Решение № 37 от 07.02.2023, Административен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

37

Добрич, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, І състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА при секретаря ВЕСЕЛИНА

САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 294/ 2022 год.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от С.Г.С. ***, подадена чрез адв.

М. Г., срещу Решение № 58/ 03.05.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Добрич.

Жалбоподателят оспорва Решението в частта, в която му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на изискуемия от 15 години осигурителен стаж за втора категория труд съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО. Настоява, че неправилно не му е зачетен като стаж от втора категория трудът, положен през периода 24.06.1980 г. – 30.07.1982 г. в „***“ – бригада за растителна защита и торене и през периода от 01.08.1982 г. до 30.06.1991 г. в АПК „***“, гр. Генерал Тошево, база с. Росица. Твърди, че през тези периоди е работил като шофьор, но при необходимост и като механизатор в селското стопанство. Позовава се на чл. 52б и чл. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП (отм.) При тези доводи иска отмяна на Решението и потвърденото с него Разпореждане и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира разноски.

Ответникът, Директорът на ТП на НОИ – Добрич, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Добавя, че не са събрани доказателства работникът да е управлявал превозно средство от 12 тона или над 12 тона, за да се зачете трудът му за втора категория. В хода по същество излага становище, че не са събрани доказателства, които да установяват изпълнението на изискванията на чл. 52б, чл. 53а и чл. 66 от ПКТП (отм.). При така изложеното иска жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производството е започнало по подадено Заявление с вх. № 2113-24-1570/ 04.11.2021 г. в ТП на НОИ – Добрич от С.Г.С., ЕГН ********** за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с изричното посочване, че се желае отпускане на такава при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО (л. 5 - 7). Към Заявлението са приложени трудова книжка № 43/ 01.12.1977 г., трудова книжка № 43/ 11.06.2002 г.; военна книжка № 120844/ 04.11.77 г.

По делото е приложен Опис на осигурителен стаж (л. 27), съгласно който заявителят има 35 години 06 месеца и 29 дни осигурителен стаж от трета категория и 07 години 05 месеца и 26 дни стаж от втора категория, общо с превръщане стаж от трета категория – 44 години 11 месеца и 09 дни.

С.С. Същият е уведомен от ТП на НОИ – Добрич, че следва в срок от един месец да представи удостоверение УП-2 за осигурителния доход за три години по избор. По пенсионната преписка са събрани допълнително документи за осигурителен стаж и доход на жалбоподателя, а именно: удостоверение № 5509-18-1863/ 17.11.2021 г. на старши експерт отдел ООА при ТП на НОИ-Силистра; удостоверение № 5509-18-1860/ 17.11.2021 г. на старши експерт отдел ООА при ТП на НОИ-Силистра; удостоверение № 5509-18-2229/24.11.2021 г. на началник отдел ООА при ТП на НОИ-Силистра; удостоверение № 5507-18-2228/ 24.11.2021 г. на началник отдел ООА при ТП на НОИ-Силистра; удостоверение № 5507-18-2229/ 24.11.2021 г. на началник отдел ООА при ТП на НОИ-Силистра; удостоверение № 5507-18-2247/ 26.11.2021 г. на началник отдел ООА при ТП на НОИ-Силистра; удостоверение № 5507-18- 2227/ 24.11.2021 г. на началник отдел ООА при ТП на НОИ-Силистра; удостоверение № 5509-18-2226/ 24.11.2021г. на началник отдел ООА при ТП на НОИ-Силистра; удостоверение № 0802-УП03-0493/ 25.11.2021 г., издадено от Дирекция СП Ген. Тошево; удостоверение изх. № 10-03-04-476-1/ 25.11.2021г., издадено от A3; удостоверение изх. № 148/ 26.11.21 г. на Агродимекс ООД Търговище; удостоверение № 20/ 15.12.2021 г. на ***; писмо № 18/ 02.12.2021 г. на ***.

При така събраните доказателства с Разпореждане № **********/ 02.03.2022 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич (л.

73) е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.Г.С..

Отразено е в Разпореждането, че заявителят е роден на *** г. и към датата на Заявлението има навършена възраст от 63 години 05 месеца и 05 дни, съответно придобит осигурителен стаж от първа категория от 00 години 00 месеца и 00 дни; втора категория от 07 години 05 месеца и 26 дни и трета категория от 35 години 06 месеца и 29 дни, превърнат към трета категория – 44 години 11 месеца и 09 дни. В Разпореждането са изложени съответните за отделните категории стаж разпоредби, относими към правото на пенсия и е указано, че за 2021 г., съобразно чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), право на пенсия се придобива при 10 години осигурителен стаж от първа категория труд или 15 години от втора категория, съответно 53 години и 08 месеца възраст за мъжете или 58 години и 08 месеца за втора категория, както и сбор от осигурителен стаж и възраст – 100 точки, а за 2022 г. е посочено, че изискуемият стаж е същият, но възрастта за първа категория е 53 години и 10 месеца, а за втора категория е 58 години и 10 месеца, вкл. изискването за сбор, равен на 100 точки, като е посочено, че заявителят няма право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО (допусната е техническа грешка в Разпореждането и вместо чл. 69б, ал. 2 от КСО цифрово е записано – чл. 69б, ал. 1 от КСО), тъй като към датата на Заявлението няма 15 години осигурителен стаж от втора категория, а има 07 години 05 месеца и 26 дни. Отразено е, че не са налице и предпоставките по чл. 68, ал. 1 от КСО поради липса на изискуемата възраст. Няма изложени мотиви кой стаж не е зачетен за втора категория и защо.

