Решение № 10 от 23.01.2025, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 823/2024
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 23.01.2025
- В сила
- 13.05.2025
- Състав
- ЗОРНИЦА ДОНКОВА ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175а, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл.189з · Закон за движението по пътищата
- чл.117 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. Търговище, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно наказателно дело № 20243530200823 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 5 8д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. П. Н. от гр.Търговище, ЕГН: **********, действащ чрез пълномощник - адв.Р. Р. - АК – Търговище против Наказателно постановление № 24- 1993 – 000412 от 31.07.2024г., издадено от Началник сектор в ОДМВР - Търговище, РУ – Търговище. Считайки, че НП е необосновано и незаконосъобразно, жалбоподателят желае отмяната му. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника.
Наказващият орган, посредством процесуалния си представител в с.з. изразява становище, че обжалваното НП е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна :
Свидетелите Цв.Д. и М.С. – полицейски служители в с-р ОП при РУ - 1
Търговище били назначени съвместно в наряд за времето от 20.00 ч. на 13.07.2024 г. до 08.00 ч. на 14.07.2024 г. На 13.07.2024 г. около 20:53ч. същите се движели със служебен автомобил по бул. „Александър Стамболийски“ в гр.Търговище, в посока към ПП I -4. Преди да стигнат до кръстовището с бул.“Трайко Китанчев“, полицейските служители забелязали колона от три леки автомобила марка „БМВ“. Същите, движейки по бул. „Трайко Китанчев“, навлезли в кръстовището с бул. „Александър Стамболийски“ в посока към ПП I -4. Полицейските служители видели, че при навлизане в кръговото кръстовище водачът на последния от автомобилите, а именно л.а.
„БМВ“ с рег.№ ***** „изфорсирал“ двигателя, при което автомобилът „изпушил“, а задната му част се поднесла първо надясно, а след това наляво.
Контролните орани последвали превозното средство и го спрели за проверка.
Било установено, че водач на същото е жалбоподателят, който бил проверен за употреба на алкохол и наркотични вещества, като резултатът от проверките бил отрицателен. Св.Цв.Д. съставил на жалбоподателя АУАН № G A 1124088 от 13.07.2024 г. за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя с отбелязване, че има възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят подал писмено възражение срещу АУАН. След извършена проверка по възражението, наказващият орган – Началник с-р в ОДМВР -Търговище, РУ –Търговище приел същото за неоснователно и въз основа на съставения АУАН № GA 1124088 от 13.07.2024 г. издал Наказателно постановление № 24 - 1993 - 000412 от 31.07.2024 г. Посредством същото, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания "глоба" в размер на 3000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – показанията на свидетелите Цв.Д., М.С. и Д.Д. и приложените писмени доказателства.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з -1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН и НП са съставени в предвидените от закона форма, ред и срокове. Съдът намира, че е налице яснота както по отношение описанието на нарушението, така и относно правната му квалификация.
2
Правото на защита на наказаното лице не е нарушено.
Следва спорът да бъде разгледан по същество.
От показанията на свидетелите Цв.Д. и М.С. и писмените доказателства по делото безспорно се установява, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег.№ *******, което обстоятелство не се оспорва.
По отношения действията му като водач на посоченото МПС сведения предоставиха полицейските служители -свидетелите Цв.Д. и М.С.. Същите обясниха, че са имали ясен поглед върху ситуацията и лично са възприели как жалбоподателят, извършвайки маневра ляв завой на кръговото кръстовище, „изфорсирал“ автомобила, който „изпушил“, а задната му част се поднесла надясно и наляво. От показанията на двамата свидетели се установи, че при спирането му, жалбоподателят не оспорил извършването на описаните действия, но обяснил, че е подал газ на автомобила „без да иска“, тъй като бил нов водач и колата поднесла, както и че „гумите му не били хубави“.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Цв.Д. и М.С. като логични, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Не са налице обстоятелства, които да поставят под съмнение обективността на двамата свидетели. Достоверността на заявеното от полицейските служители се потвърждава и от самия факт на предприетото от тях следване /с включена сигнализация на служебния автомобил/ и спиране на превозното средство с рег.№ ******, което при нормално негово движение не би било осъществено.
От друга страна са показанията на св.Д.Д., според когото жалбоподателят не е извършил т.нар. „дрифт“, а действията, изразяващи се в „изпушване“ на автомобила, поднасянето му наляво и надясно били извършени от водача на друг автомобил – синьо на цвят „БМВ“, също с варненска регистрация, който предприел изпреварване. Показанията на този свидетел са изолирани и в противоречие с останалите гласни доказателства, а и с писменото възражение, депозирано от самия жалбоподател, в което не се оспорва „форсирането“ и „поднасянето“ на автомобила, а само обстоятелството, че въпросните действия са били извършени умишлено.
Предвид това, съдът не кредитира показанията на св.Д.Д., като в тази връзка взе предвид и обстоятелството, че същият свидетелства за събития, случили се в интервала между 12.00 - 15.00ч., а по делото е безспорно установено, че 3 случаят се е развил около 20:53 ч.
На база съвпадащите показания на другите двама свидетели – очевидци, съдът намира фактическата обстановка, описана в НП за безспорно доказана. Обстоятелството, че в подкрепа на същата не са приложени видеозаписи не изключва този извод, предвид разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК, според която доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, а съгласно чл.117 от НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина.
В случая съдът намира за установено, че жалбоподателят е извършил рязко и преднамерено маневра, довела до поднасяне на автомобила и загуба на сцепление, което не е в съответствие с предназначението на пътищата.
Възприетото от контролните органи движение на автомобила покрива признаците на т. нар. "дрифт". Понятието "дрифт" няма легална дефиниция в българското законодателство, но общоприето е разбирането, че под "дрифт" следва да се разбира специфична техника на шофиране, при която водачът преднамерено предизвиква загуба на сцепление на задните гуми на автомобила. По време на "дрифт" движението на автомобила е напречно, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент.
Несъмнено е, че ползването на пътя за осъществяване на подобни маневри е извън законово допустимата цел за ползване на пътищата – за превоз на хора и товари.
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, от което следва, че е съзнавал задължението си да съобразява поведението си с правилата за движение по пътищата, вкл. със забраната на чл.104б, т.2 от ЗДвП, която не е спазил. Същият я е нарушил умишлено и преднамерено, за който извод са релевантни не изявленията на жалбоподателя, а характера на реално, обективно извършените действия и обстановката на тяхното проявление. В случая е установено, че пътят е бил сух, пътната обстановка нормална, като липсват и доказателства за неизправност на гумите на превозното средство или друга неизправност. Т.е. не са били налице обективни обстоятелства /извън поведението на водача/, които да налагат или да провокират описаните действия, а именно - рязко подаване на газ и форсиране на двигателя, докато 4 автомобилът е преминавал през кръговото кръстовище. Независимо от еднократното извършване на описаните действие, така демонстрираната техника на управление изключва възможността деянието да е извършено по непредпазливост. Посочените действия са осъществени от млад водач, с мощен автомобил, в населено място, в близост до пешеходна пътека /св.М.С./, като извършеното от него представлява сериозен риск както за собствения му живот и здраве, така и за живота и здравето на останалите участници в движението.
Предвид това, съдът намира за обоснован извода, че в случая с поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, забраняваща на водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно същият е санкциониран законосъобразно на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, който предвижда наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок 12 месеца и „глоба“ от 3000 лв. за водач, който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Размерът на предвидените наказания е показателен за високата обществена опасност на деянието. Същият е фиксиран в закона, поради което не е налице възможност за намаляване на наложените с НП административни санкции. Разпоредбата на чл.189з от ЗДвП изключва приложение на чл.28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Искания за разноски не са направени, поради което и такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24- 1993 – 000412 от 31.07.2024г., издадено от Началник сектор в ОДМВР - Търговище, РУ – Търговище, с което на С. П. Н. от гр.Търговище, ул. ********, ЕГН:
**********, за нарушение чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, 5 пр.3 от ЗДвП е наложена “глоба” в размер на 3000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6