Определение № 2396 от 24.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2396 гр. София, 12.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20248002900649 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „АКС М“ ООД, ЕИК: 131566691 срещу въззивно решение № 79 от 06.02.2024 г., постановено от Апелативен съд – София по в.т.д. № 1000 по описа на съда за 2023 г. в частта му, с която след отмяна на първоинстанционно решение № 96 от 05.10.2023 г., постановено от Окръжен съд – София по т.д. № 166 по описа на съда за 2022 г. в неговата част, с която е отхвърлен предявеният от В. Й. Н. срещу „АКС М“ ООД иск с правно основание чл.

133, ал. 1, изр. 2-ро от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 71250 лв., съставляваща част от печалбата за 2018 г. и 2019 г. на „АКС М“ ООД, разпределена на съдружника Н. с решение на общото събрание на съдружниците, както и за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, по същество е осъдено „АКС М“ ООД да заплати на В. Й.

Н., на основание чл. 133, ал. 1, изр. 2-ро от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 71250 лв., съставляваща част от печалбата за 2018 г. и 2019 г. на „АКС М“ ООД, разпределена на съдружника Н. с решение на общото събрание на съдружниците, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, със 1 законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат подробни оплаквания за очевидна неправилност, при условията на евентуалност – за неправилност на обжалваното решение. По отношение на неправилността на решението /включително и очевидната такава/ се твърди, че същата произтича от: произнасяне по непредявени фактически твърдения; липса на съответствие между петитум на исковата молба и диспозитив на съдебното решение; позоваване на доказателства, изрично изключени от делото; липса на анализ на всички представени по делото доказателства; приемане от страна на съда на определени факти за общоизвестни и служебно известни, без за това да са уведомени страните; неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства; неправилно тълкуване на материалния закон относно понятието „неприсъствено“ решение на общото събрание на съдружниците. По отношение на всяко от така заявените основания за неправилност и очевидна неправилност на решението, в жалбата са изложени подробни оплаквания.

Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване, отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на предявения срещу касатора иск в цялост, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за развитието на правото:

1. Правилно ли е решение, което е основано на непредявени в процеса фактически твърдения? По отношение на този въпрос общо се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като се сочи, че ищецът твърди, че процесното му право произтича от взети решения на 16 проведени общи събрания на ответното дружество, а не на неприсъствени такива решения, както бил приел съдът.

2. Порочно ли е (и какъв е порокът) на съдебно решение, чийто диспозитив не кореспондира с петитума на исковата молба? По отношение на този въпрос също се твърди, че е от значение за точното 2 прилагане на закона, както и за развитието на правото с твърдения, сходни с изложените по предходния въпрос.

3. Има ли право съдът да основава решението си на изключени от делото доказателства? - въпрос, който според касатора е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, например решение № 457 от 1.11.2012 г. по гр.д. № 1460/2011 г. на IV г.о. на ВКС. Въпросът се обосновава с това, че за да обоснове извод за основателност на заявената претенция, съдът изрично бил посочил, че веригата от косвени доказателства включва и признати за неистински протоколи от общо събрание на съдружниците.

4. Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелен анализ на всички представени по делото доказателства? - въпрос, според касатора разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, например решение № 17 от 18.02.2021 г. по гр.д. № 2253/2020 г., III г.о. на ВКС, решение № 187 от 7.07.2016 г. по гр.д. № 1332/2015 г. IV г.о. на ВКС, решение № 149 от 28.12.2017 г. по т.д. № 1604/2016 г., II т.о. на ВКС, решение № 212 от 1.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. II т.о. на ВКС и много други. Поддържа се, че съдът не е обсъдил нотариална покана, изходяща от ищеца и констативен протокол към същата, с искане за свикване на общо събрание с дневен ред разпределение на натрупаната печалба за 2017 г., 2018 г., 2019 г. 2020 г. и 2021 г., което според касатора било извънсъдебно признание, че процесната печалба не е разпределена с решение на общото събрание на съдружниците в ответното дружество.

5. Може ли съдът да приеме определени факти за общоизвестни и служебно известни, без за това да са уведомени страните? - въпрос, разрешен според касатора от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, например: решение № 95 от 16.06.2016 г. по гр.д. № 5371/2015 г.. IV г.о. на ВКС, решение № 274 от 13.12.2011 г. по гр.д. № 1514/2010 г., II г.о. на ВКС и много други. В обосноваването на въпроса се оспорва законосъобразността на изводите на съда, базирани на обстоятелства, основани на извършена от съда справка по партидата на ответното дружество в публичния търговски регистър, и за които според касатора съдът не е уведомил страните по реда на чл. 155 от ГПК.

6. При тълкуване на писмено доказателство - годишен финансов 3 отчет, следва ли съдът да съобрази цялостното съдържание на документа, съобразно изискванията за съставянето му, заложени в Националния счетоводен стандарт № 1 - Представяне на финансови отчети? – въпрос, който според касатора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи се, че обявеният в публичния търговски регистър, ГФО на дружеството, на вписванията в който се основават част от изводите на съда, е непълен и не отговаря на изискванията на закона, което не е съобразено от съда.

