Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8 от 19.01.2021, Административен съд - Шумен

Съд
Административен съд - Шумен
Дело
Административно дело 314/2020
Вид
Решение № 8
Подписан
19.01.2021
В сила
04.10.2021
Състав
КРЕМЕНА ГРИГОРОВА БОРИСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.137 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.138 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.2, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.2, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.2, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.74 ал.1 · Закон за културното наследство
  • чл.137 · Закон за устройство на територията
  • чл.137 т.6 · Закон за устройство на територията
  • чл.147 · Закон за устройство на територията
  • чл.147 ал.1 т.7 · Закон за устройство на територията
  • чл.148 · Закон за устройство на територията
  • чл.148 ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.215 · Закон за устройство на територията
  • чл.215 ал.4 · Закон за устройство на територията
  • чл.223 ал.1 т.8 · Закон за устройство на територията
  • чл.223 ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.225 ал.2 т.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.225а · Закон за устройство на територията
  • чл.225а, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.225а ал.2 · Закон за устройство на територията
  • §5, т.38 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И

Е

№................, град Шумен,

19.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският административен съд в публичното заседание на пети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Борисова при участието на секретаря В.Русева като разгледа докладваното от административен съдия Кр.Борисова адм. дело №314 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е по реда на чл.215 от ЗУТ във вр. с чл.225а, ал.1 от ЗУТ, образувано въз основа на жалба с рег.№ 26-00-279 от 31.07.2020г. по описа на Община Върбица, депозирана от „Е.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.А.против Заповед № РД 1458/17.07.2020г. на Кмета на Община Върбица, с която е наредено на „Е.“ ЕООД, представлявана от управителя А. да премахне извършения от дружеството незаконен строеж „масивна каменна ограда с метална порта и врата“ с височина около 2.15м.,дължина около 19.00м. и ширина около 0.60м. в ПИ *** „Стопански двор“, местност „Дермен янъ“, с.Тушовица, частна собственост и ПИ ***

„Стопански двор“, местност „Дермен янъ“, с.Тушовица, собственост на дружеството.

В жалбата се релевират доводи за е незаконосъобразност на същата, поради постановяването й в нарушение на материалния закон. На първо място се сочи, че има несъответствие между вписаната в заглавната част на заповедта VІ-та категория на строежа и отразената V-та категория в констативно-съобразителната част, с оглед на което в заповедта на кмета липсва ясно посочена класификация за вида на строежа, съгласно изискванията на Наредба №1. На следващо място се сочи, че в издадения административен акт липсва прецизиране на коя точно от различните хипотези, визирани в разпоредбата на §5, т.38 от ДРЗУТ се позовава административния орган, което препятствало правото на защита на жалбоподателя. Сочи се още, че за премахване на оградата има издадена друга заповед на кмета и от съдържането на обжалваната заповед не става ясно каква част от оградата е предмет на предходната заповед, респ. каква част от оградата е предмет на заповедта, обжалвана в настоящото производство. В жалбата си оспорващият релевира и довод, че строежът, за който е издадена атакуваната заповед отговаря на изискванията за търпимост, съгласно разпоредбите на §16 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУТ и §127, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУТ. Обосновава се и оплакване за постановяване на обжалваната заповед в нарушение на принципа за съразмерност, визиран в разпоредбата на чл.6 от АПК. В тази връзка и по изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна.

Претендират се и направените по делото разноски съгласно приложения списък.

Ответната страна Кмет на община Върбица, редовно призован, за него се явява адвокат Г. при ШАК, редовно упълномощен. Изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, както и да му присъди направените по делото разноски,съобразно представения списък.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а и от приложения нотариален акт за продажба на недвижим имот №111, том ІІ, рег.№518, дело №340/2007 г. по описа на РС град Велики Преслав се установи, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот както следва: По силата на нотариалния акт към 08.03.2007 г. на ПИ №6 в кв.1 по плана на с.Тушовица – стопански двор, с площ от 0.914 дка, ведно с построените в него Административна сграда /битовка/-състояща се от четири стаи и Кантар.

Видно от прил. по делото Скица на ПИ№15-974083 от 20.10.2020год. на СГКК-гр.Шумен, ПИ-вписан като собственост на дружеството въз основа на упоменатия по-горе нотариален акт е с идентификатор *** по КК ,в м.Дермен янъ,с трайно ползване-стопански двор и с площ 914кв.м.Съгласно прил.

