Определение № 455 от 16.07.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Частно наказателно дело 64/2025
- Вид
- Определение № 455
- Подписан
- 16.07.2025
- В сила
- 26.08.2025
- Състав
- Светослав Николаев Узунов
Цитирани разпоредби
- чл. 24, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "Б" · Наказателен кодекс
- чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал. 6, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 455 гр. Пловдив, 16.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Узунов като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Частно наказателно дело № 20255330200064 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба на В. М. Б., с ЕГН **********, подадена от упълномощен процесуален представител адв. Р. М., против Постановление на Районна прокуратура гр. Пловдив от 13.12.2024г. по пр. пр. № 7909/2022 г. по описа на същата прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 87/2022 г. по описа на Сектор РПТ – гр.
Пловдив образувано и водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, вр. чл.
342, ал. 1 от НК.
Съдът, след като се запозна с мотивите в жалбата, доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като съобрази и мотивите на прокурора, изложени в обжалваното му постановление, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок (обжалваното прекратително постановление е връчено на 20.12.2024г., а жалбата е постъпила в РП-Пловдив на 23.12.2024г.) и изхожда от Л., попадащо в кръга на лицата, очертани в нормата на чл.243 ал.4 от НПК, имащи право да обжалват постановление за прекратяване на наказателно производство –пострадало Л.. Заради това и жалбата се прецени като допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. В хода на разследването по делото под наказателна отговорност не е привлечено Л. в качеството му на обвиняем за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК или за друго престъпление от общ характер.
В развилото се наказателно производство са приобщени както гласни – показания на разпитаните свидетели Н.М., С.Н., В. Б., така и писмени доказателства – уведомления от „Арда Тур“ ЕООД, документи на превозното 1 средство и на водача, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, резултат от показания на техническо средство, схема на разположение на светофарни уредби, справка от НИМХ, справка от „Силвър Стар Моторс“ ЕАД, медицинска документация, назначени и изготвени са били СМЕ и комплексна СМАТЕ. Приобщени са и ВД- флашпамет и дискове, съдържащи записи от камери и медицинска документация.
Въз основа на анализ на наличните по делото доказателства, наблюдаващият досъдебното производство прокурор при РП Пловдив с постановление от 13.12.2024г. е прекратил наказателното производство на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
В рамките на производството по чл. 243 от НПК, съдът следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като държи сметка и за конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване срещу определено Л..
При проверка дали едно постановление за прекратяване е обосновано, трябва да се изследва въпросът дали фактическите положения, установени по делото, обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. При проверката за законосъобразност съдът трябва да установи съответствието на постановлението с материалния и с процесуалния закон.
В случая, фактическите констатации на прокурора са подкрепени убедително от събраните по делото доказателства.
В случая по делото са били приобщени записи от видеокамерите на процесния инцидент, които в пълнота обрисуват фактическата обстановка, приета и от прокурора в обжалваното постановление. От камерите е видно както поведението на пътниците и на шофьора на автобуса, така и поведението на останалите участници в движението. Същите са послужили при изготвянето на КСМАТЕ при изследването на въпросите от значение за производството във връзка с механизмът на причиняване на телесните увреждания на пострадалата, каквито са скоростта на автобуса при движението му, поведението на пътниците, поведението на останалите участници в движението, разстоянието между автобуса и предно движещите се автомобили, какво е било отрицателното ускорение (спирачно закъснение).
Прокурорът е приел на база анализа на вещите Л., че механизмът на настъпване на ПТП се явява следният:
На 13.07.2022г. около 10,23ч. автобус Мерцедес, управляван от водача Н.И.М., се движел по платното за движение на бул. „Христо Ботев“ в посока от изток на запад. След преминаването на кръстовището на бул. Христо Ботев с ул. Авксентий Велешки, автобусът се движел с около 37 км/ч. Пред автобус „Мерцедес“ се е движел червен автомобил, пред него сив автомобил, а в дясно на платното се е движел велосипедист, който се е намирал пред сивия автомобил, В един момент сивият автомобил е започнал да спира, за да завие на дясно към паркинг. Към този момент автобусът започнал да намалява 2 скоростта си със спирачно закъснение 0,68 м/с2. В един следващ момент сивият автомобил е започнал да спира интензивно, съответно червеният също и така се е задействала автоматичната система на автобуса за спиране за избягване на ПТП. Така е последвало намаляване на скоростта на автобуса със спирачно закъснение 2,91 м/с2. Междувременно пътничката Б. е станала от седалката, докато автобусът се движи, и е стояла права около 22 секунди, когато поглежда назад спрямо движението на автобуса, а след около 1,6 секунди, когато автобусът започнал да спира със спирачно закъснение 2,91 м/с2, пътничката паднала под действието на инерционните сили. Причината за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е това, че пътничката Б. е станала от седалката и е била права около 22 секунди, поради което при спирането на автобуса със спирачно закъснение 2,91 м/с2, достигнато при автоматично спиране на автобуса за избягване на удар с движещия се пред него червен автомобил, пътничката Б. е паднала, тъй като инерционната сила, която е действала на пътничката в автобуса при спирането му, е била поголяма от граничната инерционна сила, при която пътничката не би загубила устойчиво равновесие в изправено състояние, без да се държи. Технически правилно би било пътничката Б. да не става от седалката по време на движение на автобуса, тъй като ако тя бе седяла на седалката, не би настъпило нейното падане, въпреки спирането на автобуса със спирачно закъснение 2,91 м/с2, което се вижда при другите пътници.
