Определение № 31 от 27.04.2022, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31 гр. София, 27.04.2022 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ

Членове: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20226000600027 по описа за 2022 година образувано по жалба на адвокат О.Д. – пълномощник на КР. В. К. в качеството му на частен тъжител и граждански ищец срещу Присъда № 260001/21.09.2021 г. по н.ч.х.д. № 118/2020 г. по описа на ВС – П..

С присъда № 260001/21.09.2021 г. по н.ч.х.д. № 118/2020 г. по описа на ВС – П. подсъдимият ....... ЗЛ. Н. В. от в.ф. ...... – А. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. чл. 147, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 14.02.2019 г., в гр. А., в „.......“ по време на провеждане на заседание на Управителния съвет на ловно-рибарско дружество „.... – А.“ да е разгласил позорно обстоятелство, заявявайки пред присъстващите лица, че КР. В. К. „е бракониер“, като е приписал и извършване на престъпление по чл.

147, ал.1 от НК, като се доказва истинността на разгласеното обстоятелство и приписването на престъпление.

Със същата присъда е отхвърлен приетия за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частният тъжител и граждански ищец КР. В. К. срещу подсъдимия ....... ЗЛ. Н. В. за сумата в размер на 1000 (хиляда) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието 14.02.2019 г., съставляваща неимуществени вреди от описаното в тъжбата деяние, като недоказан по основание и размер. Първоинстанционният съд е възложил на частния тъжител и граждански ищец КР. В. К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВС – П. направените съдебноделоводни разноски в размер на 117.00 лв.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

По делото се установява, че по тъжба, вх. № 5770/12.04.2019 г. първоначално е било образувано н.ч.х.д. № 314/2019 г. по описа на Районен 1 съд – А. срещу .. З.В., Х.Б. и И.И.. С протоколно определение № 181/24.07.2019 г. по н.ч.х.д. № 314/2019 г. по описа на РС – А., съдиятадокладчик е прекратил съдебното производство и изпратил делото за разглеждане по подсъдност на Военен съд – П., по аргумент на чл. 396, ал.2 от НПК, тъй като по отношение на подсъдимия ....... ЗЛ. Н. В. е било установено, че е със статут на военнослужещ. Във Военен съд – П. е образувано н.ч.х.д. № 77/2019 г. по описа на съда. По него е постановена присъда № 5 от 11.03.2020 г., с която съдът е признал тримата подсъдими за виновни в извършване на престъпление по чл. 147, ал.1 от НК и на основание чл. 78а от НК ги е освободил от наказателна отговорност като им е определил наказание глоба в размер на по хиляда лева, за всеки един от тях.

По въззивни жалби на тримата подсъдими и на частния тъжител и граждански ищец е било образувано ВНЧХ № 26/2020 г. по описа на Военноапелативен съд и с присъда № 5/19.10.2020 г., който е отменил присъда № 5/2020 г. по н.ч.х.д. № 77/2019 г. и е върнал делото за разглеждане от друг състав на същия съд.

На 29.10.2020 г. във Военен съд – П. е образувано ново н.ч.х.д. № 118/2020 г. по описа на съда. С разпореждане на съдията-докладчик № 260025/8.12.2020 г. съдебното производство по делото е било прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред Върховния касационен съд между Военен съд – П. и Районен съд – А.. С определение № 4/11.01.2021 г. по к.ч.д. № 996/2020 г., 2-ро н.о. на Върховния касационен съд отменя разпореждане № 260025/8.12.2020 г., с което Военен съд – П. е прекратил съдебното производство и му е върнал делото, за разглеждане. В мотивите си Върховният касационен съд е посочил, че не е налице хипотезата на чл. 44, ал.1 от НПК. Производството по промяна на подсъдността е различно от това по решаването на спор за подсъдност. Служебно или по искане на страните, първоинстанционният съд е следвало да прецени мотивирано и да отговори дали обвиненията срещу тримата са свързани по някакъв начин, че правилното им изясняване налага да бъдат разгледани в едно производство, след което да се произнесе с нарочен акт. Частният тъжител е обективирал желанието си, изготвяйки обща тъжба, повереникът му също е изразил становище за връзка между делата. Върховният касационен съд е посочил, че решението дали производствата срещу военнослужещия и гражданските лица да се обединят е на съда компетентен да разгледа евентуално обединеното дело и по аргумент на чл. 41, ал.2 от НПК, това е Военен съд – П..

