Решение № 410 от 03.11.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Перник, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20231700500583 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 623 от 16.06.2023 г., постановено по гр.д. № 4573/2022 г., Районен съд Перник е осъдил на осн. чл. 49 ЗЗД Община Перник да заплати на Р. В. И., сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при пропадане на *** в необозначена и необезопасена шахта на пътното платно на ул. *** в *** по посока на крепостта ***, ведно със законната лихва от 24.07.2022 г. до окончателното заплащане на вземането, като е отхвърлил предявения иск за разликата до пълния предявен размер от 4000 лв.

С решението искът за същата сума и на същото основание е отхвърлен по отношение на втория ответник - „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Община Перник е осъдена да заплати на Р. В. И. разноски в производството в размер от 680 лв., а на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Р. В. И. е осъден да заплати на Община Перник разноски в производството в размер от 400 лв.

В частта, в която искът е отхвърлен по отношение на Община Перник – за разликата над 2000 лв. до пълния предявен размер от 4000 лв., решението е обжалвано с въззивна жалба от Р. В. И.. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е съобразил характера и интензитета на претърпените от въззивника болки и страдания, поради което неправилно е 1 приложил чл. 52 ЗЗД. Предвид това се иска отмяна на решението и вместо него постановяване на ново, с което искът да бъде уважен в отхвърлената част. Претендират се разноски.

Въззиваемата община оспорва въззивната жалба с отговор в законоустановения двуседмичен срок. Иска решението на РС Перник да бъде потвърдено в обжалваната част.

Претендира разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като контролираният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението в обжалваната част:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/20 13 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно пред въззивния съд, че на ***, към 22.15 ч., на пътното платно на ул. „***“ в *** ищецът Р. И., тогава на *** години, е пропаднал в необозначена и необезопасена шахта, в резултат на което е получил наранявания. Тези наранявания се изразявали в охлузвания на колената и челото, кървене от носа, както и разкъсно-контузна рана над дясната вежда, която била залепена с тъканно лепило в център за спешна медицинска помощ. Тези травми са причинили болки и страдания, характеризиращи се като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като са преминали за около 10-12 дни.

Прието е от първоинстанционния съд, че отговорност за така претърпените вреди на осн. чл. 49 ЗЗД носи ответната община, тъй като нейни служители е следвало да обозначат и обезопасят находящата се на територията на *** процесна шахта.

Спорът пред настоящата инстанция е концентриран върху въпроса правилно ли районният съд е определил съобразно чл. 52 ЗЗД, по справедливост, дължимото обезщетение за обсъдените неимуществени вреди.

Съобразно ППВС 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

2

В съответствие с тези постановки, в процесния случай следва да се съобрази, че ищецът е бил малолетен, на ***години, към датата на инцидента, както и че се е наложило травмите му да бъдат обработвани при посещение в център за спешна медицинска помощ – обстоятелства, обуславящи по-интензивни негативни психически изживявания от обичайните в подобни случаи. От значение е също, че след преминаването на болките и страданията е останал траен белезникав белег върху лицето на пострадалия. Предвид това, настоящият въззивен съд намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 4000 лв. и предявеният иск се явява изцяло основателен.

С оглед на изложеното, поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, решението на Районен съд Перник следва да бъде отменено в обжалваната част, като Община Перник бъде осъдена да заплати сумата от още 2000 лв. обезщетение за процесните неимуществени вреди.

По разноските:

С оглед изхода на въззивния спор, решението следва да бъде ревизирано и в частта за разноските. Предвид основателността на предявения иск в пълния му размер, на ответника не се следват разноски и решението следва да бъде отменено в частта, в която такива са му присъдени, а на ищеца следва да се присъдят още 280 лв. за държавна такса и депозити за вещи лица.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват и разноски за въззивното производство, като такива са направени за държавна такса в размер на 40 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 623 от 16.06.2023 г., постановено по гр.д. № 4573/2022 г. на Районен съд Перник, в частта, в която искът по чл. 49 ЗЗД на Р. В. И. срещу Община Перник е отхвърлен за разликата над 2000 лв. до пълния предявен размер от 4000 лв., както и в частта, в която Р. В. И. е осъден да заплати на Община Перник разноски в размер на 400 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на осн. чл. 49 ЗЗД ОБЩИНА ПЕРНИК да заплати на Р. В. И., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка М. Р. С., ЕГН **********, сумата от още 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пропадане на *** в необозначена и необезопасена шахта на пътното платно на ул. *** в *** по посока на крепостта ***, ведно със законната лихва от 24.07.2022 г. до окончателното заплащане на вземането.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ОБЩИНА ПЕРНИК да заплати на Р. В. И., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка М. Р. С., ЕГН ********** сумата от още 280,00 лв. разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 40,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4