Акт от 10.12.2018, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 920/ 10.12.2018г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Хасково, в открито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Хайгухи Бодикян при секретаря Ангелина Латунова ……………………………..и в присъствието на прокурор……………………………………….като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 485 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от К.К.Г., действаща като Едноличен търговец с фирма „К. – К.Г.“***, подадена чрез пълномощник – адв. В.Ч., с посочен съдебен адрес:***, против Решение №1012-26-79-1 от 20.04.2018г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - гр.Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане №РЖ-5-26-00393008/26.03.2018г. на Ръководителя на „Контрола на разходите на ДОО“ към ТП на НОИ – гр.Хасково, издадено за събиране на суми по ревизионен акт за начет вх.№РА-5-26-00385197/07.03.2018г. В хода на съдебното производство е установено, че на 09.08.2018г. ЕТ „К – К.Г.“ ЕИК е заличена в Търговския регистър.

Следователно липсва правосубектност на ЕТ и съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗТР след тази дата няма право да осъществява търговска дейност. Правата и задълженията, възникнали за ЕТ във връзка с осъществяваната от него търговска дейност до заличаването му обаче преминават върху физическото лице след датата на заличаването в качеството му на негов правоприемник. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че физическото лице К.Г. е правосубектна по правоприемство в качеството на жалбоподател, поради което съдът я е конституирал като жалбоподател в процеса.

Жалбоподателят счита, че решението било неправилно и незаконосъобразно.

В същото било игнорирано възражение, че обжалваното разпореждане е издадено въз основа на незаконосъобразен и недопустим ревизионен акт. В чл.110 ал.1 т.1 от КСО било посочено, че ревизионни актове за начет се съставят на ЮЛ за неправилно извършени осигурителни разходи. Жалбоподателят не бил ЮЛ и по никакъв начин не извършил незаконосъобразен разход, ощетяващ бюджета на ДОО.

Неправилно била ангажирана отговорността в правоотношение, в което осигурителят не бил страна, а именно в правоотношението между осигурено лице и осигурителния институт, относно изплащане на обезщетение по чл.53 от КСО за периода от 21.06.2016г. до 19.06.2017г. В нормативната уредба било заложено задължение на административния орган да провери всички налични данни относно осигурителния статус на осигуреното лице. Решението щяло да бъде вярно при положение, че единственият документ, от който се прави извод за осигурителния статус на физическо лице, е удостоверение Обр.11 и удостоверенията, издадени от осигурителя. Неправилно било административният орган да черпи положителни за себе си права от недобросъвестното си поведение и да ангажира в разрез с нормативната уредба отговорността на осигурителя. Недопустимо било с решението да се кредитира властническо разпореждане за неправилно извършено плащане на обезщетение за временна неработоспособност от ТП на НОИ да се възстановява от осигурителя. По смисъла на чл.110, ал.1 от КСО, Удостоверение обр.11 по същността си не било документ, удостоверяващ осигурителен стаж. При изчисляване и отпускане на обезщетение за временна неработоспособност, на основание чл.5, ал.4 от КСО, длъжностното лице следвало да съобрази вида на осигуряването, подавани и регистрирани декларации и да прецени дали е налице право за получаване на обезщетение за временна неработоспособност. Обжалваното решение не обосновавало коя точно информация относно осигурителния статус на самоосигуряващото се лице не е била известна при отпускане и изплащане на обезщетение по чл.53 от КСО, поради което същото се явявало немотивирано.

По изложените съображения се моли да бъде отменено обжалваното решение.

Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ – гр.Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на разноски по делото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №ЗР-5-26-00383761/02.03.2018г., издадена от Ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, е възложено да се извърши частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на „К– К.Г.“***, ЕИК , за ревизионния период от 01.11.2013г. до 28.02.2018г. Частичната ревизия е разпоредена във връзка с подадено от К.К.Г. заявление за заверка на осигурителна книжка за периода от 01.11.2013г. до 09.09.2015г. и заявление за издаване на удостоверение за стаж за периода от 01.07.2016г. до 19.06.2017г. като самоосигуряващо се лице – собственик на ЕТ „К. – К.Г.“ с ЕИК .