Въз основа на това определение, съдия-докладчикът по н.ч.х.д. № 118/2020 г. по описа на ВС – П. е постановил разпореждане № 260008/03.02.2020 г., с което е насрочил за разглеждане делото с призоваване на частния тъжител, неговия повереник, подсъдимите и техния защитник. На 01.03.2020 г. в закрито съдебно заседание съдия –докладчикът се е произнесъл с ново разпореждане № 260010/01.03.2020 г. по делото като е дал ход за разглеждане на тъжбата в открито съдебно заседание, подадена от КР.

В. К. против подсъдимия ....... ЗЛ. Н. В., за престъпление по чл. 147, ал.1 от 2

НК. Със същото разпореждане е „отделил“ от делото материалите, касаещи гражданските лица Х.В.Б. и И.З.И. (частна тъжба от пострадалия К.К., с приложени към нея доказателства). Делото е разгледано и по него е постановен атакуваният през въззивната инстанция съдебен акт, а именно присъда № 260001/21.09.2021 г. по н.ч.х.д. № 118/2020 г. по описа на ВС - П..

Срещу постановената оправдателна присъда е подадена въззивна жалба, вх. № 260349/07.10.2021 г. по описа на ВС – П. и молба – уточнение, вх. № 260035/01.03.2022 г. към нея. Посочени са доводи, за това, че при постановяване на присъдата първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал доказателствения материал, като необосновано е дал вяра на свидетелските показания на лица, които в предходното разглеждане на делото са били подсъдими. Счита, че необосновано съд не е приел свидетелските показания, като същевременно е дал вяра на показанията на свидетеля Д., въпреки, че неговите показания установявали, че „няма убито животно и частният тъжител К.К. е бракониер“. Твърди, че по делото има единствено косвени доказателства и нито един от свидетелите се установява да е видял лично твърдяното убито животно.

Молят въззивният съд да отмени изцяло постановената присъда, с която подсъдимият ....... ..... ЗЛ. Н. В. да бъде признат за виновен за извършеното престъпление и да бъде уважен в пълен размер предявения граждански иск в размер на 1000 (хиляда) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието 14.02.2019 г.

По делото е постъпило и възражение от адв. Ц.К. – защитник на подсъдимия ....... З.В., в което посочва, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна. Излагат се подробни съображения досежно процесуалното качество и годността на свидетелските показания на Х.Б. и И.И.. Твърди се, че изложеното в жалбата и допълнителното съображение не съответства на събраните по делото доказателства. Моли съда да потвърди присъдата на Военен съд – П., като правилна, законосъобразна и постановена при спазване на материалния и процесуалния закон.

Настоящият състав на Военно-апелативния съд, след като се запозна с присъда № 1/21.09.2021 г. по НЧХД №118/2020 г. по описа на Военен съд П., със събраните на съдебното следствие доказателства, с доводите в жалбата и допълнението към нея, възражението на защитника на подсъдимия и след служебна преценка, намира че по делото следва да бъде насрочено за разглеждане с призоваване на страните, в законоустановения срок.

По делото няма доказателствени искания и към настоящият момент не е налице необходимост от разпит на подсъдимия.

Поради изложеното и на основание чл. 327 от НПК Военноапелативният съд, ОПРЕДЕЛИ:

3

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26 май 2022 година от 10.00 часа в гр. София, Съдебна палата, партер, зала № 4.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ подсъдимият .. ЗЛ. Н. В. от в.ф. ...... – А. и защитника му адв. Ц.К. от АК- П. със съдебен адрес: гр. П., област П., ул.

„......“ № .., тъжителя КР. В. К. и повереника му адв. О.Д. от АК - П. със съдебен адрес гр. П., ул. „.....“ № ... „.....“, ет...., офис ....

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4