Решение № 93 от 03.10.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. гр. Добрич, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело № 20223200900066 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от П. К. А. ЕГН ********** от гр.Добрич,ул.“***“№49,чрез адв.Н.В.,ДАК

,служебен адрес:гр.Добрич,ул.“***“№9,ет.3,офис

13 срещу

„ДЖЕНЕРАЛИ

ЗАСТРАХОВАНЕ“АД,ЕИК 030269049 ,със седалище и адрес на управление:гр.София,1504,район Оборище,бул.“***“№68 с цена на иска сумата от 60 000 лв.,с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във вр.с чл.45 и чл.51 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Исковата молба е препратена по подсъдност на настоящия съд,допустима и редовна е.Ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и разноски по делото.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

Ищцата П. К. А. живеела на съпружески начала с *** от около седем години в дома на родителите му.

На 05.03.2017г. около обяд *** е управлявал мотоциклета си „Хонда „ВФР 750Ф с ДК*** в гр.Добрич,по ул.“***“ по посока от околовръстния път към центъра на града.Пътят е бил ненатоварен,а в този момент изобщо е нямало автомобил по него.Пред бившите „Вторични суровини“ е имало спрял автомобил „Тойота Рав 4“,с ДК***.В момента,в който *** приближил автомобила,водачът му потеглил и на практика му препречил пътя.*** се опитал да изпревари автомобила,но той продължил движението си под ъгъл ,навлязъл около метър в съседната лява лента и последвал удар в задната лява част на автомобила,на отстояние около 0,55 м.от левия му габарит.При този удар мотористът буквално излетял от мотоциклета и паднал на земята.

След инцидента е съобщено на органите на полицията и бърза помощ,но въпреки намесата на лекарите,лицето,което ищцата приема като свой „съпруг“ е починало.

Автомобилът ,който е станал причина за настъпване на ПТП е собственост 1 на В. Д. П. и е бил управляван от него.Застраховката „Гражданска отговорност „на автомобила е в застрахователната компания на ответника,а полицата е №BG /08/116001184585 ,със срок на валидност до 24.04.2017г.Във връзка с това ПТП е образувана преписка ДП №186/2017г.по описа на І-во РУ на МВР Добрич,което приключило с Постановление за прекратяване.

Въпреки това постановление ищцата счита,че причината до голяма степен е във водача на автомобила,тъй като в случай,че той не беше препречил пътя на ***,то нямаше да се стигне до ПТП.Водачът на автомобила не просто се включва в движение ,без да се е уверил,че няма да попречи на движещите се по лентата,която смята да заеме,водачи,а я пресича цялата и навлиза с един метър в следващата лента за движение.

Сочат се нарушения на чл.5,8,15 и 16 от ЗДвП.

Мястото на ПТП се намира на път с ширината 10.70 м. и три ленти за движение.Най-дясната пътна лента,по която се движили двамата водачи е с ширина 3,60м. и е с посока за движение от околовръстен път към гр.Добрич,а останалите две са за движение в обратна посока.Автомобилът е с широчина 1,81 м.,а мотоциклета-0,70м.Двете превозни средства са се движили по дясната пътна лента.В случай,че водачът на автомобила беше спазил правилата за движение на МПС,визирани в чл.8 и чл.15 от ЗДвП и се беше движил възможно най-вдясно,което означава на около 0,50 м. от десния край на пътното платно,то за мотоциклета би останало разстояние в същата лента 1,79м.

Като се има предвид ,че водачът на автомобила е нарушил и забраната на чл.16 от ЗДвП ,като безпричинно е навлязъл в средната пътна лента с около 1 метър ,то тогава категорично става ясно,че именно това негово поведение е причина за настъпването на ПТП.

В известен смисъл вината е и на ***,тъй като се е движел с висока скорост,но това може да бъде единствено предпоставка за определяне на съвина.