На 07.03.2018г. е издаден Ревизионен акт (РА) за начет № РА-5-26-00385197 за неправомерно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете от фонд „Общо заболяване и майчинство” в размер 4549.02 лв., от които 4064.55 лв.

– главница и 484.47 лв. – лихва, начислена до 07.03.2018г.

Изготвен е Анализ към РА, в който подробно са описани констатациите от извършената частична ревизия. Отбелязано е, че са констатирани неоснователно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО от фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващото се лице К.К.Г. за периода от 21.06.2016г. до 19.06.2017г. (вкл.) по подадено удостоверение, приложение №11 с придружително писмо №Р14-26-000-**********/07.07.2016г. Посочено е, че е установено, че вследствие на декларирани некоректни данни относно правото на парично обезщетение от осигурителя в удостоверение, приложение №11 с придружително писмо с вх. №Р14-26-000-**********/07.07.2016г. за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО в раздел “I Удостоверявам следните обстоятелства: т.1 Към дата, от която искам да ми бъде изплащано обезщетението, съм осигурена за общо заболяване и майчинство – да, като самоосигуряващо се лице“, е нарушена разпоредбата на чл.53, ал.1 и ал.5 от КСО във връзка с чл.54к от КСО, поради което на самоосигуряващото се лице К.К.Г. са изплатени неоснователно парични обезщетения за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО за периода от 21.06.2016г. до 19.06.2017г. (вкл.) – 4064.55 лв. Отразено е, че при извършена проверка в Регистъра на осигурителите за подадена информация съгласно Наредба Н-8/2005г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в сила от 01.01.2006г. е подадена коректно за самоосигуряващото се лице К.К.Г., с изключение за м.

09.2015г. (посочени некоректен брой дни във временна неработоспособност, липсва посочен последен ден в осигуряване); за периода от м. 10.2015г. до м. 06.2016г.

(данните следва да се заличат, защото са подадени неоснователно); за периода от м. 07.2016г. до м. 06.2017г. (дните са посочени некоректно като дни за отглеждане на малко дете, следва да бъдат в отработени дни). Посочено е също, че от направена справка в информационните регистри на НОИ се установило, че за самоосигуряващото се лице К.К.Г. дължимите осигурителни вноски са внесени в приход на бюджета на ДОО за периода от 01.11.2013г. до 11.01.2015г. (вкл.), като лице, осигурено за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Пенсии“, за периода от 12.01.2015г. до 09.09.2015г. (вкл.) е във временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане и период след раждане. От направена справка „Окончателен размер на осигурителния доход“ за самоосигуряващото се лице К.К.Г. се установило, че при определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2013г., 2014г., 2015г. не се дължат осигурителни вноски в приход, съгласно чл.6, ал.9 от КСО. Установило се, че за 2016г. няма данни за обработена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Във връзка с подадено заявление за удостоверяване/заверяване на осигурителен стаж и доход на самоосигуряващото се лице К.К.Г. за периода от 01.11.2013г. до 09.09.2015г.

(вкл.) и от 01.07.2016г. до 19.06.2017г. (вкл.), като собственик на ЕТ „К. – К.Г.“ с ЕИК се заверил осигурителен стаж и доход в осигурителна книжка №**********/06.02.2018г. за периода от 01.11.2013г. до 09.09.2015г. (вкл.) – 1 година 10 месеца и 7 работни дни и общ осигурителен стаж и доход на стр.2 и стр.3 за периода от 01.11.2013г. до 09.09.2015г. (вкл.) – 1 година 10 месеца и 7 работни дни. Установило се, че за периода от 01.07.2016г. до 19.06.2017г.

