Определение № 4014 от 23.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4014 гр. София, 23.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Маргарита Георгиева

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Частно касационно гражданско дело № 20268003103021 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. против определение № 3071/09.06.2026 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр.д. № 2105/2026 г., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на Н. Н. срещу определение № 158/19.03.2026 г. по в.ч.гр.д. № 80/20263 г. на Окръжен съд Силистра.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно състава на Трето гражданско отделение е приел, че обжалвания пред него акт на въззивния съд е окончателен и не подлежи на обжалване, както и че посоченото от него ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк.дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС няма отношение към конкретния случай, при който първата инстанция е оставила без разглеждане молбата с правно основание чл.207 ГПК, а въззивният съд е потвърдил определението му.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, състав на Трето гражданско отделение е приел, че частната касационна жалба е недопустима като насочена срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване по реда на 1 чл.274, ал.3 ГПК. С атакуваното въззивно определение е потвърден акт на първоинстанционния съд по молба на ищеца с правно основание чл.208 ГПК, с който последната е оставена без разглеждане. Това въззивно определение не попада в категорията на определенията по чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, които подлежат на касационно обжалване, тъй като този акт не прегражда развитието на основното производство и не дават разрешение по същество на друго производството. Аргументите за това се извеждат и от задължителната практика на ВКС – ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк.дело № 5/2015 г. на ОСГТК, според която определението, с което съдът се произнася по молба за обезпечаване на доказателства не се включва в категорията определения па чл.273, ал.3, т.1 и 2 ГПК, които подлежат на касационно обжалване.

Изложените в частната жалба доводи за неправилност на обжалваното определение на ВКС, са неоснователни по следните съображения:

Съгласно трайната практика на ВКС - определения по ч.гр.д. № 295/2025 г. на I г.о., по ч.гр.д. № 3868/2024 г. на II г.о., по ч. гр.д. № 308/2022 г. на II г.о. и др./, която се основава на характера на производството и черпи аргументи от разясненията, дадени в ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк.дело № 5/2015 г. на ОСГТК, въззивното определение, с което се потвърждава определение за прекратяване на производството по обезпечаване на доказателства или за оставяне без разглеждане на молба по чл.208 ГПК, не попада в категорията на определенията по чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, които подлежат на частно касационно обжалване. Това е така, защото тези актове не преграждат развитието на основното производство и не дават разрешение по същество на друго производство. Производството по обезпечаване на доказателства е уредено като двуинстанционно, поради което след произнасяне на въззивния съд, инстанционният контрол е изчерпан.

Ето защо, обжалваното определение на състав на Трето гражданско отделение, следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4203/19.09.2025 г. на Върховния 2 касационен съд, Трето гражданско отделение по гр.д. № 3270/2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3