Решение № 1053 от 07.11.2024, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1053 гр. Сливен, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20242230101904 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване съществуването на вземането на заявителя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) и ответника Г.

Т. Г. бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги, идентифициран с неговия уникален номер 504128359 от 18.10.2014 г. По този договор били предоставени няколко услуги, уговорени с Приложение № 1, като тези услуги били предоставени по два броя партиди със следните номера: М4264084 и М5395864. За периода от 26.05.2021 г. до 26.01.2022 г., задълженията по партида № М4264084 възлизали на 1633,69 лева, от които 625,97 лева неплатени суми за електронни съобщителни услуги и 1007,72 лева - общ размер на начислени неустойки. За периода от 26.04.2021 г. до 27.10.2021 г., задълженията по партида № М5395864 били в размер на 245,34 лева, от които 174,91 лева - неплатени суми за електронни съобщителни услуги и 70,43 лева - общ размер на начислени неустойки. Ищецът твърди, че за периода от 26.05.2021 г. до 26.01.2022 г. изпълнявал договорните си задължения, но 1 ответникът не заплатил в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България“ ЕАД и натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги. В тази връзка услугите по договора били прекратени поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно Общите условия, поради което били начислени претендираните неустойки.

Предвид възникналото задължение, ищцовото дружество предприело действия за събиране на дължимите суми, като подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 1415/2024 г. по описа на РС - Сливен. Длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което довело до образуване на исковото производство. На изложените основания ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът му дължи посочените суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1415/2024 г. по описа на СлРС.

Претендират се и разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира присъждане на направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника.

Ответникът, редовно призован, се явява лично. Представлява се и от своя пълномощник - адвокат, който изразява становище за неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени. Излага съображения, че ответникът е бил подведен от недобросъвестно поведение на служители на ищеца за сключване на процесните договори, че не е ползвал реално предоставените устройства и услуги, както и че претендираните неустойки се основават на неравноправни клаузи в договорите, поради което не следва да се дължат от потребителя. Представена е и подробна писмена защита по делото.

Ответникът също претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от 2 фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищцовото дружество „А1 България“ ЕАД, че ответникът Г. Т. Г. му дължи сумата от общо 1 879,03 лв. - главница, от която 1633,69 лв. за периода от 26.05.2021 г. до 26.01.2022 г. по Договор за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М4264084, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер 504128359, от която сумата от 625,97 лв., представляваща неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и сумата от 1007,72 лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната и 245,34 лв. за периода от 26.04.2021 г. до 27.10.2021 г. по Договор за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М5395864, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер 504128359, от която сумата от 174,91 лв., представляваща неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и сумата от 70,43 лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законната лихва върху главницата за период от 18.03.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 439,72 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за период от 27.05.2021 г. до 17.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 799 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.03.2024 г. по ч. гр. д. № 1415/2024 г. по описа на СлРС.

Предявените установителни искове са процесуално допустими.

Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.

Разгледани по същество, съдът намира предявените искове и за частично основателни.

Установи се от приетите по делото писмени доказателства, че между страните през процесния период е бил сключен Рамков договор № 504128359 от 18.10.2014 г., по силата на който ищецът е предоставял на ответника услуги по два броя партиди с номера М4264084 и М5395864.

3

По партида № М4264084, на 01.03.2021 г. между страните било подписано Приложение № 1 за пакет услуги телевизия 201001180737 и домашен интернет през мобилна мрежа ********** с план Net Box 150 GB + DTH 130 за срок от 24 месеца с промоционална месечна абонаментна такса от 29,99 лв. На 09.04.2021 г. било подписано Приложение № 1 за услуга мобилен интернет *** с план A1 Surf 10 за срок от 24 месеца, с промоционална месечна абонаментна такса от 10,99 лв.

Отново на 01.03.2021 г. между страните било подписано Приложение № 1 за мобилна услуга *** с план А1 ONE Unlimited 50 Special, за срок от 24 месеца, с промоционална месечна абонаментна такса от 34,99 лв., към което било закупено устройство в брой на преференциална цена Alcatel 30.80 4G Black MAT 35.

На 01.03.2021 г. между страните било подписано и Приложение № 1 за услуга домашен интернет през мобилна мрежа *** с план А1 Net Box 50 за срок от 24 месеца, с промоционална месечна абонаментна такса от 18,99 лв.