Скица на ПИ№15-974072 от 20.10.2020год. на СГКК-гр.Шумен,съседният ПИ с идентификатор *** в м.Дермен янъ,с площ 1065кв.м.,с предназначение-стопански двор съгласно данните от КРНИ е, вписан като собственост на ДПФ-следователно същият съставлява частна държавна собственост.

На 29.06.2020 год. по сигнал за незаконно строителство е била извършена проверка от С.Б.Б.-гл.сп „Екология,незаконно строителство и инвеститорски контрол“,служител по чл.223 ал.2 от ЗУТ,резултатите от която били обективирани в съставения Констативен акт№4/29.06.2020год. При проверката е констатирано,че имот „Стопански двор“ в м.Дермен янъ,с.Тушовица с идентификатор ПИ ***. и находящата се в него сграда са собственост на дружество „Ера“ООД и на изток този имот граничи с ПИ ***-„Стопански двор“ в м.Дермен янъ с.Тушовица-държавна частна собственост.При проверката е установено,че в държавния имот дружеството е изградило масивна каменна ограда с височина около 2.5м.,дължина около 19.00м. и ширина около 0.60м.,като над оградата е поставена противодъждовна дървена конструкция с керемиди върху нея.В участъка пред сградата оградата прекъсва и на разстояние около 6.50м. е монтирана масивна порта за превозни средства и до нея още една врата за пешеходци.След вратата оградата продължава покрай източната граница на ПИ ***. в държавния ПИ ***.Описаната „масивна каменна ограда с метална порта и врата“ са изградени в чужд имот, изключая частта по пил. към КА скица, която е на източната граница на ПИ.При проверката не са представени документи за отстъпено право на строеж.Строежът е изграден изцяло след 2000год.,поради което не можело да се обсъжда въпроса за търпимост.За същия не е одобряван проект.

С оглед тези констатации е прието, че обектът-„масивна каменна ограда с метална порта и врата“ представлява строеж по смисъла на пар.5 т.38 от ДР на ЗУТ, изграден в нарушение на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, а именно без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж по чл.148 ал.2 от ЗУТ. Направените констатации били обективирани в констативен акт №4 от 29.06.2020 г., като е прието, че този констативен акт е основание за административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ. Констативен акт№4 е връчен на собственика на обекта – дружеството чрез неговия управител и представляващ Р.А.на 08.07.2020 г.

В определения от закона срок жалбоподателят е подал възражение срещу констативния акт на 14.07.2020 г., като е посочил, че въпросът дали е налице изграждане на строеж в чужд имот не е въпрос,касаещ Община Върбица, още повече, че собственикът на имота нямал претенции към дружеството. Въпросът досежно липсата на документи за учредено право на строеж също не бил от компетенциите на общината, тъй като същата не е собственик на земята.

Въз основа на описаните в констативния акт факти и събраните доказателства по административната преписка, включително и възражението на жалбоподателя, Кметът на община Върбица, на основание чл.225а от ЗУТ, е издал процесната Заповед №1458/17.07.2020 г., с която наредил да бъде премахнат извършения незаконен строеж „масивна каменна с метална порта и врата“ с височина около 2.5м.,дължина около 19.00м.,ширина около 0.60м. от жалбоподателя, като собственик на незаконния строеж ,изградена в ПИ *** „Стопански двор“ м.Дермен янъ, с.Тушовица-държавна собственост и ПИ ***. „Стопански двор, м.Дермен янъ ,с.Тушовица-собственост на дружеството. Заповедта била връчена на жалбоподателя на 21.07.2020 г. чрез на управителя на дружеството. Несъгласен с нея, „Е.“ ЕООД *** я е оспорил чрез Кмета на Община Върбица пред Административен съд град Шумен с жалба с вх.№26-00-279 от 31.07.2020 г. по описа на Община Върбица.

По делото е представена цялата административна преписка по издаване на оспорената заповед.

