Решение № 212 от 11.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20235330101802 по описа за 2023 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК Ищец Е. И. П. и Е. Х. П. чрез адв. Н.А. заявяват, че са наследници на Х.П., който е починал на 12.03.1991г. съпруг на Е. и баща на Е. като родителите му - Й.Х.П. и Е. Г. П. починали на 20.08.2022г. и 17.01.2023г като приживе прехвърлят на сина си правото на собственост върху приземен /първи/ етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с площ от ** кв.м. с идентификатор № ***** по КК и КР на с. Б. с адрес: с. Б., ул. Д. №..., ет. ... срещу задължение за гледане и издръжка оформено в нот. акт № *** като наследодателят винаги и стриктно бил изпълнявал задълженията си към праводателите си неотлъчно, които живеели на първия етаж, а ищците заедно с баща/съпруга си на втория етаж.

Ответник М. Й. П. – сестра на Х.П. живеела в гр. П. и много рядко идвала в с. Б. да вижда родителите си като през 2003г. в охранително производство *** признал, че сключеният договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка бил развален по право като признал Й.Х.П. и Е. Г. П. за собственици на сутеренния етаж.

На 13.09.2022г. Е. Г.а П. продава на ответник Е. Х. П. 4/6 ид.части от правото на собственост върху процесния приземен етаж срещу сумата от 2000 лева.

Иска се от съда ищците да бъдат признати за собственици по отношение на ответницата на процесния приземен етаж като наследници на Х.Й.П. /починал на 12.03.1991г./, който е бил собственик към деня на смъртта си на този етаж въз основа на договор за прехвърляне собствеността срещу задължение за гледане и издръжка оформено в 1 нот. акт № ***/.... Като последица от признаването ищците за собственици върху процесния етаж се иска от съда на основание чл. 537, ал.2 ГПК да бъде отменен констативен нот. акт № 1***/...г. на *** Д.С., с който в полза на Й.Х.П. и Е. Г. П. е признато право на собственост.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник М. П. чрез адв. Г.П. заменен от адв. В. не оспорва следните факти:

1. сключването на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка с предмет процесния имот;

2. констативен нот. акт № 1***/...г. на *** Д.С., с който в полза на Й.Х.П. и Е. Г.а П. е признато право на собственост;

Твърдя се следните обстоятелства:

1.1. договорът за прехвърляне на собствеността срещу гледане и издръжка е сключен със задължение за Х.П. да престира до края на живота на родителите им;

21. договорът е прекратен със смъртта на Х.П.;

2.2. ищците не са страна по договора;

2.3. Х.П. е придобил имота в режим на лична собственост, тъй като е сключил брак с Е. П. през 1988г.

2.4. Й.Х.П. и Е. Г. П. са полагали грижи за ищците – едната ищца била на 9 месеца към момента на смъртта на баща й, а другата ищца нито имала време, нито финансови средства да престира по договора.

2.5. Й.П. е заплащал всички средства за консумативи – ел.енергия,, вода, в това число и разходите на ищците, заплащал е и данъчните задължения за имота, заплащал е средства за лекарства за себе си и за съпругата си.

2.6. След смъртта на Й.П. ответницата полагала грижи за майка си, предоставила ключ на ищец Е. П. с цел да наблюдава сутеренния етаж за евентуален теч или други аварии като взела майка си в собственото си жилище в гр. П.

2.7. Ищците не били проявявали интерес към Е. П.;

Иска се отхвърлянето на предявения иск. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Страните не спорят, че на 28.12.1985г. е сключен договор между Й.Х.П. /починал на 20.08.2022г./ и Е. Г. П. /починала на 17.01.2023г./ като праводатели, от една страна, а от друга – Х.Й.П. /починал на 12.03.1991г/ за прехвърляне на процесния имот срещу задължение за гледане и издръжка както и че с нот. акт № 1***/...г. на *** Д.С. в полза на Й.Х.П. и Е. Г.а П. е признато право на собственост тъй като е било прието от ***а съставил акта, че договорът е развален по право поради смъртта на Х.П.;

2

По делото също не е спорно, че Х.П. е встъпил в брак с ищцата Е. И. П. през 1988г. като от брака се родило детето – ищец Е. Х. П. на 06.06.1990г.

