Решение № 1746 от 17.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1106/2025
- Вид
- Решение № 1746
- Подписан
- 17.03.2026
- В сила
- 17.03.2026
- Състав
- Татяна Димитрова, Вергиния Мичева, Румяна Милчева Найденова
Цитирани разпоредби
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 479 · Кодекс за застраховането
- чл. 479, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1746 гр. София, 17.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100501106 по описа за 2025 година
С решение № 19636/31.10.2024 г. по гр. д. № 20231110157741 по описа за 2023 годинана СРС, 178 с - в, е осъдена Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, № 67А да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 на основание чл.
74 ЗЗД вр. с чл. 411, вр. 479 КЗ и сумата от 10587,59 евро, представляваща регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение за настъпило на 03.06.2019 г. ПТП във Федерална Република Германия с участието на камион „Ивеко“ с ДР № ****, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, и ремарке с ремарке с ДР № ****, застраховано при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (20.10.2023 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1565,57 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 04.07.2022 г. 19.10.2023 г., като отхвърлен иска за главница за разликата над 10587,59 евро до предявения размер от 10691,87 евро като неоснователен.
Въззиваемата страна - ответникът „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, в срока по чл. 263 ГПК е взел становище по жалбата. Счита твърденията и аргументите, развити във въззивната жалба за неприложими, неоснователни и юридически несъстоятелни, поради което моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение № 19636, постановено на 31.10.2024, по ГД 20231110157741, по описа на СРС, 178 съдебен състав като обосновано, достатъчно мотивирано, правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е 1 ограничен от посоченото във въззивната жалба.
Решението се оспорва изцяло от ищеца и съдът го намира за валидно и допустимо постановено. Производството се развива след постъпило от ответника възражение по чл. 414 ГПК.
По доводите относно неговата законосъобразност, като съобрази възраженията на ищеца, направени във въззивната жалба, и след преценка на събраните пред СРС доказателства, въззивният съд намира следното:
Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че СРС е бил сезиран с иск с правно основание чл. 74 ЗЗД вр. с чл. 411, вр. 479 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 691,87 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение във връзка с ПТП, настъпило на 03.06.2019 г. на територията на Федерална република Германия, ведно със законна лихва считано от дата на подаване на исковата молба 20.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 1 565,57 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 04.07.2022 г. до 19.10.2023 г.
Страните не спорят, че на 03.06.2019 г. около 14:20 ч. в гр. Бременхавен, на кръстовището на ул. „Шлойенщрасе“ и „Баркхаузенщрасе“, Федерална република Германия, съставното ППС Камион Ивеко с ДР № **** /теглещо МПС/ и прикачено към него ремарке с № ****, управлявано от И.М., е реализирало ПТП с л.а. Фолксваген Голф с № **** в престой на светофар; 2/ че ищецът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на ремарке с ДР № ****; 3/ че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на Камион Ивеко с ДР № **** /теглещо МПС/; 4/ че ищецът е изплатил в полза на собственика на увреденото МПС /л.а.
Фолксваген Голф с № ****/ сумата от 10 691,87 евро.
Според заключението на САТЕ, прието без възражения пред СРС, на база описания механизъм на ПТП в експертния доклад във връзка с щетата, се посочва, че на 03.06.2019 г. около 14,20 ч. във Ф.Р. Германия, гр. Бремерхафен, по ул. “Шлойзешцрасе” се движи т.а.
“ИВЕКО” с per. № ****, с прикачено към него ремарке “ВИОЛА” с per. № ****, управляван от И.М.. Товарният автомобил се движи към Т- образното кръстовище с ул.
“Бакхаузснщрасе”, което е регулирано от трисекционна светофарна уредба с допълнителна секция за завой на дясно. Пътното платно па ул. “Шлойзенщрасе” е съставено от три пътни ленти, както следва:
1/ крайна лява пътна лента, предназначена за движение от кръстовището към ул. “Шлойзешцрасе” в посока противоположна на товарния автомобил с ширина 4,20 м.; 2/ средна пътна лента предназначена за движение само на ляво с ширина 3,00 м., върху която е спрял л.а. “ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ” непосредствено до стоп- линията;
3/ дясна пътна лента предназначена за завой на дясно с ширина 3,00 м.; Приближавайки на около 30 м. преди стоп-линията, водачът на т.а. възприема светещ забранителен сигнал на основната секция, но възприема и разрешителния сигнал на допълнителната единична секция на светофара и продължава движение. С бавна скорост (5-И 0 км/ч.) товарният автомобил започнва да преминава от дясно покрай спрелия в средна пътна лента л.а.
“ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ”, като водачът на т.а. след подминаване на стоп-линията започва плавно да завива на дясно и към момента, в който предните колела на влекача са на едно ниво с десния бордюр на ул. “Бакхаузенщрасе” завърта волана напълно в дясно, за да може да осъществи дъга на завоя без да навлиза в пътните ленти за насрещно- движещите се. При ширина на средна пътна лента 3,00 м. и ширина на л.а. “ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ” около 1,75 м., дясната му странична част се намира на около 0,63 м.[(3,00-1,75:2] в ляво от геометричната среда на дясна и средна пътни ленти. Товарният автомобил и ремаркето са с обща ширина около 2,50 м. и обща дължина около 17,00 м., при заден надвес на ремаркето около 2,70 м. Непосредствено преди да предприеме завой на дясно товарният автомобил се движи на около 0,25 м. [(3,00-2,50):2] в ляво от десен бордюр и на 0,25 м. в дясно от геометричната среда между дясна и средна пътни ленти и на около 0,88 м.[0,63+0,25] в ляво от дясната странична част на л.а. «ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ». В момента, в който задните гуми на влекача започват да извършват задой на дясно, задната част на влекача се отклонява на ляво, като по този начин траекторията на ремаркето се измества в ляво с около 0,25 м. След 2 като ремаркето от своя страна също започва да извършва десен завой, задната му лява част започва да се изнася едновременно на ляво и да се движи напред. При това едновременно движение в ляво и напред, заден ляв ъгъл на ремаркето се отклонява на около 0,90-0,95 м в следствие на което настъпва контакт/триене с охлузване по дясната странична част на л.а.
“ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ”. Контактът спрямо купето на лекия автомобил е в зоната от предна дясна врата, преден десен калник и предната броня, отзад напред, като лекият автомобил се намира в състояние на покой. Експертът изяснява, че причинените поражения и щети по л.а.
“ФОЛКСВАГЕН ’ГОЛФ” с рег. №.****, настъпили на 03.06.2019 г., са в причинноследствена връзка с механизма на ПТП. Вещото лице по приетата САТЕ ), определя обща действителна/пазарна/ стойност на ремонта на л.а. “ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ” към датата на ПТП (03.06.2016 г.) с ДДС 6173,66 евро без отчитане на корекционен коефициент на амортизация. От САТЕ се установява още размерът на ликвидационните разноски - 627,20 евро, както и размерът на посредническата такса - 1013,13 евро. От САТЕ се установява, че по данни от “Шваке” паричната стойност на дневния наем на заместващ автомобил от клас “6” е 72,65 евро на ден (бруто), а по данни “Фраункофер” паричната стойност на дневния наем на заместващ автомобил от клас “6” с 34,15 евро на ден (бруто). Вещото лице посочва, че в конкретната ситуация общата сумарна продължителност на ремонта би била около 148,15 ч., което при 8,5 ч. продължителност на един работен ден означава, че за ремонта теоретично са били необходими около 16,6 работни дни. При продължителност на ремонта от 16,6 работни дни следва, че при ставки за наем между 34,15 евро и 72,56 евро на ден, то стойността на наема на заместващ автомобил е в границите от 566,89 евро до 1204,50 евро.
При така установените по делото факти, по въпроса за приложимото право по отношение отговорността на страните по договори за задължителна застраховка "гражданска отговорност" на товарния автомобил и ремаркето, сключени в РБ, за вреди, настъпили в друга държава - членка на ЕС при управление на товарния автомобил, докато тегли ремаркето, въззивният състав намира следното.
Според решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и С475/14, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещо превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалия при ПТП, предизвикано от водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008 г. (Регламент "Рим I "), ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007 г. (Регламент "Рим II"), предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата, тоест предвиждат отговорност на собственика или държателя на ремаркето наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за възстановяване на вредите на пострадалото лице.
Отговорът на преюдициалното запитване, даден с цитираното решение на Съда на ЕС, не изключва, а потвърждава приложението на разпоредбата на чл. 479 КЗ в отношенията между страните по настоящото дело, тъй като в случая е безспорно, че и двамата застрахователи имат обичайното си местопребиваване на територията на Република България, по смисъла на чл. 7 от Регламент "Рим I". По-съществено в случая е, че и двете застраховки са задължителни по смисъла на чл. 7, § 4 от Регламент "Рим I". Следователно КЗ на Република България регламентира както задължението за сключване на застраховките (чл.
483 КЗ), така и обема на застрахователното покритие по тях (в това число покритите рискове при застраховки "гражданска отговорност" от притежаване и използване на ремарке съгласно чл. 479 КЗ).
Както е изрично посочено в т. 54 от решението на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14 задължението на застраховател по застраховка "гражданска отговорност" да обезщети причинена на пострадало лице вреда не произтича от настъпване на самата вреда (чийто фактически състав и кръгът лица, отговорни за обезщетяване на вредата, действително се определят според приложимото право по чл. 4 и следващите от Регламент "Рим II "), а от застрахователния договор, който го обвързва с 3 отговорното за обезщетяване на вредата застраховано лице, поради което и приложимото право спрямо договорните задължения на застрахователя следва да бъде определено именно по правилата на чл. 7 от Регламент "Рим I ".
Ето защо, дори да се приеме, че съгласно чл. 4 и следващите от Регламент Рим IІ германското право е приложимо за определяне на кръга на отговорните лица за обезщетяване на вредите от процесното ПТП и регламентира държателя или собственика на ремаркето като субект на тази отговорност, наред с ползвателя или собственика на теглещото превозно средство, това не може да обуслови основателност на предявения установителен иск срещу ответника – застраховател по "ГО" на ремаркето, защото отговорността на ответника, съгласно разпоредбата на чл. 479, ал. 1 КЗ, не включва задължение за обезщетяване на вреди, нанесени при движение на ремаркето от теглещо превозно средство.