Решение № 4817 от 05.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4817 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20221110215695 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление /НП/ № 22-4332-021744 от 25.10.2022 г. на началник група в СДВР, отдел Пътна полиция-СДВР, на Т. Р. И. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20.00 лв. за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/; административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лв. за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, както и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от един месец.

Депозирана е жалба срещу НП, в която се излагат аргументи за това, че наказателното постановление е издадено в несъответствие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че има несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на обвинението, както и че липса на описание на нарушението по смисъла на чл. 42 ал.1 т. 5 и чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН, което се явява основание за отмяна на наказателното постановление. Сочи се, че отсъства субективният елемент на деянието. Иска се отмяна на НП поради незаконосъбразност инеправилност на постановения акт.

В съдебно заседание, редовно призван, жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител. Жалбата се поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

1

Въззиваемата страна – началник група кум ОПП – СДВР, редовно призована, не се явява, не се представлява. Депозира писмени бележки в подкрепа на тезата си за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение; възразява, при условията на евентуалност, срещу прекомерност на адвокатско такова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Административнонаказващият орган е установил следните обстоятелства по делото: на 21.10.2021 г. около 16:45 часа в град София на ул.“***“ №1, като водач на л.а. „***“ с рег. № ***, собственост на П. И., поради неподсигурена маневра „движение на заден ход“ и без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, жалбоподателят реализирал ПТП в л.а. „***“ с рег. № ***. Той не останал на местопроизшествието, при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП и и не уведомил органите на МВР по територия, службата за контрол, както и не изпълнил указанията й.

На 03.10.2022 г. бил съставен АУАН № 189787 от същата дата от А. С., на длъжност младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, в присъствието на свидетели, връчен на жалбоподателя на същата дата. В акта била обективирана фактическата обстановка, както следва: в инкриминираното време и на инкриминираното място жалбоподателят, като водач на л.а. „***“ с рег. № ***, собственост на П. И., поради неподсигулена маневра „движение на заден ход“, реализира ПТП в л.а. „***“ с рег. № ***, след което не остава на местопроизшествието и не уведомява органите на МВР по територия.

На база на посочения АУАН е издадено процесното наказателно постановлние № 22-4332-021744 от 25.10.2022 г. на началник група в СДВР, отдел Пътна полиция-СДВР, на Т. Р. И. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20.00 лв. за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/; административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лв. за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, както и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от един месец – за това, че н а 21.10.2021 г. около 16:45 часа в град София на ул.“***“ №1 2 жалбоподателят, като водач на л.а. „***“ с рег. № ***, собственост на П. И., поради неподсигурена маневра „движение на заден ход“ и без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, реализира ПТП в л.а. „***“ с рег. № ***; не остава на местопроизшествието, при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, и и не уведомява органите на МВР по територия, службата за контрол, както и не изпълнява указанията й.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства: заповеди за компетентност, справка-картон на водача, декларация, писмено сведение, протокол за ПТП, скица, докладни записки, както и от останалите материали по делото, приети по надлежния процесуален ред, и от показанията на разпитания по делото свидетел И. Д., които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на целия доказателствен материал. Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Същата се явява основателна, като съображенията за това са следните:

Сроковете за съставяне на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал.

1 ЗАНН, са спазени. Той е съставен на 03.10.2022 г., тоест в деня, в който е установен нарушителят от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, и в зааконоустановения шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Проверяваният акт е издаден от оправомощен за това орган, видно от заповед No 8121K-13180 от 25.10.2019г. на министъра на вътрешните работи.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от ***, началник група към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на 3 сектори в ОПП-СДВР постановления. са оправомощени да издават наказателни

В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя са били повдигнати обвинения за осъществени от негова страна две отделни административни нарушения.

С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложено наказание за допуснато нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП , в резултат на което е настъпило ПТП. Посочената разпоредба изисква от водачите на ППС, преди да предприемат движение назад да се уверят, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма с действията си да създадат опасност или затруднение за останалите участници в движението. При това обаче нито в АУАН, нито в НП е дадено достатъчно ясно и пълно описание на нарушението. Така в акта единствено лаконично е посочено, че изпълнителното деяние се е изразило в осъществяване на неподсигулена маневра „движение на заден ход“, като жалбоподателят реализира ПТП в л.а.

„***“ с рег. № ***, след което не остава на местопроизшествието и не уведомява органите на МВР по територия. От наказателното постановление се чете, че същият, поради неподсигурена маневра „движение на заден ход“ и без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, реализира ПТП в л.а. „***“ с рег. № ***; не остава на местопроизшествието, при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, и и не уведомява органите на МВР по територия, службата за контрол, както и не изпълнява указанията й /без да става ясно, къде е бил позициониран автомобилът на жалбоподателя/. В този смисъл, не е налице идентитет между описанието на нарушението в АУАН и в наказателното постановление, което съществено нарушава правото на жалбоподателя да разбере, какво именно нарушение му се вменява, респективно да организира адекватно защитата си. Нарушението на процесуалните правила се явава съществено, тъй като препятства жалбоподателя да разбере срещу какви точно факти и право следва да се защитава, така, че да може да се защити; въвеждането на нови фактически положения е недопустимо в настоящата фаза на производството, единствената закономерна последица на неточното описание на нарушението се явява отмяната на наказателното постановление в тази му част.

С оглед на горното, съдът счита, че НП в частта по пункт 1 се явява 4 незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По втори пункт на административното обвинение:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушаване на разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, да уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им указания. Тоест обективни признаци от състава на това нарушение са, да е настъпило пътно-транспортно произшествие с причинени имуществени вреди и да е налице липса на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него, и напускане на мястото на ПТП от единия от участниците, без да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълни дадени указания. В настоящия случай в описателната част на АУАН единствено е отразено, че жалбоподателят не останал на местопроизшествието и не уведомил органите на МВР по територия; в НП пък е посочено, че не останал на местопроизшествието, при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, и и не уведомил органите на МВР по територия, службата за контрол, и не изпълнява указанията, като отново не се констатира, жалбоподателят да е поставен в известност по ясен, точен и не позволяващ съмнение начин, какво административно нарушение се твърди да е извършил.

Отделно от това, изискването на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП към водачите на МПС, които са участвали в ПТП, касае случаите на нанесени имуществени щети. Според този съдебен състав, обаче, в конкретния случай, се установява, че такива изобщо не се визират – нито в АУАн, нито в процесното НП. При това положение, НП се явява незаконосъобразно и по пункт 2 от административното обвинение, основание за отмяна на НП изцяло.

Предвид изложеното наказателното постановление , с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, се явява незаконосъобразно и необосновано, и като такова следва да бъде отменено.

5

С оглед направеното искане за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН , в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските, сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това. В хода на производството въззиваемата страна претендира юрисконсутско възграждение. Предвид изхода по спора, настоящият съдебен състав намира, че н е следва да уважи направеното искане.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-021744 от 25.10.2022 г. на началник група в СДВР, отдел Пътна полиция-СДВР, с което на Т. Р. И. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20.00 лв. за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/; административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лв. за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, както и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от един месец.