Решение № 2228 от 07.12.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2228 / 7.12.2023г. гр.Пловдив

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Пловдив, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на осми ноември, две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ:

ХРИСТИНА ЮРУКОВА при секретаря Таня Златева, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 2608, по описа на съда за 2022 г., намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на С.Г.Р., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-270/26.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която е оставено в сила Разпореждане №

РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ - Пловдив, в частта за установената за събиране сума в общ размер на 8 730.48 лв., от които 6 049.04 лв. главница и лихви в размер на 2 681.44 лв., начислени към 11.08.2022 г., както и допълнителна лихва по чл.113 от КСО до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Твърди се, че в проведени съдебни производства безспорно е доказано, че Р. не е подписала и подала в НОИ заявления за пенсия, не е представяла документи, въз основа на които е отпусната пенсията, не си е сменяла адреса от Пловдив в София и не е предоставяла наличното по делата пълномощно. Според нея административните органи не сочат никакви доказателства за твърдяната недобросъвестност и не са я доказали по безспорен начин. Допълнителни съображения са изложени в молба вх. № 1405/20.01.2023 г., като за процесното разпореждане от 11.08.2022 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив твърди, че е издадено преждевременно и в противоречие с чл.54, ал.1, т.5 от АПК, тъй като в пенсионната преписка следва да се намират заявления за отпускане на пенсия с дати: 16.11.2016 г., 16.09.2019 г., 07.01.2020 г., 05.01.2021 г. и 12.02.2021 г., по част от които все още няма произнасяне, а правото на пенсия за ОСВ по реда на чл.69б е от 16.07.2017 г., когато събира 94 точки. Възразява се, че съдебните решения, на които се основават пенсионните органи, са единствено по отношение на правото на пенсия към 03.06.2016 г., поради което неправилно е определен размерът на дължимата сума – за времето след 03.06.2016 г. Тя следва да представлява както изплатената лична пенсия за периодите, за които няма право на друга пенсия, така и за разликата между изплатената пенсия и дължимите от НОИ към жалбоподателя суми за периодите, за които има право на друга пенсия по цитираните заявленията. Жалбоподателят се представлява от адв. Т.Б., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи по съображенията, изложени в нея. Претендира разноски по делото.

Ответникът – директор на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. В., счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли по съображения в представеното по делото становище.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок, от лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустима.

С

Решение № 2153-15-270/26.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив е заличено погасеното по давност задължение на С.Г.Р. по Разпореждане № РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г. на ръководителя на“ ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив за период 03.06.2016г.-31.12.2016г. в размер на 2136,31 лв.(от които 1355,88 лв. главница и лихва за минало време в размер на 780,43 лв., начислена до 11.08.2022г.) и е оставено в сила по Разпореждане № РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г. на ръководителя на“ ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив в останалата му част за събиране на сумата от 7730,48 лв, от които главница за периода от 03.06.20176 г. до 31.10.2019 г. в размер на 6049.04 лв. и лихва в размер на 2681.44 лв., начислена до 11.08.2022 г., както и допълнителна лихва на основание чл.113 от КСО. Решението е получено на 28.09.2022г., а жалбата срещу него е постъпила в Административен съд Пловдив на 10.10.2022г.

В изпълнение на съдебно разпореждане е изпратена административната преписка с писмо с вх. № 19804/26.10.2022г.

От административната преписка се установява следното:

Издадено е Разпореждане № 58080234512,

Протокол № N61439/16.11.2016 г. (л.43, т.1) за отпускане на лична пенсия ОСВ на С.Р. и Разпореждане № **********, Протокол № Y01376/16.09.2019 г. (л.127, т.1) за отпускане на добавка по чл.84 от КСО.

С Разпореждане № 58080234512, Протокол №

2140-15-1/05.01.2021 г. (л.244) е прекратена получаваната от С.Г.Р., ЕГН ***********, пенсия за ОСВ, считано от 03.06.2016 г. и е отменено Разпореждане № 58080234512, Протокол № N61439/16.11.2016 г. (л.43, т.1) за отпускане на ЛПОСВ и Разпореждане № **********, Протокол № Y01376/16.09.2019 г. (л.127, т.1) за отпускане на добавка по чл.84 от КСО и всички последващи, както и се отказва отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Госпожа Р. е оспорила това разпореждане пред директор на ТП на НОИ Пловдив, който е отхвърлил жалбата с Решение № 2153-15-32/12.02.2021г. Решението на директора е оспорено пред Административен съд Пловдив. По делото е постановено Решение № 2077/05.11.2021 г., постановено по адм. д. № 553/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Р. срещу Решение № 2153-15-32/12.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********, Протокол № 214-15—1/05.01.2021 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив. С решение № 7259/19.07.2022 г., постановено по адм. д. № 12276/2021 г. по описа на ВАС е оставено в сила първоинстанцииното съдебно решение.

С.Г.Р. е получавала ЛПОСВ, отпусната с

Разпореждане № **********, Протокол № N61439/16.11.2016 г. по условията на §4 ал.1 от ПЗР на КСЖО и във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) №883/2004 г., считано от 03.06.2016 г. За определяне правото и размера на пенсията е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд - 19 г. 07 м. 11 д., от трета категория труд – 09 г. 00 м. 26 д., общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, съгласно чл.104 от КСО – 33 г 07 м. 02 д. и осигурителен стаж за право на пенсия и за определяне на размера, положен в Испания – 03 г. 01 м. 22 д. и навършена възраст 57 г. 09 м. към датата на заявлението.

Считано от 16.05.2019 г., с Разпореждане № 58080234512, Протокол № Y01376/16.09.2019 г. (л.127, т.1) на С.Р. е отпусната добавка по чл.84 от КСО.

Във връзка с получени формуляри от испанския осигурителен институт и приложени заверени копия на документи, удостоверяващи стаж, положен на територията на Република България, данните по които, се различават от представените от Р. за отпускане на пенсия в Р България в ТП на НОИ – Пловдив, е стартирана процедура по реда на чл.108, ал.1, т.1 от КСО за установяване на осигурителния й стаж и правомерността на получаваната от нея ЛПОСВ.

В хода на развилото се административно производство са предприети всички възможни и необходими действия по установяване на точния размер на осигурителния стаж на С.Р., при спазване на принципите на служебното начало, визирани в чл.9 от АПК, като са извършени две проверки от контролните органи по чл.108, ал.1 от КСО, като резултатите първата проверка са обективирани в Констативен протокол № КП-5-1-5-00705769/15.01.2020 г. (л.146, т.1). В протокола са изложени всички извършени от проверяващия орган действия и документи, като е посочено, че осигурителят „Кочо Честименски“ АД е предоставило разплащателни ведомости за заплати на работниците и служителите за периода от м.05.1981 г. до м.12.2002 г. и трудовото досие на С.Р.. В протокола подробно са описани периодите на съответната длъжност, която е заемала Р., с отбелязани работни дни и отпуски, и в резултат на установените нови факти и обстоятелства относно длъжността, заемана от Р. при осигурителя, той е издал ново удостоверение обр. УП-3 за осигурителен стаж № 03/20.01.2020 г., като е анулирал данните в удостоверение № 32/11.11.2019 г.

Резултатите от извършената втора проверка са обективирани в Констативен протокол № КП-5-15-00782727/09.07.2020 г. (л.228, т.2), в които подробно са описани всички действия на проверяващите и са посочени по периоди работните места, които Р. е заемала в „Кочо Честименски“ АД. Установени са при проверката нови факти и обстоятелства относно длъжностите, които е заемала С.Г.Р., и доходите, които е получавала, а именно: - осигурителят „Кочо Честименски“ АД - Пловдив е предоставил разплащателни ведомости за заплати на работниците и служителите за периода от м.01.1985 г. до м.12.1987 г. и от 01.01.1997 г. до 28.02.2002 г., поради което последният е издал ново удостоверение обр. УП – 2 за осигурителен доход с изх. № 17/09.07.2020 г. и № 18/ 09.07.2020 г. Същите са приложени към протокола (л.229 и л.230, т.2).

В резултат на събраните доказателства е формиран извод за редовно оформен осигурителен стаж за периода от 24.03.1975 до 06.05.2015 г. е установено, че Р. има осигурителен стаж по категории и продължителност, както следва: - 21 г. 10 м. 14 д. – от втора категория труд;

03 г. 02 м. 10 д. – от трета категория труд, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, съгласно чл.104 от КСО – 30 г 06 м.13 д. и потвърден осигурителен стаж за право и размер на пенсията, положен в Испания – 03 г. 01 м. 22 д. Определен е общ осигурителен стаж от България и Испания – 33 г. 08 м.05 д.

При наличието само на този действително положен осигурителен стаж и навършена възраст 57 г 09 м. 10 д. към датата на заявление с вх. № 2113-21-4151/03.06.2016 г. за отпускане на ЛПОСВ, С.Р. няма право на такава, отпусната на основание §4 ал.1 от ПЗР на КСО и по условията на чл.68 ал.1 -2 от с. к., както и на добавка по чл.84 от КСО от 16.05.2019 г., тъй като отпада основанието за получаването й.

В процесното Разпореждане №

РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив се посочва, че Р., в чиято тежест е да докаже наличието на осигурителен стаж, въз основа на който е отпусната ЛПОСВ, не е представила доказателства, които да оборят констатациите на административния орган, поради което е прието за недоказвано това обстоятелство, поради което се сочи, че Р. е била недобросъвестна, както и при подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ, така и при получаване на същата, тъй като си у послужила с документи с невярно съдържание и правото на пенсия е определено въз основа на осигурителен стаж, който тя не е придобила.

В подкрепа на извода за недобросъвестност от страна на Р., при получаването на пенсия, на която тя не е имала право, се посочва и разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС, в действащата редакция/, според която за административния орган липсва нормативно установено задължение да съхранява в пенсионните досиета на лицата документите за осигурителен стаж, тъй като те не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка, и подлежат на връщане на лицата, след произнасяне на административния орган.

При тези обстоятелства на основание чл.98, ал.2, т.2, във връзка с чл.113 и чл.114, ал.1 от КСО, ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ - Пловдив с Разпореждане РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г. е разпоредил С.Г.Р. да възстанови недобросъвестно получена сума за ПОСВ в размер на 10 866.76 лв., от които главница за периода от 03.06.2016 г. до 31.10.2019 г. в размер на 7 404.92 лв. и законната лихва от 3 461.87 лв., начислена на основание чл.113 от КСО до 11.078.2022 г.

Недоволна от това разпореждане Р. го обжалва пред директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с оспореното пред настоящата инстанция Решение № 2153-15-270/26.09.2022 г., на основание чл.117, ал.3 и чл.115, ал.1 от КСО, е заличил погасено по давност задължение на С.Г.Р. по разпореждането от 11.08.2022 г. за периода 03.06.2016г.

– 31.12.2016 г. в размер на 2 136.31 лв., от които 1 355.88 лв. главница и лихва заминало време в размер на 780.43 лв, начислена до 11.08.2022 г., и е оставил в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г. в частта за събиране на сумата от 8 730.48 лв., от които 6 049.04 лв. главница за периода от 01.01.2017 г. до 31.10.2019 г. и лихва за минало време 2 681.44 лв., начислена към 11.08.2022 г., както и допълнителна лихва по чл.113 от КСО до окончателното погасяване на задължението.

Разпечатката съдържа 38 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0b0b274-3fe4-45d9-9e16-42315c29d8f0