Решение № 1008 от 05.03.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1008

Стара Загора, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - I тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА

Членове:

ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ НИКОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА канд № 20267240600100 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63 в ЗАНН.

Обжалва се решение № 467/19.11.2025 г., постановено по АНД № 2130/2025 г. по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-003245/08.07.2025 г. на директора на дирекция "Инспекция по труда" Стара Загора, с което на касатора „Средна гора“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 416,ал.5 от КТ във връзка с чл. 413, ал.2 от КТ за нарушение на чл.186,ал.1 от Наредба № 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно. Съдът не бил изяснил действителната фактическа обстановка, не установил правилно причините, поради които не била поставена преграда на машината, на която работникът е допуснал увреждането си. Оспорва изводите за поставяне на преграда пред машината, по аналогия с друга работеща машина в предприятието, което било недопустимо. Районният съд не бил се произнесъл по основния спорен факт, а именно спазени ли са минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Според касатора съдът е бил длъжен да анализира техническите характеристики на оборудването, когато те са предмет на спора. По подборно изложените в жалбата аргументи моли оспореното решение да бъде отменено и делото върнато на друг състав на съда за за ново разглеждане.

Ответникът по касационната жалба, Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], чрез процесуалния си представител, моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи относно неговата правилност, респективно доводи за законосъобразност на наказателното постановление.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като релевира доводи, че решението на първоинстнационния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от конституираната страна във въззивното производство, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна, но на различни от сочените в жалбата основания.

Настоящият касационен съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на обжалване е решение № 467/19.11.2025 г., постановено по АНД № 2130/2025 г. по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-003245/08.07.2025 г. на директора на дирекция "Инспекция по труда" Стара Загора, с което на „Средна гора“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 416,ал.5 от КТ във връзка с чл. 413, ал.2 от КТ за нарушение на чл.186,ал.1 от Наредба № 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

При анализ на събраните доказателства решаващият съд е приел, че жалбоподателят притежава качеството "работодател" по смисъла на § 1. т. 1 от ДР на КТ и правилно е посочен като субект на административнонаказателната отговорност по този текст на закона. Установено е, че в това качество същият не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на лицето С. Ч. С., така че опасностите за живота и здравето на последния да бъдат отстранени, ограничени или намалени - не е предприел мерки движещите се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки, да са оградени с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или да бъдат снабдени с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети. Формиран е извод, че деянието е съставомерно и правилно е квалифицирано като нарушение по. чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, а размерът на наказанието е определен съобразно изискванията на закона, към предвидения в закона минимум и съответства на тежестта на извършеното нарушение.

Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, намира, че постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Предмет на обжалване пред районния съд е наказателно постановление № 24-003245/08.07.2025 г. на директора на дирекция "Инспекция по труда" Стара Загора.

Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г./ при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 (т. е. електронeн фиш), както и допуснатите от съда свидетели.

Обжалваното пред РС Стара Загора в настоящия случай НП е издадено от директора на дирекция "Инспекция по труда" Стара Загора, поради което именно директорът е наказващият орган, който съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН е следвало да бъде конституиран, призован и да участва като ответник във въззивното производство, а не дирекция „Инспекция по труда“ [населено място].

В този смисъл е и задължителното за съда предписание на последвалото Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 5/2022 г. по описа на ВАС. С тълкувателното постановление е прието, че съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН, като страна при разглеждане на делото пред районния съд в случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава само и единствено именно този наказващ орган, с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения акт, като този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т. е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.

Като не е осигурил участието по АНД на наказващия орган - директор на дирекция "Инспекция по труда" Стара Загора, РС Стара Загора е провел производство срещу ненадлежна страна и това е довело до постановяване на недопустим съдебен акт.

Както и във визираното по-горе тълкувателно постановление е посочено, при ненадлежно конституиране на страна, "надлежната страна не може да се ползва от правните последици на постановеното съдебно решение /в случай че е благоприятно/, от една страна, а от друга, е била лишена от възможността да се защити срещу административнонаказателния акт /в случай на неблагоприятно решение/, а ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса. Тоест в тази хипотеза надлежната страна остава лишена от възможността да упражни правото да защити правата си. С ограничаването на процесуалните права на въззиваемата страна е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК, за което съдът следи служебно - чл. 218, ал. 2 АПК.

Установеният порок на обжалвания съдебен акт – недопустимостта му, обуславя извод, че въззивното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК.

По аргумент от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 5/2022 г. по описа на ВАС разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК е приложима в производствата по чл. 63в ЗАНН.

В случая, освен че следва да се обезсили обжалваното решение на РС Стара Загора като недопустимо, следва и да се върне делото за ново разглеждане на въззивния съд с указание при новото разглеждане на делото да се конституира надлежният ответник – директор на дирекция "Инспекция по труда" Стара Загора, съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗАНН.

При новото произнасяне съдът следва да съобрази обстоятелството дали самият пострадал е допуснал нарушение на правилата за безопасни и здравословни условия на труд, респ. касае ли се човешка грешка, или за техническа неизправност на машината, което не изключва отговорността на работодателя по чл. 413, ал. 2 от КТ, но само ако последният не е предприел всички необходими действия за обезопасяване на процесната машина, в унисон с изискванията на чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. Този извод не се променя и от факта, че към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт е налице висящо досъдебно производство, в каквато насока са изводите на съда. Преценката дали е налице или не, осъществено престъпление от общ характер, не рефлектира върху преценката налице ли е осъществено неизпълнение на административно задължение от юридическо лице, тъй като установената в хода на наказателното производство липса или наличие на достатъчно доказателства за виновността на конкретно лице за причиняване смъртта на работника, е ирелевантно за предмета на спора дали въпросната машина е била обезопасена по начин, осуетяващ достъпа до опасните зони, респ. не е снабдена с устройство, спиращо движението й при достигане на опасната зона от човек или предмети по смисъла на чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. А този факт следва да се установи с надлежни доказателствени средства, в това число и чрез техническа експертиза По исканията за присъждане на разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе РС Стара Загора при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 467/19.11.2025 г., постановено по АНД № 2130/2025 г. по описа на РС Стара Загора.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Стара Загора, при спазване на указанията, дадени в решението, по тълкуването и прилагането на закона.

При новото разглеждане на делото районният съд да се произнесе и по въпроса за разноските, направени пред касационната инстанция, съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: