Определение № 290 от 25.05.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. Варна, 19.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500190 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Е. Х. Ф. и К. Х. М. против определение №260029/21.02.2023г., постановено по гр.д.№1261/20г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е върната въззивна жалба против решение №260027/17.10.2022г., постановено по гр.д.№1261/20г. по описа на ВОС, гр.о., инкорпорирана в молба вх.№260933/06.02.2023г., подадена от Е. Х. Ф. и К. Х. М., на осн. чл.262, ал.2, т.1 от ГПК.В жалбата и уточняващата молба към нея от 03.04.2023г. се твърди, че определението в посочената му част е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на жалбата.

Въззиваемата страна С.А.Г. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.С.В. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Производството по гр.д.№1261/20г. по описа на ВОС е образувано по предявени от С.А.Г. против множество ответници, едни от които Е. Х. Ф. и К.

Х. М., искове съответно с пр.осн. чл.108 от ЗС, чл.124, ал.1 от ГПК и чл.59 от ЗЗД.

С решение №260027/17.10.2022г., постановено по гр.д.№1261/20г. по описа на ВОС, предявените искове с пр.осн. чл.108 от ЗС и чл.124, ал.1 от ГПК са уважени, а предявените искове с пр.осн. чл.59 от ЗЗД са частично уважени.За решението ответниците Е. Х. Ф. и К. Х. М. са надлежно уведомени, с връчен препис, на 03.11.2022г.

В рамките на преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК те са подали 1 против решението в частта му, с която против тях са уважени искове с пр.осн. чл.59 от ЗЗД, въззивна жалба вх.№266611/14.11.2022г./депозирана такава и директно пред ВАпС с вх.№260058/11.11.2022г., изпратена от ВАпС на ВОС за администриране/, която след администриране от първоинстанционния съд е изпратена за разглеждане на ВАпС и по нея/както и по въззивна и частни жалби на други страни/ е образувано в.гр.д.№189/23г. по описа на ВАпС, гр.о./понастоящем прекратено и върнато на ВОС за провеждане на производство по чл.247 от ГПК и за допълнително администриране на частните жалби, след приключване на които производства следва да бъде върнато на ВАпС за произнасяне по въззивните и частни жалби/.

На 06.02.2023г. Е. Х. Ф. и К. Х. М. са депозирали пред ВОС с вх.

№260933/06.02.2023г., изпратен по пощата на 03.02.2023г., документ, наименуван „молба по частна жалба, чрез ВОС до ВАпС“, в който са посочили, че претендират да бъде отменено решението на ВОС в частта му относно исковете по чл.59 от ЗЗД, като се постанови, че те не дължат на ищцата С.А.Г. суми за обезщетение по чл.59 от ЗЗД, поради това, че не са я лишавали по никакъв начин от ползването на имота.Те не са ходили там, не знаят къде се намира, не са живели в него и не са ползвали нищо от това, което се е намирало в жилището.Развили са още съображения по повод твърдяната неоснователност на предявените против тях искове с пр.осн. чл.59 от ЗЗД и настоявали решението да бъде отменено в тази част, като и са посочили, че искат решението да се отмени и в частта относно присъдените на ищцата разноски, като с постанови да не й плащат суми за разноски в размера, който е определен, че й се дължи/изложеното в тази жалба е идентично с част от оплакванията против решението, които са изложени от жалбоподателките в първата, подадена от тях в срок въззивна жалба от 11.11.2022г./.

Видно от гореизложеното, според обстоятелствената част и петитума, така подадената молба инкорпорира въззивна жалба против решението на ВОС от 17.10.2022г., в частта му, с която са уважени предявените против двете жалбоподателки искове с пр.осн. чл.59 от ЗЗД.Тази жалба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, изтекъл за тях на 17.11.2022г., а извън това и същите вече имат подадена в срок въззивна жалба против решението на ВОС в горепосочената му част, която и е била изпратена за разглеждане на въззивния съд.Като подадена след изтичане срока за обжалване/и при липса на правен интерес/, втората жалба подлежи на връщане.Определението на ВОС в обжалваната му част, с която жалбата е върната, като правилно, следва да бъде потвърдено.Въззиваемата страна претендира разноски, но не е представила доказателства за направени разноски, предвид което и такива не й се присъждат.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение №260029/2 1.02.2023г., постановено по гр.д.№1261/20г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е върната въззивна жалба против Решение №260027/17.10.2022г., постановено по гр.д.

№1261/20г. по описа на ВОС, гр.о., инкорпорирана в молба вх.

№260933/06.02.2023г., подадена от Е. Х. Ф. и К. Х. М., на осн. чл.262, ал.2, т.1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3