7. Налице ли е изискване за форма по отношение на взетите решения от съдружниците в общото събрание на дружество с ограничена отговорност? - въпрос, разрешен според касатора от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС - решение № 708 от 16.11.2006 г. по т.д. № 313/2006 г. на ВКС. Оспорва се като неправилен изводът на съда, че не е налице форма за действителност на решенията на общото събрание на съдружниците в ООД.

8. Налице ли е изискване за форма по отношение на неприсъствените решения на съдружниците в дружество с ограничена отговорност? – въпрос, който според касатора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като се сочи, че според въззивния съд в случая е налице неприсъствено решение на общото събрание на съдружниците, по отношение на което не е спазено изискването на закона всички съдружници да са дали писмено съгласието си за решението.

Очевидната неправилност на съдебното решение, според касатора се състои в множеството допуснати процесуални нарушения, грубо погазващи основни принципи на процеса, като диспозитивното начало, състезателното начало, равенството на страните в процеса и т.н.

Ответникът по касация в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва жалбата като неоснователна, претендира разноски в производството по чл. 288 от ГПК, представляващи адвокатско възнаграждение, дължимо при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и 4 становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да стигне до крайните си изводи относно основателността на предявения срещу касатора иск в уважената му част, въззивният съд е приел в относимата си към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, част от мотивите си към обжалваното решение следното:

От представяния дружествен договор на „АКС М“ ООД и при служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че ищцата В. Н. е съдружник в ответното дружество с 25 дяла от капитала на дружеството, по 100 лева всеки, включително в периода 2018 г. - 2020 г. Вторият съдружник в ООД, който е и управител на дружеството, е Р.Н..

По делото са представени 16 броя протоколи от проведени общи събрания на съдружниците на „АКС М“ ООД, всички от 2020 г., като всеки от тях установява решение за разпределяне на част от печалба на дружеството за 2018 г. или 2019 г., при равни дялове на съдружниците, в общ размер на 150000 лева, платима до 31.12.2020 г. В протоколите е посочено, че са подписани от ищцата В. Н. и другия съдружник, и управител на дружеството – Р.Н., като са положени подписи под тези имена.

Във връзка с направеното от пълномощника на ответника оспорване на истинността на посочените 16 бр. протоколи от общи събрания на съдружниците на „АКС М“ ООД, първоинстанционният съд е открил производство по оспорване истинността им по реда на чл. 193 ГПК по отношение на автентичността на подписите, положени в тях от името на съдружника Р.Н. и по искане на ответното дружество е допуснато изслушване на СГЕ. Видно от заключението на графологичната експертиза, в изследваните 16 бр. протоколи подписите, положени от името на Р.Н., не са изпълнени от нея.

По делото е изслушано и заключение на ССЕ, неоспорено от страните, в което изготвилият го експерт е посочил, че по данни от ГФО към 01.01.2018 г. е имало натрупана неразпределена печалба в размер на 202000 лева, а за 2018 5 г. същата е в размер на 60373.04 лева след данъчно облагане. Към 01.01.2019 г. е имало натрупана неразпределена печалба в размер на 263000 лева, а за 2019 г. същата след данъчно облагане е в размер на 64127.20 лева. Вещото лице е установило още, че ответното дружество е подало в НАП декларация по чл.

55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО за 4-то тримесечие на 2020 г., с които е декларирало и начислило данък дивиденти (данък за доходи от дивидент) в размер на 7500 лева с данъчна ставка 5 %. Сумата е формирана от данък дивидент в размер на 3750 лева върху разпределена печалба в размер на 75000 лева на В. Н. и 3750 лева върху разпределена печалба в размер на 75000 лева на Р.Н.. Начисленията данък върху дивидент е заплатен в началото на 2021 г.

Въззивният съд сочи, че при служебна проверка на обявения в ТРРЮЛНЦ ГФО за 2020 г. на ответното дружество, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се установява, че същият е подписан от Р.Н. - ръководител и М.С.

- съставител. В частта Справка за приходите и разходите по видове и икономически дейности за 2020 г. към ГФО е вписана сума на дивидента (след данъчно облагане), определен с решение на общото събрание на съдружниците за разпределение, в размер на 143000 лева.

При така установеното от фактическа страна от правна страна въззивният съдебен състав е намерил следното:

Предявеният главен иск е такъв по чл. 133, ал. 1 ТЗ - за заплащане на част от печалбата на ответното дружество за 2018 г. и 2019 г. Съгласно чл. 133, ал. 1, изр. второ ТЗ съдружниците имат право на част от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено. Съдът е посочил, че облигационното право на съдружника да получи дял от печалбата не произтича пряко от закона. С дружествения договор може да бъде предвидено друго, а от обективна страна тази възможност се реализира само ако след изтичането на финансовата година и приемането на годишния отчет и баланс се установи, че дружеството е формирало печалба от дейността си и част от нея подлежи на разпределяне (т.нар. „чиста печалба“). В този случай органът, който е оправомощен да вземе решение за разпределянето й между съдружниците и способа по който да стане това, е общото събрание - чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ.