Решение № 7397 от 05.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2928/2025
- Вид
- Решение № 7397
- Подписан
- 05.12.2025
- В сила
- 05.12.2025
- Състав
- Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Дора Запрянова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.117 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.286 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Търговски закон
- чл.51 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 7397 гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100502928 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца С. Р. В. срещу решение от 23.10.2024 г. по гр.д. №20353/2024 г. на Софийския районен съд, 82 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на „Нов дом 1“ ООД на основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.286 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 4500,00 евро, представляваща неизплатено възнаграждение, дължимо по договор за посреднически услуги от 30.03.2022 г., и 582,29 евро – лихва за забава за периода 30.08.2022 г. – 11.10.2023 г., както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че между страните е сключен договор за посредничество, тъй като по делото не е установено ищецът да е предприемал действия по търсене на недвижим имот за ответника, както и че ищецът не е извършил необходимите юридически и технически проверки на конкретния недвижим имот, и организиране на всички етапи по сделката с имота, респ. неправилно е приел, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за посредничество. Поддържа, че процесният договор за посредничество е развален от ответника с изявление от 29.04.2022 г. поради пълно неизпълнение от страна ищеца на задълженията по договора, както и че не дължи претендираното възнаграждение поради липсата на сключен предварителен договор за продажба на имота. Твърди също, че не дължи ДДС върху присъденото възнаграждение, тъй като ищцовото дружество не е издало и не е включило в дневниците си по ДДС фактура за процесното вземане. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Нов дом 1“ ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените осъдителни искове 1 са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, поради което е влязло в законна сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Предмет на производството по гр.д. №20353/2024 г. по описа на СРС, 82 състав, са предявените от „Нов дом 1“ ООД срещу С. Р. В. осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.51 ТЗ и чл.86 ЗЗД за реално изпълнение на задължението за възнаграждение по договор за посреднически услуги при покупко-продажба на недвижим имот от 30.03.2022 г., както и лихва за забава за периода 30.08.2022 г. – 11.10.2023 г.
С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените осъдителни искове, като посочената правна квалификация е по чл.79 ал.1 пр.1 вр. чл.286 ЗЗД, която разпоредба е неприложима в настоящата хипотеза. Основанието на чл.270 ал.3 ГПК за обезсилване на решението на първоинстанционния съд е налице само при разгледан непредявен иск - когато в нарушение принципа на диспозитивното начало в гражданския процес решаващият съд се е произнесъл извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава, тъй като е разгледан иск на непредявено основание, но не и при неправилна правна квалификация. В случая първоинстанционният съд е разгледал заявените с исковата молба обстоятелства, на които се основава заявеното искане за присъждане на паричната сума, и е обсъдил правнорелевантните факти, поради което въззивният съд счита, че следва да се произнесе по правилността на решението, но при правилната правна квалификация.
Решението е и правилно по следните съображения:
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът е оспорил предявените искове с твърдения, че соченият от ищеца договор за посреднически услуги е развален с едностранно писмено волеизявление, както и че ищецът е в пълно неизпълнение на задълженията си по договора. Сочи, че не е възлагал, а ответникът не е предприемал действия по търсене на имот за ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.51 ТЗ, търговският посредник има право на възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно уговорката им. Ако няма уговорка, дължи се обичайното възнаграждение за този вид дейност според случая и от двете страни. Договорът за посредничество се сключва между посредник, който е търговец, извършващ по занятие посредничество при сключването на сделки, и едната или и двете страни по сделката /чл.51 ТЗ/, като за осъщественото посредничество се дължи възнаграждение /от едната или от двете страни/ съобразно уговореното, а ако не е уговорено-обичайното възнаграждение за този вид дейност. Договорът е неформален и за 2 доказването му са допустими всички доказателствени средства при спазване ограниченията н а чл.164 ал.1 т.3 ГПК, като за волеизявленията на страните може да се прави извод и от техни конклудентни действия. Доколкото предметът на договора по чл.51 ТЗ е посредничество между страните по един договор, т.е. осъществяването на връзка между тях и съдействие с цел постигане на съгласие за сключване на сделка, законът изрично регламентира възможността да се посредничи не само на едната, но и на двете страни по сделката.
