Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 52 от 22.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 9/2023
Вид
Решение № 52
Подписан
22.03.2023
В сила
21.02.2024
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2 ал.1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.212 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.26 · Наказателен кодекс
  • чл.26 ,ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Пловдив, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20235000500009 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх.№ 29148/07.11.2022 г. от П.Р.Б. против решение № 1329 / 31.10.2022 г.

,постановено по гр.д. 2059 / 2021 г. по описа на ОС - Пловдив в частта ,в която е уважен предявения от Т. Й. Р. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ в размер на 50 000 лв. като са присъдени разноски.По съображения за неправилност, изложени във въззивната жалба жалбоподателят заявява искане решението в неговата обжалвана част да бъде отменено и искът на Р. да бъде отхвърлен ,а в случай ,че доводите за неоснователност не бъдат възприети присъденото обезщетение да бъде намалено.

Постъпил е отговор от въззиваемата Т. Й. Р. , с който оспорва въззивната жалба и заявява искане решението на ОС – Пловдив ,в неговата обжалвана част да бъде потвърдено. Претендира за разноски.

Контролираща страна А.п. – Пловдив взема становище ,че жалбата на П. е основателна и поддържа искане обезщетението за неимуществени вреди да бъде редуцирано на 20 000 лв.Прави възражение за прекомерност на 1 заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на въззивно разглеждане е иск от Т. Й. Р. против П.Р.Б. за заплащане на обезщетение за неимуществени реди в резултат на незаконно воденото против нея наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда, в размер на 50 000 лв.

Ищцата е твърдяла ,че през 2018 г. е било образувано НОХД № 88 / 2018 г. по описа на Военен съд – Пловдив като е била обвинена в извършване на престъпление по чл.212 ал.1 във вр.чл.26 от НК за това ,че в периода 2012 г.- 2018 г. във В.ф.** – Г.И. ,при условията на продължавано престъпление ,чрез използване 57 пъти на документи с невярно съдържание е получила без правно основание чуждо движимо имущество- компенсационни суми в общ размер от 7 480 ,собственост на МО с намерение да ги присвои.Твърдяла е ,че с присъда от 18.03.2019 г. ,постановена по посоченото дело е била призната за невинна и оправдана по повдигнатото обвинение ,която присъда е потвърдена с решение на Военно апелативен съд - София,което решение е оставено в сила с решение на ВКС.Твърдяла е ,че към момента внасяне на обвинението е заемала длъжността „стариши авиомеханик „ с военно звание „сержант „ ,че по време на службата е вземала активно участие в множество спортно масови и културни мероприятие ,за което е била многократно награждавана за постигнати високи резултати. Понататък е твъдяла ,че воденото против нея незаконно наказателно производство е променило коренно живота й ,затворила се в себе си ,изпитвала страх от осъждане ,преживяла силен психо емоционален стрес ,чувствала се унизена , с оронено достойнство ,постоянно плачела ,не можела да изпълнява служебните си задължения ,изпитвала отчаяние и безпомощност. Започнала да посещава психиатър като и била назначавана терапия и давани препоръки. Започнала да получава стягане в сърдечната област и на 19.11.2020 г. постъпила на лечение като и била поставена диагноза „стенокарден синдром „.Всички тези описани вреди били пряко последица от незаконно повдигнатото й

2 обвинение в извършване на престъпление , за обезщетение на които е претендирала сумата от 70 000лв. ,както и 1 000 лв. обезщетение за имуществени вреди – заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство.

Ответникът П.Р.Б. е оспорил исковете и по основание ,и по размер .Възразил е срещу размера на исковата претенция за неимуществени вреди като завишен и несъотнесен към разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

С решението ,предмет на обжалване съдът е уважил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. както и иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди до размер на 500 лв. като предмет на обжалване и съответно на въззивно разглеждане е решението в частта ,в която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен.