При смъртта си *** е бил само на 30 години.От това ищцата претърпяла неимуществени вреди,които дори не може да опише.Въпреки че нямали сключен граждански брак,всички техни роднини,приятели и съседи ги възприемали като съпрузи.Живеели при взаимно уважение и разбирателство.Имали планове за сватба ,деца и всичко останало,което е нормално за едно семейство.За съжаление,след инцидента ,тези радости са невъзможни за ищцата.Тя изживяла ужас,който продължава и понастоящем да изживява.Вместо да празнуват празниците си,тя погребала приятеля си толкова млад.Липсата му е направо непоносима,тя не е могла да бъде преживяна от ищцата.Неговото присъствие не може да бъде заменено от никого и нищо.Все още живее в дома,където са живели с починалия,но това в никакъв случай не компенсира липсата му.Когато починал той бил на 30 години,а ищцата на 24 години-възраст на която бъдещето било пред тях.Имали толкова много съвместни планове,а сега всичко се „срутило“.Животът на ищцата вече не е същия.След смъртта му ,едно от найчесто посещаваните места от ищцата са гробищата,а това не спомага да се разсее скръбта й,която и без друго не отшумява.

Предявена е застрахователна претенция пред ответното дружество от 23.02.2022 г. за изплащане на неимуществени вреди в размер на 60 000лв.,който размер ищцата смята за справедлив за претърпените от нея 2 морални и психически травми.

Претендира се освен обезщетение и лихва за забава,считано от 05.03.2017г.до датата на окончателно изплащане на обезщетението.

В писмен отговор ответникът излага следното:

На основание чл.378 от КЗ искът се оспорва като погасен по давност.

На следващо място искът е неоснователен,тъй като застрахователят е изпълнил своите задължения,образувал е преписка по щета под №211107117/23.02.2022 г. и като се е запознал с констатациите на специализираните органи по досъдебното производство и прокуратурата по преписка №263/2017г.по описа на ОП Добрич,изложени в Постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.03.2018г. ,е направил обоснован извод за липса на основание за уважаване на претенцията на г-жа А..Липсват предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на водача на л.а.“Тойота Рав 4“ с ДК *** за ПТП,осъществило се на 05.03.2017г.по вина на управляващия мотоциклет Хонда ***.В контекста на изложеното с мотивирано писмо изх.№ 310002583/14.03.2022г.е отказано изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата.Оспорва се ,че водачът на лекия автомобил има вина за настъпването на процесното ПТП.

Оспорва се активната материално правна и процесуална легитимация на ищцата да предяви настоящия иск.Оспорва се и обстоятелството,че тя е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на пострадалия.

На първо място вина за настъпване на катастрофата има единствено водачът на мотоциклета –починалият ***,който е управлявал със скорост 95,36 км/ч.,забранена за движение в градска среда.Той не е предприел действия да контролира мотоциклета и да съобрази движението си с конкретната пътна обстановка.Нарушил е разпоредбите на чл.21 ал.1 от ЗДвП и ал.2.

Оспорва се освен вината на водача на автомобила и причинно следствената връзка между поведението му и настъпването на вредоносния резултат.Причинно следствената връзка е в доказателствена тежест на ищеца по делото.

За водача на автомобила ударът е бил непредвидим и непредотвратим по какъвто и да е начин.Той е подал сигнал до останалите участници в движението за намерението си да промени положението си спрямо пътя и посоката си на движение.Не е могъл да предположи,че скоростта на мотоциклета не е в рамките на разрешената до степен водачът на мотоциклета да не може да го види и да реагира.

Не става дума за принос,а за изключителна вина единствено на пострадалия мотоциклетист при осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане спрямо него самия.Налице е самоувреда.

Твърдението за съвместен живот на ищцата с пострадалия само по себе си не е абсолютна предпоставка за основателност на исковете.Липсват доказателства за поддържана особено близка и трайна житейска връзка.Оспорва се твърдението в исковата молба за споделяне на общо жилище и битови навици с пострадалото лице,включително за продължителен период от време.Няма данни за настъпили неимуществени вреди на ищцата.

Оспорва се размера на исковата претенция като значително завишен.Такъв размер не отговаря на действителната фактическа обстановка,на критериите 3 за справедливост и на съдебната практика.

Като акцесорна ,неоснователна се явява претенцията за присъждане на лихва за забава.На следващо място ,лихвата неправилно се претендира от датата на настъпване на деликта.

С тези мотиви ответникът настоява за отхвърляне на обективно съединените искови претенции изцяло,ведно с всички законови последици.

В срок от ищеца по делото е постъпила допълнителна искова молба,в която се уточнява следното:

Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията на ищеца,видно от датата на депозиране на настоящата искова молба.

Твърди се,че ищцата е имала продължителна връзка с пострадалия и дори все още живее в дома на родителите му.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство няма обвързваща за съда сила,като в чл.300 от ГПК изрично е посочено,че единствено влязлата в сила присъда и приравнените на нея решения са тези,които са задължителни за съда.

По въпроса за лихвите е налице трайна и непротиворечива съдебна практика.

Поставят се допълнителни въпроси към вещото лице по техническата експертиза,които са от значение за изясняване на делото от фактическа страна и следва да се допуснат.

В допълнителен отговор ответникът поддържа всички възражения и оспорвания,направени с отговора на исковата молба,както и своите доказателствени искания.

Окръжният съд,като взе предвид събраните в производството гласни и писмени доказателства,както и заключението на изслушаната автотехническа експертиза,приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно,че автомобилът,с който е причинено ПТП е застрахован в ответното дружество по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ,нито,че е предявена претенция по чл.380 ал.1 от КЗ на 23.02.2022 г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ищцата по делото,която е останала неудовлетворена от ответното дружество.

Не е спорно също и,че ищцата е живяла на съпружески начала в дома на родителите на починалия *** до момента на смъртта му,факт ,който се установява по несъмнен начин и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.378 от КЗ.

Съгласно чл.378 ал.2 от КЗ правата и задълженията по застрахователния договор“Живот“,“Злополука“,“Заболяване“ и по преки искове по застраховки „Гражданска отговорност във връзка със застрахователното обезщетение или сума ,се погасяват с петгодишна давност ,която започва да тече от датата на настъпване на застрахователното събитие.Пътнотранспортното произшествие,предмет на иска е настъпило на 05.03.2017г., исковата молба е предявена на 02.03.2022г.,в рамките на петгодишния давностен срок.По тези съображения съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество за изтекла погасителна давност по прететнцията.Следва да се има 4 предвид и разпоредбата на чл.378 ал.9 от КЗ ,която предвижда спиране на теченето на давностния срок от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до произнасянето му,съответно до изтичане на максималния срок за произнасяне.

По повод пътния инцидент ,състоял се на 05.03.2017г. е образувано ДП №186/2017г.по описа на Първо РУ на МВР Добрич,което е приключило с влязло в сила Постановление за прекратяване на производството от 21.03.2018г.на Окръжна прокуратура гр.Добрич,потвърдено с Постановление от 13.07.2018г.на Апелативна прокуратура гр.Варна.Прието е,че водачът на л.а. „Тойота Рав 4“,с ДК*** В. П. не е нарушил императивни разпоредби на ЗДвП,а вина за настъпване на произшествието има починалия водач на мотоциклета „Хонда“ с рег.***-***,който е нарушил правилата за движение по пътищата ,движейки се в населено място с неразрешена скорост-чл.21 ал.1 от ЗДвП и чл.20 ал.2 от ЗДвП,а именно водачите на ППС са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,които управляват ,и при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с интензивността на движението и конкретните условия на видимост,за да бъдат в състояние да спрат пред пряко предвидимо препятствие.Водачите се длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението.