Решение № 303 от 04.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Русе, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20254520200647 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Елена Фешън Русе“ ООД, представлявано от Р.И.Я до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 18 - 2500191 от 17.03.2025г. на Директора на „Инспекция по труда” -гр.Русе, с която се моли съда същото да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Наказаното дружество, редовно призовано, явява се процесуален представител, редовно упълномощен от управителя на дружеството, като поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща представител,който поддържа обжалваното наказателно постановление и счита жалбата за неоснователна.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

Наказаното дружество имало шивашки цех в гр.Русе на адрес ул.“Тулча“ № 15 и на 29.01.2025г. му била извършена проверка по работни места от служители на ДИТ – Русе. На 29.01.2025г. сутринта по телефона в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Русе бил подаден анонимен сигнал, че в този шивашки цех работници полагат труд без да имат сключени трудови договори. Около 11ч. служители на тази Дирекция извършили проверка на място в цеха, като една част от тях позвънили през централния вход, между които и св.И. И.. Една част от служители останали в първите две помещения, а св.И. направо се насочила към третото , което се падало в дъното на сградата. Там вече нейните колежки П.П. и Г.С., 1 очевидно влезли през задния вход бил раздали декларации по чл.399 от КТ на работниците от двете шивашки дружества,които работели в обекта на проверка „Елена Фешън Русе“ ООД и „Лайтдаш“ ЕООД. В своята декларация св.Т.М. (л.16 от делото) саморъчно попълнил, че изпълнява длъжността „обучение“ с работно време от 08,00 ч. до 12,00 ч. , като е започнал работа в 09,00 ч., работи във фирма „Елена Фешън“ и не посочил дали има договорено трудово възнаграждение и в какъв размер. В декларацията заявил, че желае да сключи трудов договор. Впоследствие при извършената по документи проверка управителят на „Елена Фешън Русе“ ООД представил трудов договор № 481 / 29.01.2025г., сключен между наказаното дружество и работника Т.М. на длъжност „работник, спомагателна шивашка дейност“ със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. За констатираното нарушение св.И. И. съставила АУАН против дружеството,а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за извършено нарушение по чл.414 ал.3 вр.чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал. от Кодекса на труда му наложил наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 и от лице, което и има право на това.

Разгледана по същество е частично неоснователна.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалния закон.

Съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в развилото се съдебно производство.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява,че към момента на проверката между работника св.Т.М. и наказаното дружество е имало сключен трудов договор. От саморъчно попълнената декларация от работника на л.25 от делото се 2 установява, че същият е започнал да предоставя работната си сила на 29.01.2025г., като е полагала труд от 09,00 ч. до момента на проверката. Съдът приема това за безспорно установено от посочената декларация. Също така не се оспорва от страните , че трудовият договор, който е сключен след в деня на проверката, а именно на 29.01.2025г. от когато е и уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ, л.9 от делото.

При сравняване на показанията на актосъставителката св.И. И. и св.Т.М. не се наблюдават съществени противоречия и то касаещи главният факт на доказване – имало ли изпълнение на трудови задължения, а оттам съответно следвало ли е да се сключи писмен трудов договор между работник и работодател преди постъпване на работа. В своите показания в съдебно заседание св.М. не отрича по никакъв начин ,че още след отиването си на 29.01.2025г. сутринта в шивашкия цех му е било възложено да чисти конци, което е продължило около час и половина, т.е. до началото на проверката. Нещо повече той заявява, че всъщност е отишъл, за да започне работа на машина – „По принцип отидох, за да работя на машина, но него ден не искаха да се занимават с мен и ме накараха да чистя конци….“,показанията му на л.39, гърба ,от делото. Така от показанията му безусловно се установява, че той е полагал труд по трудово правоотношение с наказаното дружество, с което за него е възникнало задължението да допусне работника към изпълнение на трудовата му функция след сключване на писмен трудов договор.

Въз основа на изложеното безспорно се установява, че към момента на проверката св.

Т.М. полага труд в полза на наказаното дружество, тъй като същият е започнал да предоставя работната си сила на 29.01.2025г. от 09,00 ч., като това е прекъснато единствено по причина на извършената проверка от контролните органи.В този връзка следва да се посочи също, че той е започнал изпълнение на трудова функция при кумулативно наличие на множество от елементите на чл.66 ал.1 от КТ – работно място, длъжност, продължителност на работния ден, като първоначално не е било уговорено трудовото възнаграждение. Тези параметри на престиране на работната сила единствено имат характеристиките на трудово правоотношение. Това е така и защото няма посочване на конкретно определен резултат, наето лице не работи със собствени средства, а използва тези на работодателя си и е подчинен на създадения от него вътрешен трудов ред, с който изцяло се е съобразил, като напр.начало на работното време. При това положение единствения възможен договор, който е следвало да бъде сключен между страните е бил трудовият договор, тъй като съгласно чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, съответно единствената възможна форма е бил писменият договор. Обстоятелството, че св.М. е бил насочено от Бюро по труда по програма и мерки , свързани с интеграцията на пазара на труда на неактивни лица е ирелевантно , защото това не освобождава работодателя от задълженията му по на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ. В този смисъл работодателят в лицето на наказаното дружество е извършило нарушение на разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ, като е допуснало на работа св.Т.М., като между тях не е сключен писмен трудов договор преди 3 постъпването на работа на работника. По тези причини съдът отхвърля възраженията на защитата, че от обективна страна няма нито една от характеристиките на трудово правоотношение. Не е основателно и възражението, че е допуснато съществено процесуално нарушение с оглед на това, че е налице противоречие между цифрова и текстова част на наказателното постановление, като всъщност се претендира да е допуснато нарушение по чл.61 ал.1 от КТ, а не посочената в него разпоредба на чл.62 ал.1 от КТ. Всъщност в наказателното постановление ясно е посочено както текстово,а така също и цифрово, извършеното според АНО нарушение – работникът М. е допуснат на работа без да има сключен писмен трудов договор с работодателя, което действително е нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ, съобразно която трудовият договор се сключва в писмена форма. Всъщност посочването на чл.61 ал.1 от с.к. по никакъв начин не нарушава правата на наказаното лице, тъй като по никакъв начин не ограничава правото му на защита с оглед възможността да разбере в извършването на какво точно административно нарушение е обвинен.

От обективна страна дружеството е извършило нарушение на чл. 414 ал.3 от КТ съгласно ,която се налага санкция за нарушения на разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от с.к. Няма спор по делото, че дружеството е годен субект на нарушението по чл.414 ал.3 от КТ , тъй като то има качеството на работодател по см. на § 1 т.1 от КТ, защото самостоятелно е наела на работа в качеството на работник св.Али.

Възражението на защитата в алтернативност за намаляване размера на наложеното наказание към минимума на санкционната разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ е основателно и като такова следва да бъде уважено. Съдът намира, че размерът на наложеното наказание е несъобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН и в този смисъл същото следва да се намали, тъй като в случая са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства.

Нарушението на трудовото законодателства е извършено за първи път, доколкото АНО не е представил доказателства за обратното, поведението на управителя на дружеството по време на проверката, което се е изразило в оказване на пълно съдействие на проверяващите, а не на последно място по значение и това, че трудовият договор между дружеството и св.М. е сключен непосредствено след проверката. По тези причини имуществената санкция следва да се намали към минимума на санкционната норма на чл.414 ал.3 от Кодекса на труда.

По изложените съображения съдът намира ,че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено само по отношение на размера на наложената имуществена санкция.

При такъв изход на делото и предвид направеното изрично искане от представителя на АНО на дружеството следва да се възложат и разноските по делото в минималния размер от 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, което произтича от липсата на фактическа и правна сложност на делото и наличието на само едно съдебно заседание.

4

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.3 вр.ал.7 т.2 и чл.63д ал.4 от ЗАНН ,съдът :

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18-2500191/17.03.2025г. издадено от Директора на „Инспекция по труда” – Русе с което на „Елена Фешън Русе“ ООД, представлявано от Р.И.Я е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. за нарушение по чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, като я намалява на 1 500 лв.

ОСЪЖДА „Елена Фешън Русе“ ООД, да заплати на Изпълнителна агенция „ Главна Инспекция по труда“ гр.София сумата от 80 лв. за разноски по делото.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и Директора на „ИТ”-Русе.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5