Решение № 18056 от 08.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18056 гр. София, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110114444 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск от „.“ ЕООД срещу „.“ ЕООД с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 286 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4610 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните неформален договор за изготвяне на митнически документи за извършването на доставки, във връзка с който са издадени фактури с №№ .. /при съобразяване на направеното уточнение в молба с вх.№ 282446/25.08.2025г/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2025г. до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди, че между страните в настоящото производство са съществували трайни търговски взаимоотношение, изразяващи се в извършването от страна на ищеца на услуга по изготвяне на митнически документи за осъществяването на доставки от ответника.

Подчертава се, че ищецът е изпълнил задълженията си съобразно счетоводното законодателство. Във връзка с така осъществените услуги от ищеца били издадени фактури за дължимото от ответника възнаграждение на различна стойност с точно посочване на единичната цена на извършената дейност. Подчертава се, че услугата била извършена точно и в срок, като е било уговорено плащането да се осъществява по банков път. Въпреки това се сочи, че плащане от страна на ответника не било извършено. Поддържа се, че с представител на ответника са водени разговори за погасяване на задълженията и същият е заявил, че ще заплати дължимите суми. Плащане обаче не било извършено. С оглед изложеното се моли да бъде уважен предявения иск, като в полза на ищеца бъдат присъдени сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът н е е подал отговор на исковата молба.

Ответникът не изпраща процесуален представител и в проведеното открито съдебно 1 заседание, като не е направено и искане за разглеждане на делото в отсъствието му.

Същевременно в депозирана преди датата на откритото съдебно заседание молба с вх.

№ 324830/07.10.2025г. от името на ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение, като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.

239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските:

Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество има право на разноски, в каквато насока има направено искане още в исковата молба. Съгласно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени сторените от страната разноски следва да бъде доказано, че такива са сторени, а в настоящия случай са ангажирани доказателства за заплатена държавна такса в размер на 184.80 лева. Относно претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева съдът констатира, че от ищеца е представена договор за правна помощ и съдействие, в който е уговорено заплащането на възнаграждение в размер на 1400 лева и е направено отбелязване, че сумата е платена в брой при подписването му. Предвид това настоящият състав счита, че по делото е безспорно установено, че ищцовото дружество е заплатило претендирания адвокатски хонорар. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 1584.80 лева –разноски по делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 о т ГПК, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в с..., да заплати на „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 286 ТЗ сума в общ размер на 4610 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните неформален договор за изготвяне на митнически документи за извършването на доставки, във връзка с който са издадени фактури с №№ .., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2025г. до окончателното заплащане на сумата.

2

ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в с..., да заплати на „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 1584.80 лева – разноски, сторени в производството пред Софийски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3