(вкл.) няма данни за внесени в приход на бюджета на ДОО дължими осигурителни вноски, като лице, осигурено за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Пенсии“. Констатирало се, видно от информационните регистри на НОИ, че в осигурителя ЕТ „К.– К.Г.“ с ЕИК има едно наето лице по трудови правоотношения през горепосочения период. Цитирана е разпоредбата на чл.37, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и е прието, че на основание гореизложеното за периода от 01.07.2016г. до 19.06.2017г. (вкл.) към настоящия момент няма основание и не следва да се удостовери осигурителен стаж и доход. Посочено е също, че по време на частичната ревизия са дадени задължителни предписания на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО за самоосигуряващото се лице К.К.Г. за подаване на декларация образец №1 в ТД на НАП – Пловдив офис Хасково с: коригиращи данни за м.09.2015г. и за периода от м.07.2016г. до м.06.2017г. и заличаващи данни за периода от м.10.2015г. до м.06.2016г. Срок за изпълнение на задължителните предписания – 14 работни дни. Отговорно длъжностно лице по тези предписания – К.К.Г. – управител.

Ревизионният акт е подписан от К.Г. като представляващ осигурителя.

Под вх.№1054-26-1/12.03.2018г. в

ТП на НОИ – гр.Хасково е депозирано Възражение от ЕТ „К. – К.Г.“ срещу ревизионния акт, прието за неоснователно с Мотивирано заключение изх. №1054-26-1-1/26.03.2018г. на главен инспектор по осигуряването и старши инспектор по осигуряването.

С Разпореждане №РЖ-5-26-00393008/26.03.2018г. Ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Хасково е разпоредил на основание чл.110, ал.3 от КСО, осигурителят „К. – К.Г.“ ЕТ, ЕИК да внесе по сметка на ТП на НОИ – Хасково сумата по ревизионния акт за начет. Разпореждането, както и мотивираното заключение, са връчени на ревизираното лице на 27.03.2018г.

Разпореждането е било оспорено пред Директора на ТП на НОИ – гр.Хасково с Жалба рег.№1012-26-79/29.03.2018г., който с Решение №1012-26-79-1 от 20.04.2018г. е отхвърлил същата. Решение №1012-26-79-1 от 20.04.2018г. е съобщено на адресата си (чрез пълномощник) на 23.04.2018г.

По делото е назначена съдебно –икономическа експертиза, вещото лице по която да извърши проверка на всички описани в анализа към РА справки, декларации, удостоверения, приложения, за установяване данните за К.К.Г., отразени в Декларация обр.1 Наредба Н-8/2005г., получавало ли е лицето К.Г. възнаграждение за процесния период, възникнала ли е хипотезата на чл.53 от КСО по описаното заявление-декларация и взета ли е предвид при издаване на РА.

В заключението си вещото лице констатира, че декларираните данни в Декларация обр.1 за К.К.Г. с осигурител ЕТ „К. – К.Г.“ са допуснати неточности в декларираните данни, като за м.09.2015г. в т.16.2 следва да бъдат 21 дни, т.к. лицето ползва остатъка до 410дни и не е в отпуск за гледане на малко дете, на същото основание несъответствие има и в данните за периода от м.10.2015г. до 06.2016г., които вместо в т.16.2 са записани в т.16.3.

Експертизата установява, че за периода от 01.07.2016г. до 19.06.2017г. няма данни за внесени в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски като лице, осигурено за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Пенсии“. Вещото лице е установило също, че К.Г. е получила обезщетение по чл.50 от КСО за периода от 10.09.2015г. до 20.06.2016г.

Вещото лице прилага към заключението документите за декларираните данни, които е ползвала при изготвянето му. В съдебно заседание вещото лице докладва за допусната техническа грешка на стр.7 от заключението, като вместо периода от 20.09.2015г. до 20.09.2016г. да се чете от 20.09.2015г. до 20.06.2016г. Дава и допълнителни разяснения.