от 999,36 лева.

Твърди недействителност на договора, поради невярно посочване на ГЛП и ГПР, за последния не бил конкретизиран начин на изчисляване, като в него не била включена доп. дължимата сума за услуга, представляваща разход по кредита, при което би надхвърлил законовото ограничение. Клаузата за възн. за доп. услуги била нищожна, като потребителят не дал съгласие за извършването им и същевременно проучването на кредитоспособността му, било задължение на търговеца по закон.

Касаело се за доп. плащане – скрито възнаграждение, целящо неоснователно обогатяване.

Предвид изложеното се моли за присъждане на сумите, получени без основание, о т : 999,36 лева – възнаграждение за доп. услуга и 178,64 лева – възнаградителна лихва, както и разноските по делото.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.

На 22.12.2022 г. по искане на ищцата бил сключен договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, което получила на 23.12.2022 г., при сключване на договора за заем. Уговореното възн. за доп. услуга било дължимо, а всички суми – платени. Нямало нарушения на ЗПК, договорът за заем бил действителен, лихвеният % - фиксиран, а в ГПР – точно изчислен, съгл. ЗПК, била включена единствено възн. лихва. Последната била дължима като възнаграждение за ползвания финансов ресурс, както и възн. за доп. услуги, предвид сключения ДИП от 22.12.2022 г. и изпълнението по него, чрез издаване на удостоверението за кр. рейтинг.

Този договор представлявал отделно и самостоятелно облигационно правоотношение, нямал нищо общо с договора за заем; по него ищцата нямала качеството на потребител, а сключването му не било предпоставка за скл. на договора за заем. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан процесният договор за заем № *** от 23.12.2022 г., по който предоставената сума е усвоена, като ищцата е платила на ответника сумите: за възн. лихва по договора от 178,64 лева, както и 999,36 лева – като възнаграждение за доп. услуга, които са получени /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 3835/27.03.2024 г. – л.59-60/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Съобразно дог. за заем е уговорена чиста стойност – 1000 лв., обща сума за погасяване - 2178 лв.; на 9 вноски от по 242 лева, при лихвен % - 41,03 и ГПР – 49,71 %. Според договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг /л.37-39/ - ответникът се е задължил да предостави услуги по изготвяне на кредитен рейтинг, който имал общо приложение за нуждите на оценка на имущественото състояние и възможност за поемане на задължения от страна на потребителя, за което е предвидена дължимост на възнаграждение от 999,36 лева, платимо на вноски. Същото е включено в представения погасителен план към договора за заем /л.9/.

Предвид начина на уговаряне на правата и задълженията на страните по този допълнителен договор, съдът приема, че същият е неразделна част от договора за заем, а възраженията на ответника за пълна самостоятелност на правоотношението, не се споделят. Този доп. договор е неразривно свързан с дог. за заем – сочените в него 2 услуги касаят възможността за получаване, усвояване на заема и изпълнение по него /поемане на задължения от страна на заемополучателя/. Той няма самостоятелен характер, т.к. се явява безпредметен при липсата на договор за заем, с който да са свързани сочените услуги, като в този смисъл е и изрично уговореното в него, обвързан е изцяло с договора за заем с този кредитор, като предвиденото възнаграждение изрично е включено като дължимо – както в сумата по договора, така и упоменато като дължимо разсрочено плащане в погасителния план. Поради това е неразривно свързан и в общност към основния договор.

Следва да се съобразят изискванията за валидност съобразно ЗПК.

Възраженията на ответника, че този закон не регулирал дог. за доп. услуги, са неоснователни. Тези услуги – както е посочено и в самия дог., са свързани именно с действия, касаещи отпускането на заема, нямат самостоятелно значение и практически никаква реална цел отделно от обслужване и гарантиране на заема, поради което и именно ЗПК е приложимият материален закон към „двете /представляващи на практика едно цяло/ правоотношения“.

При съобразяване трайната съдебна практика на ВКС, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д.

№ 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следва да се обсъдят наведените от ищцата доводи за недействителност на договора за заем, ведно с доп. услуги, а също и да се извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод 3 по предявен иск по чл.55 ЗЗД, следи служебно.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и връщане на лихвата и други разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,71%/.

Налице е и друго нарушение, т.к. посоченият ГПР не съответства на действителния.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит /заем/ да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената 4 възнаградителна лихва и на определения падеж.

В настоящия случай, услугите представляват именно действия по усвояване и управление на заема – имат за цел бързо одобрение и получаване на сумата, като са предназначени да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на ответника да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисиони за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Същевременно, оценката на кредитоспособността на длъжника е задължение на кредитора, като за същата не се дължат такси.

Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването и управлението на кредита, с него реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези допълнителни плащания се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. С тази сума реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо, посоченият в договора годишен процент на разходите от 49,71 % не отговаря на действителния, след като стойността дори само на тези доп. плащания представлява сума, почти равна на отпуснатия финансов ресурс – 99,94 % от него.

Дори ищцата да е „ползвала“ така твърдените услуги, уговореното възнаграждение за потребата им не е дължимо, т.к. противоречи на закона. Налице е неравноправна клауза за дължимост на възнаграждение за доп. услуги, с която реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП и води до неоснователно обогатяване за кредитора.

Задължението за плащане на сумата за възн. за доп. услуги представляваразход по кредита, поради което подлежи на връщане при установяване на недействителността на договора.

В този смисъл, съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, както и застрахователните премии.