Определение № 2822 от 04.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2822 гр. Варна, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20263100501130 по описа за 2026 година

Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 619/28.01.2026 г. на ЕТ „Ивона – Д. Н.“ срещу Решение № 244/19.12.2025 г., постановено по гр.д. № 826/2024 г. по описа на Районен съд – Девня, в частта, в която е прието за установено между страните, че ЕТ „Ивона – Д. Н.“ дължи на „Астрал Билдинг“ ООД сумата от 1029,29 лв. за извършени строително -монтажни работи (СМР) по изграждане на ВиК инсталация на обект къща в с. Михалич, възложени от ЕТ „Ивона – Д. Н.“ и изпълнени от „Астрал Билдинг“ ООД, съгласно акт. обр. 19 от 02.04.2024 г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 19.06.2024 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 575/2024 г. на РС Девня .

Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е неправилно и необосновано. Излага се, че не е доказано по безспорен и категоричен начин, че ответникът е бил запознат и е приел оферта № 371/13.11.2023 г. на стойност 5972 лв. без ДДС. Твърди се, че заплатената от него авансова сума от 3600 лв. по проформа фактура № 0000000019, издадена от „Астрал Билдинг“ ООД, е била за закупуване на ВиК материали, съгласно устната уговорка между страните, а изписаното основание за плащането не е достатъчно да обоснове извод, че офертата е била приета от ответника. Единственото доказателство, че посочената оферта е била предавана на Д. Н. са показанията на свидетеля Н.Х., които въззивникът счита, че не следва да бъдат кредитирани, тъй като е заинтересовано лице като съдружник в ищцовото дружество и има пряк имуществен интерес от изхода на делото. Акцентира се върху противоречия в неговите показания и тези на другия воден от ищеца свидетел – Г.Н., както и с представените от ответника доказателства. Изразява се несъгласие с извода на съда, че възложителят е бил уведомен за извършената промяна в количествата на PRP тръбите О 20 мм и О 25 мм, което не се установявало от събраните гласни доказателства. Не е бил уведомен и че за изграждането на ВиК инсталацията на сградата е била необходима циркулационна тръба, поради което е ирелевантно дали изграждането й е в полза на ответника. По безспорен начин било установено, че от страна на ищеца са 1 поставени тръби без кривки, без да е направено обдухване на самата инсталация, което е наложило ответникът да извършва допълнителни дейности – подвързване на цялата ВиК инсталация, свързване на тръбите със съответните кривки, съобразно БДС, изпробване за течове и т.нар. „надуване на системата“. Поддържа се, че дори и тези дейности да не са били включени в представения акт обр. 19, то тяхното изпълнение е задължително, за да се счита ВиК инсталацията за изпълнена, завършена и годна за експлоатация. Несъстоятелно било изложено в мотивите, че след като ответникът е възложил последващите довършителни работи по ВиК инсталацията на С. С. М. и че изградената ВиК инсталация е във фактическата власт на ответника то логиката е, че чрез започването на следващ етап от работата, той е поел владението върху изработеното до момента и го е счел за годно за довършване. Според въззивника е важно да се отбележи, че „ВСК“ ООД не е извършвало каквито и да е дейности в процесния имот, въпреки че свидетелят Г.Н. е работил на процесния обект докато е бил служител на това дружество.

Въззивникът счита, че приетата от районния съд стойност за строителномонтажните работи по оферирани цени от 8221,51 лв. с ДДС надхвърля значително пазарната стойност на извършените дейности, което е още един аргумент, че офертата не е достигнала до неговото знание. Поддържа се, че обемът на действително извършените СМР и тяхната стойност се е установил от приетата в о. с. з. на 01.10.2025 г. първа допълнителна съдебно-оценителна експертиза и възлиза на 7192,23 лв. с ДДС, която подлежи на заплащане от ответника.

Останалите заключения на приетите експертизи отразявали претенциите на ищцовото дружество за промяна в количествата на PPR тръби 20 и 25 мм до размера на замереното, с промяна на количеството на измазване на улеи, поради което не отразяват действителния размер на изпълнените СМР на процесния обект.