По отношение на възражението за липса на мотиви на обжалвания прокурорски акт, съдът съобрази, че приетата от прокурора фактическа обстановка е изведена на база събраните по делото доказателства, и най-вече с оглед приложените по делото видеозаписи и заключението на назначената по делото КСМАТЕ, която прокурорът е кредитирал. Съдът споделя становището на прокурора да кредитира експертизата, която се явява подробна, обоснована, взела в предвид събраните доказателства по делото и отговорила в пълнота на въпросите от значение за производството.
Не се споделя възражението за необходимост от разпит на останалите пътуващи в автобуса лица. В случая всички въпроси, свързани с инцидента, са запечатани от видеокамерите в автобуса, приобщени по делото, явяващи се напълно обективен източник на информация, поради което липсват факти и обстоятелства, за изясняването на които биха могли да допринесат останалите пътници в превозното средство.
Липсва и основание да се установяват и разпитват водачите на предно движещите се МПС-та, доколкото причинната връзка между тяхното поведение и настъпилата телесна повреда на пострадалата е опосредено от действията по спирането на автобуса, управляван от св. М.. Отделно от това, действията на тези водачи са запечатани също в приобщените видеозаписи, поради което и по-нататъшното им анализиране чрез разпит на водачите им, респ. на пътниците в тези превозни средства, се явява ненужно.
Неоснователно се явява и възражението, че в прекратителното постановление не са били описани травматичните увреждания на пострадалата – видно е, че прокурорът е приел, че на постр. Б. са причинени 3 контузия на гръдния кош и гръбначния стълб, изразяващи се в счупване на 8мо ребро вляво, компресионни счупвания на гръдни и поясни прешлени.
В случая ненужно се е явявало и изискването на тахографските записи на управлявания автобус, след като както вече се посочи, цялото движение на процесното МПС в процесния момент е заснето от камерите и вещите лица са могли да извършат изчисленията си за скоростта на управляваното МПС на база обективните данни от видеозаписите (което са и сторили – в тази връзка отговорите в т. 1 от заключението на експертизата).
Не се споделя и възражението относно вътрешния правилник относно поведението на пътниците в автобусите на „Арда Тур“ ООД, доколкото такъв е изискан от дружеството и е приобщен в доказателствената съвкупност в приложената по делото флашка (л. 34 от ДП).
От мотивите на обжалваното постановление е видно, че прокурорът е приел от фактическа страна, че осъщественото деяние от водача на автобуса не представлява престъпление, т.е. е била наЛ. втората хипотеза на чл. 24, ал. 1 от НПК.
При така приетият механизъм за настъпване на ПТП, правилен и законосъобразен според съда се явява изводът на прокурора, че причината за настъпване на ПТП е поведението на пострадалата. В случая не се установява виновно поведение на водача на автобуса (под формата на умисъл или непредпазливост), чиито действия са били предизвикани от останалите участници в движението, без да е наЛ. неспазване на правилата за движение по пътищата от негова страна.
Не се споделя възражението за въпросите, свързани със стоежа на пътника непосредствено преди падането му, доколкото от записите е видно разположението на краката на пострадалата, явяващи се основа на изчисленията на вещите лица при изготвянето на КСМАТЕ. От видеофайловете се изяснява и дали причината за изправянето на пострадалата се явява въпрос на водача дали има слизащи пътници, като отговорът е отрицателен – от камерата, записваща поведението на водача, е видно, че същият не е провеждал комуникация с пътниците нито преди ставането на пострадалата от седалката, нито преди падането й. Посоченото изключва твърдяното в жалбата, че пътничката е станала от седалката си въз основа на зададен въпрос на шофьора, а още по-малко въз основа на отправена покана същата да стане в случай, че ще слиза.
По отношение на възражението във връзка със скоростта на автобуса непосредствено преди спирането, разсъжденията на вещите лица, изложени в т. 4 от заключението на назначената по делото експертиза, напълно се подкрепят от съда, като са отговорили в пълнота на поставения въпрос дали скоростта на автобуса е била технически съобразена. В тази връзка правилно вещите лица са посочили, че падането настъпва вследствие на инерционната сила, която е действала на пътничката в автобуса при спирането му, която е била по-голяма от граничната инерционна сила, при която пътничката не би загубила устойчиво равновесие в изправено състояние, без да се държи.
4
Посочено е и, че пътникът трябва да предприеме мерки за безопасност, като на първо място не следва да става от седалката, докато автобусът е в движение, а ако е изправен в автобуса, следва да заеме положение на стоеж с възможно най-широко разстояние между стъпалата и да се държи на предвидените за това места. Че именно действията на пострадалата по ставане от седалката са довели до настъпването на травма се извежда и от обстоятелството, че всички други пътници, които към този момент са седели по местата си, не са получили травматични увреждания.
По отношение на възражението в жалбата, че водачът е нарушил чл. 24, ал. 2, изр, 1 от ЗДвП следва да се има предвид и че с оглед така приетата фактическа обстановка, при липсата на рязко спиране от страна на водача, е щяло да настъпи ПТП с движещия се пред него автомобил, който също непосредствено преди това спрял рязко. Тоест, с действията си по рязко спиране, шофьорът е предотвратил ПТП, изпълвайки предвидената възможност по чл. 24, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. В тази връзка с оглед предотвратяването на ПТП с движещия се отпред автомобил, ирелевантно се явява дали спирането е осъществено изцяло лично от водача, или вследствие на активирането на автоматичната система за подпомагане на водача за аварийно спиране.