Решение № 292 от 30.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Перник, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20261720200252 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от В. М. И. – Л., ЕГН **********, чрез упълномощен представител М. И., срещу Наказателно постановление №865864-F841832/08.12.2025г., издадено от директор на офис/дирекция за обслужване - Перник в ТД на НАП София, с което на основание 355, ал.1 от Кодекса за социалното осигуряване е наложена глоба в размер 80 /осемдесет/ лева за това, че на 12.08.2025г. при извършена проверка в информационната система на НАП се установило, че В. И. - Л., в качеството си на самоосигуряващо се лице по чл.4, ал.3, т.4 от КСО, упражняващо трудова дейност като земеделски производител с ЕИК *****, не е подала в компетентната ТД на НАП – ТД НАП София, офис Перник, декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ за месец август 2024г. в срока, установен в разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 „а“ от Наредба №Н-13 от 17.12.2019г. на МФ - до 25 число на месеца следващ месеца, за който се отнасят данните, т.е., до 25.09.2024г. – нарушение чл.4, ал.1, т.2 „а“ от Наредба №Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, във вр. с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване.

Жалбоподателят, чрез пълномощника, оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление. Без да оспорва фактите на нарушението излага доводи, че се касае за пропуск, който е отстранен веднага след установяването му, както и че за него не е следвало да се налага наказание предвид наличните смекчаващи вината обстоятелства.

1

Тази позиция пълномощникът поддържа и в съдебното заседание.

Административнонаказващият орган не изразява становище по жалбата.

В съдебното заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 ЗАНН, вр. чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 01.08.2025 г. жалбоподателката В. И. – Л. представила в ТД на НАП София, офис Перник искане, вх. № 55-14-1555/01.08.2025г. за приемане на декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ за месец август 2024г. в изпълнение на задължителни предписания на ТП на НОИ – Перник.

Във връзка с подадената декларация образец №1 свидетелката Л. В. В. – главен инспектор по приходите в ТД НАП, офис Перник, извършила проверка в информационната система на НАП, при която установила, че за м. август 2024г., в качеството си на самоосигуряващо се лице по чл.4, ал.3, т.4 от КСО упражняващо трудова дейност като земеделски производител с ЕИК *****, В. И. не е подала декларация обр.1 в установения срок по чл.4, ал.1, т.2 „а“ от Наредба №Н-13 от 17.12.2019г. на МФ - до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, т.е., до 25.09.2024г.

Подадената декларацията била приета с протокол вх. № 143582506725110/12.08.2025г.

Предвид констатираното закъснение свид. В. приела, че е осъществен административнонаказателния състав на чл.4, ал.1, т.2, б. „а“ от Наредба №Н13 от 17.12.2019г. във вр. с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване, поради което на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН изпратила покана до задълженото лице за явяване в отдел „Услуги за клиенти“ на офис Перник на ТД на НАП София за съставяне и връчване на Акт за установяване на административно нарушение.

На 20.08.2025г., в нейно присъствие, свид. Л. В. образувала административнонаказателно производство за установеното нарушение със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение №F841832/20.08.2025г. При предявяването му И. вписала обяснение, че се касае за инцидентен пропуск. Подписала и приела връчения екземпляр от документа.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.

На 08.12.2025г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН, както и че отсъстват основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, поради което издал наказателно постановление, с което на основание чл.355, ал.1 от

КСО ангажирал административнонаказателна отговорност на задълженото лице за нарушението по-горе, като наложил административно наказание глоба в размер 80 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля Л. В. В., както и приетите писмени доказателства: АУАН №F841832/20.08.2025г., извлечение от 2

ИС на НАП, искане, вх. № 55-14-1555/01.08.2025г., протокол вх.

№143582506725110/12.08.2025г., задължителни предписания №ЗД-1-1302030410/18.07.2025г. на НОИ ТП – Перник, заповед

№ З-ЦУ-30875/23.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП.

Събраните доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, са непротиворечиви, взаимно се потвърждават и допълват, изясняват обективно, всестранно и пълно всички релевантни по делото обстоятелства.

Въз основа установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана материална компетентност, предвид приетата като писмено доказателство по делото заповед№ З-ЦУ-30-875/23.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП, спазени са изискванията към съдържанието им, установени в чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя.

Възраженията в тази насока не се правят и от негова страна.

По същество жалбата е основателна.