Поддържа се, че с извършеното авансово плащане от 3600 лв. и заплатената в хода на производството оставаща стойност на СМР за изграждане на ВиК инсталация в процесната сграда в размер на 3592,22 лв. ответникът е заплатил действителната стойност на извършените работи, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Навежда се довод, че не дължи лихва за забава и поради факта, че до приемане на допълнителната съдебно-оценителна експертиза в о. с. з. на 01.10.2025 г. не му е било известно в какъв обем са били изпълнени СМР, респ. на каква стойност са, поради което изискуемостта на действителната им стойност е настъпила с приемане на заключението по експертизата, тъй като имало разлика между претендираните и реално измерените от вещото лице видове СМР. Това обуславяло извода, че задължението не е било изискуемо нито към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито към датата на депозиране на исковата молба, поради което обосновано може да се приеме, че ответникът не е дал повод за образуване на делото, тъй като не е настъпил падежът на задължението. В този контекст въззивникът счита, че не следва да бъде обременяван с отговорност за заплащане на разноски в полза на ищеца, а на основание чл. 78, ал. 2 ГПК в негова полза следва да се присъдят такива, доколкото не е дал повод за завеждане на производството. Моли за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част и за отхвърляне на предявения иск изцяло.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна – „Астрал Билдинг“ ЕООД, депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като се споделят изводите на районния с ъ д . Сочи се, че спорът между страните е концентриран върху това дали ответникът е бил запознат с извършените в процеса на работа изменения относно отразеното в първоначалната оферта от 13.11.2023 г., които изменения са наложили 2 промяна на количествата на материалите в представената оферта и оттам корекция и завишаване стойността на СМР по изграждане на ВиК инсталацията на сградата, състоящи се в увеличени дължини на трасетата по позиции 1, 2, 3, 4, 14 и 15, вкл. в количествата на използвани тръби 0,20 мм и 0,25 мм, посочени в представения акт обр. 19 от 02.04.2024 г. Според въззиваемия този факт е установен от свидетелските показания на свидетелите, водени от двете страни, тъй като по искане на съпругата на ответника Д. Н. са били направени промени спрямо първоначално договореното относно местоположението на душове и мивки. От поясненията на вещото лице се установявало, че изграждането на циркулационната тръба е необходимо, тъй като при липсата на такава загубите на топла вода биха били големи, предвид значителните разстояния. Следователно, монтажът й е бил в полза на възложителя. Извършените впоследствие допълнителни довършителни работи от св. М. не са били включени в представения акт обр. 19, следователно не са били част от възложената с процесния договор работа. Доказателства за връчването на този акт на ответника липсват, но след като ответникът е възложил последващи довършителни работи по ВиК инсталацията на св. М., той очевидно е бил във фактическа власт на изработеното и като възложител е приел изпълненото по договора, като липсват данни той да е направил възражения за некачествено или неточно изпълнение. Поддържа се, че съгласно приетото в о. с. з. на 19.11.2025 г. допълнително заключение на в. л. О., стойността на реално извършените СМР по офертни цени след корекциите по измервания на място възлиза на 8221,51 лв. с ДДС, като след приспадане на извършените плащания дължимият остатък е в размер на 1029,29 лв. Изразява се несъгласие с довода във въззивната жалба, че стойността на реално изпълнените СМР следва да се определи на 7192,23 лв. с ДДС по средни пазарни цени. Излага се, че възраженията във връзка с присъдените в полза на ищеца разноски поначало подлежат на разглеждане в производството по чл. 248 ГПК по подадената частна жалба, като се добавя, че причината за предявяването на иска за неплатения остатък от общото задължение е именно отказът на ответника да изпълни свое изискуемо задължение, което той е оспорил, а допълнителното плащане на сумата от 3592,22 лв. е извършено ден преди последното съдебно заседание. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

Постъпила по делото е и частна жалба с вх. № 2750/14.04.2026 г., депозирана от ЕТ „Ивона – Д. Н.“, срещу Определение № 250/19.03.2026 г., постановено по гр.д. № 826/2024 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е оставена без уважение молбата на ЕТ „Ивона – Д. Н.“ за изменение на Решение № 244/19.12.2025 г., постановено по гр.д. № 826/2024 г. по описа на Районен съд – Девня, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

Излага се в жалбата, че са налице основания да се намалят присъдените разноски на ищеца в размер на 1022,58 евро за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, тъй като от една страна претендираното възнаграждение е завишено, съгласно Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а от друга страна – за определяне на същото посочената наредба не е приложима, като в тази връзка жалбоподателят се позовава на приетото в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-428/22 г. на СЕС. Поддържа се, че при определяне на справедлив размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази и че претендираното от ответната страна възнаграждение е в размер на 900 лв. – близък до минимално определеното по наредбата (762,15 лв.), за разликата от търсеното адвокатско възнаграждение на ищеца, което го надвишава над два пъти (2000 лв.). Същото не съответства на критериите за справедливост и 3 обоснованост по см. чл. 36, ал. 2 ЗА от гледна точка на действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на осъществената правна защита. Навежда се довод, че съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“, без да се допуска неоснователно обогатяване на страните посредством присъждане на неоправдано завишени съдебни разноски, несъразмерни на извършената правна защита и съдействие. Присъждането на адвокатско възнаграждение в посочения размер води и до накърняване изискването за справедлив процес, утвърдено в чл. 6 ЕКПЧ. Моли се за отмяна на обжалваното определение и за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като бъде намалено претендираното и присъдено адвокатско възнаграждение на ищеца до размер, който съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, както и на обема и качеството на положения труд.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба – „Астрал Билдинг“ ЕООД, е подал отговор, с който излага становище за правилност и законосъобразност на атакуваното определение. Счита, че присъденото му адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора и действително извършената от защитата на ищеца работа за доказването на иска по чл. 422 ГПК, вкл. с оглед наведените от насрещната страна възражения и извършените процесуални действия – няколко на брой проведени заседания с изслушване на три експертизи, разпит на свидетели. Излага се, че същото не е прекомерно и с оглед цената на предявения иск от 5205 лв., само защото надвишавало 2,5 пъти минималното по чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. Акцентира се върху обстоятелството, че адвокатското възнаграждение се договаря свободно, като от страната не може да се изисква да постигне възможно най-нисък размер на същото.