С решението си съдът е приел за безспорно установено ,че с постановление от 21.12.2017г. е образувано досъдебно производство № 103Рп/2017г. по описа на ВОП Пловдив срещу военнослужещ за престъпление по чл. 212,ал.1 пр. 1 във вр. с чл.261ал.1 от НК като с постановление от 06.07.2018г. ищцата в настоящото производство е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 212,ал.1 във вр. с чл.26 ,ал.1 от НК.Въз основа на обвинителен акт по пр. пр. № 3885/2017г. по описа на ВОП е образувано нохд № 88/2018г. по описа на Военен съд - Пловдив,с което ищцата е обвинена за това,че в периода 12.12.2012г.-18.01.2018г. във в.ф.**- с. Г.И.,при условията на продължавано престъпление ,чрез използване 57 пъти на документи с невярно съдържание е получила без правно основание чуждо движимо имущество -компенсационни суми ,полагащи се на живеещите на свободен наем военнослужещи, собственост на МО ,изплатени й по банков път на основание заповед на Командира на ВФ в общ размер 7 480,00 левачл.212,ал.1,във вр. с чл.26,ал. от НК.Приел е за безспорно установено също така ,че пред първоинстанционният съд са били насрочени седем съдебни заседания,на които подсъдимата се е явявала лично като с присъда от 18.03.2019г. Р. е призната за невинна и е оправдана по обвинението по чл.212,ал.1,във вр. с чл.26,ал.1 от НК. С решение № 25 постановено на 16.09.2019г. по внохд № 19-2019г. по описа на Военно-апелативен съд присъдата на Военен съд Пловдив е потвърдена ,а с решение №265 постановено на 16.04.2020г. на ВКС е оставено в сила въззивно решение №25 от 16.09.2019г. по внохд№ 19/2019г. на Военно-апелативен съд Пловдив.

Въз основа на тази фактическа обстановка ,неоспорена и с въззивната жалба , и съобразявайки събраните доказателства по делото във връзка с търпените от ищцата болки и страдания - показанията на разпитаните свидетели ,заключенията на СПЕ и СМЕ ,съдът е приел за установени претърпени неимуществени вреди – обичайни и специфични ,в пряка 3 причинна връзка с незаконно воденото против нея наказателно производство ,приключило с оправдателна присъда ,за репариране на които вреди следва да бъде ангажирана отговорността на държавата в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ , а дължимото обезщетение следва да е в размер на 50 000 лв. ,до който размер е уважил предявения от Р. иск.

Както се каза изложената по- горе фактическа обстановка не е оспорена с въззивната жалба като предмет на спора е размерът на присъденото обезщетение ,който жалбоподателят ,по съображенията си ,изложени в жалбата счита за завишен и несъобразен с константната съдебна практика и с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,в каквато посока са и конкретно наведените оплаквания.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани доказателства – свидетелски показания и две експертизи – психологична и медицинска .Така от показанията на св. К. се установява ,че същият познава ищцата от 2017 г. ,тъй като работят на едно и също място ,както и че знае за воденото против нея наказателно производство ,което й повлияло много тежко- чувствала се много зле ,не можела да спи нощем ,отслабнала с повече от 10 кг. ,отказала да бъде техник ,отнели й и оръжието ,защото се притеснявали да не посегне на живота си ,била спортистка ,имала много републикански медали ,но в периода на наказателното производство спряла да спортува и да се състезава.

Свидетелят Р. ,който е син на ищцата ,също установява ,че воденото против нея наказателно производство рефлектирало много върху нейното психическо състояние и върху нейното здраве,била тревожна ,плачела ,не можела да спи ,затворила се в себе си,посещавала психолози , стресът рефлектирал и върху работата й ,която била много отговорна и при която започнала да допуска грешки,преустановила спортните си заниманията ,които преди наистина я правели щастлива.

Заключението на СМЕ ,изготвено от вещото лице Б. потвърждава твърдяното от ищцата ,че през периода 19.11.2020 г. – 20.11.2020 г. същата е била приета за лечение в кардиологично отделение на У.П. АД с диагноза „ стенокарден синдром „ ,който принципно се лекува по подобен начин като инфаркт на миокарда.Обикновено се предизвиква от упражнения или емоционален стрес като е напълно възможно да има причинно следствена връзка с преживения от ищцата в резултат на обвинението психо 4 емоционален стрес като уточнява ,че за стенокардията имат значение и начина на живот ,който води човек,както и всички неща от живота ,причиняващи психо емоционален стрес.