При тълкуване на нормата на чл.49 ТЗ, в която е дадено легално определение за търговското посредничество, трябва да се заключи, че то представлява чисто фактическа дейност, която се изразява в оказано съдействие за сключване на определени търговски сделки и която дейност се упражнява по занятие от търговец, който е специализиран в нейното осъществяване. В задълженията на посредника, които му се възлагат въз основа на сключения договор за посредничество, се включва извършването на фактически дейности по намиране на клиенти, с които възложителят може да сключи определен вид търговска сделка, по предоставяне на информация относно условията, при които възложителят сключва този вид сделки, както и по осъществяване на връзка между клиента и възложителя и създаване на условия за сключване на сделката. Резултатът от извършването на тези действия е подписване на договор между възложителя и клиента, който посредникът е намерил. Сключването на този договор обаче не е част от действията, които се осъществяват от посредника, защото то не е фактическо, а правно действие и може да бъде предмет на договор за поръчка, но не и на договор за посредничество. Съгласно определение №126/22.02.2009 г. по гр.д. №849/2009 г. на I ТО на ВКС, търговското посредничество по смисъла на чл.49 ТЗ предпоставя фактически действия по сключване на сделките, като в задълженията на посредника не се включват правни действия /сключване на търговски сделки/. Търговският посредник по правило не разполага с представителна власт, не участва в сключването на сделката и не може да замести някоя от страните по нея, както това е възможно при търговския представител. Той има задачата да свърже и подпомогне страните да сключат сделката, като не действа при сключване на сделката нито от свое, нито от чуждо име. В решение №37/27.04.2012 г. по т.д. №1143/2010 г. на I ТО на ВКС е застъпено, че договорът за посредничество за покупка на имот включва не само организирането на огледи, а и посредничество между страните по бъдещата сделка.
За основателността на иска следва да бъде безспорно установено при условията на пълно и главно доказване, че между страните е налице валидно правоотношение по договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ищецът е изпълнил задълженията си по този договор. Тежестта за доказване на тази факти е за ищеца, а ответникът следва да докаже положителния факт на плащането на възнаграждението.
От представения и неоспорен договор за посреднически услуги от 30.03.2022 г., двустранно подписан, се установява, че ответникът е възложил на ищеца да намери и предостави подходящи предложения за покупка на недвижим имот срещу договорено възнаграждение: имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ №4, с цена 130 000,00 евро без ДДС, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 3%, но не по-малко от 1000,00 евро без ДДС върху цената на имота в деня на подписване на предварителен договор за покупко-продажба /чл.3 от договора/, т.е. установява се наличието на соченото от ищеца валидно правоотношение по договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот. В чл.4 от договора е предвидено, че в случай, че доверителят лично или свързано с него лице: съпрузи, роднини по права линия – без ограничения, по съребрена линия до І степен вкл., и роднини по сватовство до І степен вкл., както и когато някой от гореизброените участва в управлението на фирма, ЕТ или др. ЮЛ, както и съдружниците, които участват в управлението на дружество, както и лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото; работодател и служител/работник; лицата, едното от които е направило дарение в 3 полза на другото; управител или съсобственик в ЮЛ, подписал този договор, участващ като ФЛ или като член, съдружник, съсобственик, собственик, управител, акционер в друго ЮЛ /„свързани лица“ са и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола и капитала на др. лице или лица/, придобие предложен от ищеца недвижим имот, доверителят се задължава да заплати на ищцовото дружество уговореното в чл.3 възнаграждение. В случая в чл.1 от договора страните са конкретизирали какви точно действия по посредничество ищцовото дружество се задължава да извърши, както вече бе посочено - да намери и предостави подходящи предложения за покупка на конкретно посочен недвижим имот, поради което следва да се приеме, че те са само фактически такива, които са насочени към установяване на връзка между собствениците на имота и ответника, и създаването на условия за сключването на предварителен договор за покупко-продажба на имота.
По делото не е спорно и се установява от представените по делото справка №701551/02.06.2023 г. от Служба по вписванията – гр. София, и нот. акт за покупкопродажба на недвижим имот №152, т.ІІ, нот. дело №321/30.08.2022 г., че „М С Яхтинг“ ЕООД е продало на „Кам – Трейд РС“ ООД процесния недвижим имот – офис в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, предмет на описания по-горе договор за посреднически услуги.
Дружеството-купувач „Кам – Трейд РС“ ООД е с едноличен собственик на капитала и управител ответникът С. Р. В., т.е. недвижимият имот, предмет на процесния договор, е придобит от свързано с ответника ЮЛ.
Представена е кореспонденция между адв. Е.-Т. – пълномощник на ответника, и ищцовото дружество, по ел. поща, в която се коментира сключване на предварителен договор за офис на бул. „Симеоновско шосе“.
Представено е и изходящо от адв. Е.-Т. – пълномощник на ответника, до управителя на дружеството-ищец, изявление за разваляне на сключения на 30.03.2022 г. договор за посреднически услуги поради пълно неизпълнение на задълженията от страна дружеството.