Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3569 от 02.08.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2709/2023
Вид
Решение № 3569
Подписан
02.08.2023
В сила
24.08.2023
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3569 гр. Пловдив, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330102709 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени евентуални искове по чл. 26, ал. 1, от ЗЗД по искова молба на К. Т. Г. , ЕГН ********** ,, о т гр. ***********, ул. ********* № *** чрез адв. Н. против „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. за прогласяване нищожността на клауза за неустойка в размер от 446,19 лв., обективирана в чл. 11 от договор за паричен заем от 19.10.2021 г. поради противоречие с добрите нрави, накърняваща договорното равноправие, заобикаляща изискванията на ЗПК. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 19.10.2021 г. за сума от 1200 лв. ЛП е 40,05 %, а ГПР-49,88%.

Съдържа се клауза за неустойка от 446,19 лв. при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Предвидената неустойка излиза извън допустимите функции. Същата представлява допълнително възнаграждение.

В предоставения срок за отговор ответника признава иска. Оспорва дължимостта на разноски по делото.

Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки 1 за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 от ГПК, а именно същия заявява изрично към първото по делото открито съдебно заседание, че изнава иска. Искът не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу тях ще следва да се постанови решение при признание на иска, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл.237, ал. 2 от ГПК.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК при признание на иска ответника дължи разноски само, ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Наличието на действащ договор за кредит между страните сочи интерес у ищеца за предявяване на иска и съответно навежда поведение на ответника изразяващо се в бездействие по отношение приложението на договора, което от своя страна е повод за завеждане на делото. Предвид това съдът намира, че ответника следва да поеме отговорност за разноските за предявения иск, които са в размер от 50 лв. за държавна такса.

Тъй като ищеца е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата , на адвокат Н. следва да се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, за предявения иск и съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията и от 2016 г. в размер от 400 лв.

На ответника не се дължат празноски.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 11 от договор за паричен заем от 19.10.2021 г., сключен между К. Т. Г. , ЕГН ********** ,, от гр. ********** , ул. ******** № *** и „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.*******, ул. „*********” № ****, ет. *** представлявано от Н. П. като противоречаща на добрите нрави.

2

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. да заплати на К. Т. Г. , ЕГН ********** ,, от гр. ********** , ул. ******** № *** , сумата от 50 лв.

(петдесет лева) за разноски за производството.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.

„Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. да заплати на адвокат С. К.

Н. ЕИК ********** с адрес на дейност гр. ********, ул. „*********“ № ***, сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение , определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 3