Изслушано е и заключение на СПЕ ,изготвена от вещото лице П.Ц. ,от което се установява ,че претърпяната психо емоционална травма от ищцата ,свързана с воденото против нея наказателно производство е интензивна по характер.Независимо от благоприятния изход същата все се чувства лабилна ,плачлива ,липсва й настроение ,в ситуация е на социално отдръпване ,с влошен сън и апетит.Констатирани са от вещото лице редица психо суматични симптоми като сърцебиене ,главоболие ,стягане в сърдечната област ,косопад, болезнено стягане на челюстите като според вещото лице ,въпреки ,че не може да се говори за устойчиво депресивно разстройство ,причината за това състояние на ищцата е неотработената психотравма ,свързана с воденото против нея наказателно производство.Посочено е също така ,че професии ,които изискват завишено отношение към справедливост ,чест и достойнство ,каквито са и военните ,по - често изпадат в психично прегаряне и съответно по –често се нуждаят от психотерапевтична помощ.

От всичко изложено може да се каже ,че на първо място ищцата е претърпяла обичайните за лице ,обвинено в извършване на престъпления ,неимуществени вреди като стрес ,срам ,страх от осъждане ,тревожност ,притеснение ,оронено достойнство и компрометирано име в общество ,социална изолация. Освен ,че за тези неимуществени вреди по делото са събрани доказателства – показанията на свидетелите и заключението на СПЕ ,следа да има предвид ,че същите дори и не подлежат на пълно и главно доказване доколкото са типични ,налице са във всеки един случай на незаконно обвинение и са в безспорна причинна следствена връзка с него.

На следващо място ,в синхрон с твърденията на ищцата ,се установи е същата е претърпяла и т.нар специфични вреди – влошено здравословно състояние ,свързано с диагностицирането й със „стенокарден синдром „ ,който според вещото лице Б. е твърде възможно да е в причинна връзка с воденото против нея наказателно производство ,както и с обстоятелството ,че повдигнатото й обвинение е пряко свързано със заеманата от нея длъжност към МО.

За претърпените от ищцата неимуществени вреди ответникът безспорно 5 носи отговорност съобразно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.За определяне на размера обезщетението за тяхното репариране следва да бъдат взети предвид всички относими в конкретния случай обстоятелства като продължителността на наказателното производство ,чиито срок е от около 3 години ,който срок се приема от съда за разумен предвид факта ,че същото е протекло в досъдебна и съдебна фаза ,както и че спрямо ищцата не е била взета мярка за неотклонение; тежестта на обвинението ,което е за тежко престъпление ;обстоятелството ,че ищцата е била оправдана още на първа инстанция , както и това ,че не е загубила работата си като според св.К. по собствено решение се е отказала да бъде авиотехник и е била преназначена на друга длъжност.Следва да се съобрази и това ,че преживеният психоемоционален стрес е бил със завишена степен на интензитет като вероятната причина за това е именно заеманата от нея длъжност доколкото към определени професии има завишени критерии за обективност, справедливост ,чест и достойнство ,поради което при такива лица обвинение в престъпление ,свързано именно с упражняваната професия интервенира по –сериозно в неимуществената им сфера. Следва да се отчете и посоченото от вещото лице Б. ,че макар и заболяването на ищцата „стенокарден синдром „ да е във вероятна причинна връзка с психоемоционалния стрес ,свързан с воденото против нея наказателно производство , ,то същият може да бъде провокиран и от стрес в резултат от различни фактори от човешкия живот като в случая има индикации ,че точно в периода на воденото наказателно производство ищцата е загубила брат си човек от най – близкия си семеен кръг, както и обстоятелството ,че потежките физически натоварвани също могат да причинят заболяването , а е безспорно ,че ищцата е била активно трениращ и състезаващ се спортист . Не на последно място следва да се има предвид и обстоятелството ,че последната е с чисто съдебно минало .Така при съвкупната преценка на гореизложеното настоящата инстанция намира ,че обезщетение в размер на 30 000 лв. е адекватна и справедлива компенсация на претъпените от ищцата неимуществени вреди ,резултат от незаконно воденото против нея наказателно производство,приключило с оправдателна присъда,поради което така предявеният от нея иск се явява основателен и доказан до този размер ,до който следва да се уважи.