Срещу Разпореждането за отказ на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич с вх. № 1012-24-116/ 26.04.2022 г. (л. 79) С.С. е подал жалба по административен ред, с която обжалва Разпореждането, като настоява, че общият му трудов стаж е по – дълъг от установения, но не може да установи кой трудов стаж не е зачетен. Добавя, че според него не е зачетен стажът му от втора категория, тъй като счита, че стажът му от втора категория е повече от 15 години, а му е зачетен стаж само седем години. Не прилага доказателства. Иска отмяна на Разпореждането, като му бъде признат целият осигурителен стаж, съответно и стаж от втора категория и му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Директорът на ТП на НОИ – Добрич е разгледал жалбата. Изредил е конкретно периодите, за които е признат осигурителен стаж от втора, респ от трета категория, съответно предприятията, в които е бил положен трудът, като е приел общо зачетения осигурителен стаж в Разпореждането по места, периоди и категория труд за правилен.

Счел е, че при наличните по пенсионната преписка доказателства жалбоподателят не отговаря на условията на чл. 69б, ал. 1 - 2 от КСО, при които кандидатства за пенсия, съответно правилно е отказано отпускането ѝ, а понеже не отговаря и на условията на останалите разпоредби на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е счел, че правилно изцяло му е отказано отпускане на такава пенсия. Не е изложил конкретни мотиви защо за едни периоди приема, че трудът е от втора категория, а за други – не.

При горните съображения е оставил жалбата без уважение с Решение № 58/ 03.05.22 г. (л. 82 - 83), получено от пълномощника на жалбоподателя на 13.05.22 г. (л. 84)

Жалбата е подадена на 26.05.22 г. чрез куриерска фирма

Спиди, с рег. № 1012-24-116#3/ 27.05.2022 г. на административния орган, видно от печата, положен върху нея (л. 3).

По искане на жалбоподателя е назначена съдебно – документална счетоводна експертиза за установяване на заеманите от жалбоподателя длъжности през оспорваните периодите от 1.07.1980 г. до 30.07.1982 г. труд, положен в ***, от 01.08.1982 г. до 30.06.1991 г., труд, положен в АПК „***“, гр. Ген. Тошево, като бъдат посочени по месечно; установяване на вида и тонажа на управляваното пътно превозно средство от страна на жалбоподателя; като и да отговора на въпроса, ако стажът през посочените периоди бъде зачетен за такъв от втора категория и съответно се прибави към останалия признат стаж, ще е налице ли достатъчен стаж за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според събраните и проверени от вещото лице доказателства през периода месец юли 1980 г. – месец август 1982 г. жалбоподателят е работил като шофьор в „***“, Генерал Тошево, но в платежните ведомости не са посочени данни за вида на автомобила, който е бил управляван от него. В периода от 01.08.1982 г. до 31.12.1982 г. вещото лице е отразило, че в архива не са намерени ведомости за заплати, в които да фигурира жалбоподателят. През периода месец януари 1983 г. – декември 1983 г. и месец януари 1988 г. до месец юли 1991 г. в разплащателните ведомости не е изписана длъжност, а само бригада „Механизация“. За периода януари 1984 г. – декември 1987 г. вещото лице сочи, че не са отразени бригада и звено за жалбоподателя, не е отразена и длъжността му. В заключение вещото лице е представило в табличен вид оспорените периоди и е изчислило, че ако се прибави стажът за процесните периоди към зачетения за втора категория стаж, то общият стаж от втора категория се получава 18 години 0 месеца и 16 дни (л. 107).

Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствения материал по делото.

По делото са допуснати гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели, водени от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 2 от КСО, подадена е от надлежна страна по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е допустима.

Предмет на жалбата пред съда е оспорването на жалбоподателя на извода на ответника, че положеният през периода от 24.06.1980 г. – 30.07.1982 г. в „***“ (**) – бригада за растителна защита и торене и през периода от 01.08.1982 г. до 30.06.1991 г. в АПК „***“, гр. Генерал Тошево, база с. Росица, труд не е от втора категория.

По същество жалбата е основателна. Съображенията са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл.

146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, спор няма, но все пак съдът следва да отчете следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, с което решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Оспореното Решение е издадено от Директора на ТП на НОИ – Добрич, Пламен Кирилов Петров. С оглед на това оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност, като следва да се добави, че от материално и териториално компетентен орган е издадено и обжалваното пред Директора на ТП на НОИ – Добрич Разпореждане.