От показанията на свидетелите Ю.О.и

Р.Ч.се установи, че в процесния имот има ограда,разположена отстрани,а не на улицата.Оградата е каменна и към нея има метална порта и врата,които са прикрепени на панти и могат да се демонтират.Над портата има козирка,която е от дървена конструкция и също подлежи на демонтаж.Свидетелят О.,който заяви,че не е работил като майстор по процесния имот сочи,че оградата е строена преди около 10 години.От показанията на свидетеля С.Б.,извършил проверката на место и съставил констативния акт се установи,че в случая става въпрос за масивна ограда,част от която е по границите на имота на дружеството, а останалата част попада в държавен имот по плана на стопанския двор в с.Тушовица.Оградата е масивна,каменна,с височина,която варира, като на места е 2.20м.,а на други-по-ниска.Върху оградата има противодъждовна конструкция.Оградата е прекъсната с порти-една по-широка за преминаване на превозни средства и друга-по-малка,за хора.И двете порти са покрити с конструкция и според свидетеля са прикрепени към оградата.При извършена справка в общината било установено, че за оградата не били издавани строителни документи и разрешения за въпросния строеж.През м.март 2012год.,преди започване на разрешено преустройство на кантар и битовка в собствената на дружеството административна сграда е съставен и подписан от свидетеля в качеството му на длъжностно лице Протокол обр.2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия, при съставянето на който процесната ограда липсвала.В съдебно заседание свидетелят Б. потвърди, че прил. по делото снимков материал съставлявал направените от него снимки при съставянето на констативния акт.От показанията на св.Б. се установи още, че на дружеството е издаден и друг констативен акт за незаконно строителство на ограда, която се намирала изцяло в собствения на дружеството имот,но в южната част на имота,като двете огради се опират една в друга.От показанията на свидетеля се установи и че частта от портата и продължението на оградата след портата и врата на процесния строеж попадат изцяло в имот-частна държавна собственост, а оградата преди това попада изцяло в собствения на дружеството имот.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, прието от съда като компетентно дадено, както и от обяснението на вещото лице в открито съдебно заседание от 05.01.2021 г. се установи, че обекта- „ масивна каменна ограда с метална порта и врата“ представлява масивна каменна ограда,покрита с дървена конструкция и керемиди, изградена в близост до североизточната граница на собствения на дружеството ПИ ***. и се намира в местността „Дермен янъ“ в с.Тушовица общ.Върбица.Оградата с металната порта и врата са разположени на страничната регулационна линия. Конфигурацията на оградата е начупена, като в началото вертикалния участък по източната линия е изградена в очертанията на имота, а отсечката с порта и врата и нагоре по посока север се намират извън границите на ПИ ***.Процесната ограда не е отразена в ПУП и не е предвидена в ПУП-ПРЗ.От заключението на вещото лице се установява още, че процесният строеж представлява масивна ограда, иззидана от камък с шапка от дървени греди,с покритие от керемиди. Основите са каменни ивични фундаменти,с оглед на което експертът заключава, че е трайно прикрепена към земята. Металната порта и врата могат да бъдат монтирани и демонтирани, тъй като са прикрепени с панти към металните рамки на отворите. Независимо от горното, в обясненията си в съдебно заседание вещото лице сочи, че същите не могат да се разглеждат като самостоятелен обект-метална порта и врата, тъй като по начина, по който са изградени ,същите съставляват част от оградата и самата ограда е изградена така, че няма как оградата да няма врата, а металната порта и врата ,в участъка, където са прикрепени представляват част от оградата.Дори и същите да бъдат демонтирани, и да остане отвор след демонтажа и вратите да ги няма, оградата в този участък и шапката отгоре си остават. Дължината, височината и плътната част /широчината/ на оградата са отразени на прил. към заключението скица, съставляваща неразделна част от заключението на вещото лице.На скицата е отразено, че височината на каменната ограда е 2.15м.в участъците, където оградата е с дебелина 0.60м.В участъка, където е портата, височината е 2.60м.Дължината в единия случай ,разположена вертикално е 710м.,а в останалата част, където е в чупка в едната й част е 170м.,а в останалата част е 280м.В лицевата част, където са разположени металната порта и врата ,включваща металната порта, металната врата и колона с размери 80/80см,дължината на оградата е 615м..С оглед на направените констатации, вещото лице е дало заключение, че процесната „масивна каменна ограда с метална порта и врата“ може да се дефинира като строеж, който съгласно чл.137 от ЗУТ съставлява строеж от шеста категория, за който е необходимо издаването на разрешение за строеж.От направения преглед на техническата документация в община Върбица и на доказателствата по делото, няма издадено разрешение за строеж на процесния обект, съставляващ „масивна каменна ограда с метална порта и врата“. Вещото лице е посочило, че след запознаване с материалите по делото и прил. доказателства по делото, сред които визи за проектиране от 14.07.2010г. и 23.06.2011г. и разрешения за строеж№19/30.11.2010г. и №31/15.11.2011г. на Гл.архитект на община Върбица, геодезическа снимка към м.06/2011г. и представения от ответника снимков материал от Гугъл мапс към м.март 2012г.,в който процесната ограда липсва счита, че оградата, описана в обжалваната заповед е изградена след 31.03.2001год.