Видно от договора от 28.12.1985г. покойните П. са прехвърлили собствеността на процесния имот в полза на сина си Х.П. срещу задължение за гледане и издръжка до края на живота им;

Със смъртта на сина им настъпила на 12.03.1991г. договорът за гледане и издръжка не се прекратява, а задължението за гледане и издръжка преминава към ищцата – преживяла съпруга Е. П. и детето Е. П. което следва да предоставя престацията чрез своята майка и законен представител – така т.р. № 30/17.06.1981г. на ОСГК на ВС; Независимо, че договорът за гледане и издръжка е сключен с оглед личността на длъжника-приобретател по него в този договор не е предвидена изрична клауза за прекратяването му при смърт на приобретателя поради което и договорът не се разваля по право защото няма основание затова. Фактическият състав на чл. 89 ЗЗД предвижда че двустранните договори, какъвто е процесният, се развалят по право поради невъзможност за изпълнение, до колкото обаче задължението за гледане и издръжка е наследимо / за разликата от притезанието на прехвърлителите да получават издръжка и гледане, което е ненаследимо/ не е налице обективна невъзможност за изпълнение защото преживялата съпруга може да извършва лично и като законен представител на детето си предоставяне на гледане и издръжка.

За периода от 12.03.1991г. до датата на издаването на констативния нотариален акт 18.03.2003г., с който покойните П. са признати за собственици поради приетото от ***а разваляне по право на договора същите са разполагали с иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД срещу двете ищци по делото за разваляне на договора в случай че считат че не им се предоставя гледане и издръжка в обема съгласно договора от 1985г., респ. след 2003г. до смъртта им през 2022 и 2023 П. също са разполагали с такъв иск и доколкото по делото са налични данни от показанията на разпитаните свидетели Н. Д., Я. И.- Г., че до смъртта си Й.Х.П. се е грижел както за себе си, така и за съпругата си Е. Г. П., плащал е сметки, като св. Т. си спомня, че ищцата Е. П. е повикала да гледа възрастните хора преди да почине Й., а съпругата му била на легло.

Правото да се иска развалянето на договора поради непрестирането на гледане и издръжка от ищците е наследено от ответницата М. Й. П., която обаче не го е упражнила чрез съответния иск поради което и съдът няма правомощие да се произнася по фактите от такъв иск с правна квалификация чл.87, ал.3 ЗЗД;

Възражението затова че ответницата е придобила процесния имот въз основа на давностно владение като е унаследила владението осъществявано от родителите й тъй като същите считано от 2003г. са започнали да своят имота като собственици не може да бъде разгледано по делото тъй като е прието от настоящия състав че такова възражение не е заявено в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК, разширява предмета на доказване, като са дадени указания по реда на чл. 147 ГПК с оглед преодоляване на процесуалната преклузия и до приключване на съдебното дирене ответницата не взема становище по тези указания.

3

Не може да се приеме възражението за нищожност на договора за гледане и издръжка от 1985г. поради факта, че П. са били здрави и са нямали нужда от гледане и издръжка тъй като в договора е изрично посочено, че задължението следва да се престира до края на живота им без изрично да се стеснява кръга на лицата, които могат да престират като бъдат изключени евентуални наследници.

Предвид на гореизложеното след смъртта на Х.Й.П. правото на собственост, което е придобито от него върху процесния имот по силата на договора за гледане и издръжка от 1985г. е наследено от двете ищци като развалянето на договора по право не може да се констатира от *** в рамките на проведеното от него нотариално производство до колкото признаването на това право също следва да бъде упражнено чрез конститутивен иск по чл.

89 ЗЗД в рамките на общ исков процес от покойните П. срещу ищците по настоящето дело, респ. ответницата не може да придобие чрез сделка оформена в нот. акт № *** права, който праводателят й Е. Г. П. не притежава, нито пък може да придобие право на собственост върху имота по наследяване;

Ето и защо предявения иск следва да бъде уважен, а на основание чл. 537, ал.2 ГПК нот. акт № 1***/...г. на *** Д.С. следва да бъде отменен.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат като по делото не се установява списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Й. П. с ЕГН ********, че Е.

И. П. с ЕГН ********** и Е. Х. П. с ЕГН ********** притежават правото на собственост върху приземен /първи/ етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с площ от ** кв.м. с идентификатор № ***** по действащата КК и КР на с. Б. с адрес: с. Б., ул. Д. №..., ет. ... въз основа на наследяване от Х.Й.П. /починал на 12.03.1991г/ КАТО ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 ГПК издадения на основание чл. 483, ал.1 ГПК /отм./ Нотариален акт за собственост № *** вписан под акт №..., том ... на ....г.г. в Сл.Вп – Пловдив с който Е. Г. П. / починала на 17.01.2023г/ и Й.Х.П. /починал на 20.08.2022г./ са били признати за собственици на гореописания имот поради разваляне по право на Договор за покупкопродажба № ***, том **, дело №...г. на *** при Пловдивкия районен съд поради смъртта на Х.Й.П.;

ОСЪЖДА М. Й. П. с ЕГН ******** ДА ЗАПЛАТИ ОБЩО в полза на Е. И. П. с ЕГН ********** и Е. Х. П. с ЕГН ********** сумата от 1000 лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция по гр.д. № 1802/2023г по описа на РС – Пловдив;

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________

5