Фактите от обективна страна не са спорни по делото. Събраните доказателствени материали по-горе ги установяват по категоричен начин, а именно, че жалбоподателят В. И. – Л. не е изпълнила задължението си да подаде декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ за месец август 2024г. в установения в разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2, б. „а“ от Наредба №Н-13 от 17.12.2019г. на МФ срок - до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, т.е., до 25.09.2024г. Декларацията е подадена със закъснение в офис Перник при ТД на НАП София на 01.08.2025г. след дадени задължителни предписания №ЗД-1-13-02030410/18.07.2025г.на НОИ ТП – Перник и е приета с протокол вх. № 143582506725110/12.08.2025г.

Безспорно е между страните, че В. И. – Л. е субект на законовото задължение, доколокто притежава качеството самосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал.2 от КСО.

Писмените и гласните доказателства в тази насока са убедителни, еднопосочни и непротиворечиви. Изложените факти изпълват фактическия състава на нарушението по чл.4, ал.1, т.2, б. „а“ от Наредба №Н-13 от 17.12.2019г. във вр. с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване, поради което актосъставителят законосъобразно е счел, че са налице условията за образуване на административнонаказателно производство срещу задълженото по закон лице.

От самото образуване на административнонаказателното производство жалбоподателката не оспорва фактите на нарушението, не е ангажирала доказателства, които да внасят противоречие в тях, като на тази позиция остава до приключване на производство пред настоящата съдебна инстанция.

3

Защитата й се основава на възражения относно причините за неизпълнение на нормативното предписание в срок и предприетите действия по отстраняване на нарушението, които следва да бъдат разгледани в насока правилното прилагане на закона при административното наказване, предвид неприлагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН от наказващия орган и доводите за маловажност на случая съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.93, т.9 от НК.

Според съдебния състав В. И. – Л. е наказана незаконосъобразно за така установеното нарушение.

Съдът счита, че казусът разкрива маловажност на нарушението и следва да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН. Преценката на АНО за неприложимост на този правен институт е незаконосъобразна, а и необоснована, доколкото се изчерпва с лаконична формална констатация, че основания за прилагането му няма.

Безспорна е обществената значимост на отношенията, които регламентира КСО, свързани с осигуряването на лицата и осигурителните им права, упражняването на които е обвързано с предоставянето на задължителни данни. Законът не изключва обаче възможността нарушения от вида на процесното да бъдат третирани като представляващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, независимо от факта, че е формално по своя характер и че законът не изисква реално настъпване на вреди от него, за да е съставомерно .

Ето защо всяко нарушение следва да се преценява конкретно, при съвкупна оценка на всички обстоятелства, които го характеризират като тежест и степен на засягане на защитения обект, в това число подбуди на дееца, смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, констатирани предходни аналогични нарушения, настъпили последици от деянието и всички други обстоятелства, свързани с извършването му.

При извършена такава съвкупна преценка съдебният състав намира, че са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.28 ЗАНН.

Касае се за инцидентен пропуск и за първо по ред нарушение, каквато констатация се съдържа в наказателното постановление, което е отстранено от жалбоподателката веднага след констатирането му. Следва да се отбележи, че същото е установено от органите на ТД НАП едва когато е подадено заявлението за приемане на декларация образец 1 за съответния период, около една година след извършването му, малко преди изтичане на давностния срок за образуване на административнонаказателно производство по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Жалбоподателката признава нарушението като посочва, че се касае за пропуск в резултат на затруднения при подаване на декларацията през 2024г. В жалбата си изтъква, че е майка на три малолетни деца.

Всичко изложено мотивира извод за занижена степен на обществена опасност на нарушението. Именно за подобни случаи на административни нарушения законодателят е предвидил възможността нарушителят да не се наказва, тъй като предупреждението да не се повтаря извършеното нарушение в достатъчна степен постига целите на административното наказване по чл.12 от ЗАНН. В контекста на изложените обстоятелства налагане на наказание в определения от АНО размер на жалбоподателя не е съответно на тежестта на 4 извършеното от него нарушение и понасянето му не е наложително за да бъдат постигнати целите на наказанието по чл.12 ЗАНН.

Тъй като АНО е достигнало до различни изводи, съдът, в рамките на настоящото производство е оправомощен сам да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН на основание на чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2, предл. второ от ЗАНН като отмени НП, поради това, че е налице маловажен случай на административно нарушение, и предупреди нарушителя писмено, че при следващо нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще бъде му бъде наложено административно наказание.

Разноски по делото не се претендират от жалбоподателя. Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на възнаграждение на другата страна на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, а и искането за това е заявено несвоевременно /в писмено становище, рег. № 16766/12.05.2026г., постъпило след приключване на съдебното заседание/.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 4, вр. ал.2, т.2 от ЗАНН съдът