Съгласно издадените от ищеца фактури 6 броя фактури от 26.05.2021 г., 25.06.2021 г., 26.07.2021 г., 26.08.2021 г., 27.09.2021 г. и 27.10.2021 г., по партида № М4264084 за периодите на фактуриране от 23.04.2021 г. до 22.10.2021 г., ищецът е предоставил за ползване на ответника услугите А1 ONE Unlimited 50 Special, А1 Сърф 10, А1 Net Box 50 и пакет от услуги телевизия 201001180737 и Net Box ********** на стойност 108,88 лв. по първата фактура, 115,98 лв. по втората фактура, 106,92 лв. по третата фактура, 129,08 лв. по четвъртата фактура, 107,92 лв. по петата фактура и 107,92 лв. по шестата фактура.

По партида № М5395864, на 03.01.2020 г. между страните бил подписан Анекс за мобилна услуга ***, с който условията на тарифен план A1 ONE Unlimited 22 се продължили с нови 24 месеца, с промоционална месечна абонаментна такса от 21,99 лв. Приложение № 1 за този план било подписано на 12.12.2018 г.

Съгласно издадените от ищеца фактури 6 броя фактури от 26.04.2021 г., 26.05.2021 г., 25.06.2021 г., 26.07.2021 г., 26.08.2021 г. и 27.09.2021 г., по партида № М5395864 за периодите на фактуриране от 23.03.2021 г. до 22.09.2021 г., ищецът е предоставил за ползване на ответника услугите А1 4

ONE Unlimited 22 и А1 Сърф X L на стойност 15,55 лв. по първата фактура, 36,83 лв. по втората фактура, 30,96 лв. по третата фактура, 38,39 лв. по четвъртата фактура, 30,96 лв. по петата фактура и 30,96 лв. по шестата фактура.

От заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че общата стойност на задълженията по договор № 504128359 от 18.10.2014 г. е 800,88 лв., от които по системен партиден № М4264084 - 625,97 лв. за периода от 26.05.2021 г. до 26.01.2022 г., а по системен партиден № М5395864 - 174,91 лв. за периода от 26.04.2021 г. до 27.10.2021 г. Всяка от фактурите включва такси по тарифен план, мобилен интернет и пакети от услуги, съгласно подписаните приложения, анекси и договор. Фактурираните услуги съставляват данъчната основа на услугите, върху които е начислен 20 % данък добавена стойност. Две от фактурите са с остатъчно задължение, тъй като по тях има разнесени плащания. Фактура № 438686689 от 27.10.2021 г. по системен партиден номер М4264084 е издадена за 107,92 лв., от които са платени 51,73 лв. и неплатеният остатък възлиза на 56,19лв. Фактура № 437220452 от 27.09.2021 г. по системен партиден номер М5395864 е издадена за 30,96 лв., от които е извършено кредитиране в размер на 11,74 лв., тоест неплатеният остатък възлиза на 19,22 лв.

Общата стойност на дължимите и начислени неустойки е в размер на 1078,15 лв., от които 1007,72 лв. по партида № М4264084 и 70,43 лв. по партида М5395864.

От показанията на разпитаните по делото свидетели С. Г.а и В.П., които съдът кредитира изцяло като обективни, логични и последователни, както и непротиворечиви помежду си, се установи, че ответникът е върнал в офис на ищеца получените устройства без да ги е използвал, като същите са били нови и в кутиите им. Въпреки това, съдът обаче намира за неоснователно възражението на ответника, че не е ползвал реално предоставените от ищеца услуги по фактурите, поради което не дължи заплащането им. Сключвайки договорите за ползване на мобилни услуги с ищцовото дружество ответникът не е длъжен да ползва каквито и да било услуги, които се заплащат по тарифен план, но за сметка на това дължи уговорените месечни абонаментни такси за избраните от него планове, без значение дали е ползвал услугите. Последното 5 обстоятелство зависи изцяло от желанието на ответника дали да ползва или не предоставените му от ищеца услуги.

Предвид липсата на представени от ответника доказателства за заплащане на дължимите суми, съдът намира, че предявеният установителен иск за главница в размер на 625,97 лв. за периода от 26.05.2021 г. до 26.01.2022 г. по Договор за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М4264084, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер 504128359 и в размер на 174,91 лв. за периода от 26.04.2021 г. до 27.10.2021 г. по Договор за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М5395864, като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер 504128359, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2024 г. до окончателното й изплащане, следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Установителната претенция на ищеца обаче за дължими неустойки при прекратяване на договора в общ размер на 1078,15 лв., от които 1007,72 лв. по партида № М4264084 и 70,43 лв. по партида М5395864, съдът намира за неоснователна.

От приетите по делото Рамков договор № 504128359 от 18.10.2014 г. и приложения и анекс към него, се установява, че между страните е налице съглашение, по силата на което в случай, че ответникът наруши задълженията си, произтичащи от договора, приложенията към него, общите условия, или ако по негова вина договорът бъде прекратен, ищцовото дружество има право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими до дата на изтичане на определения срок за ползване, като когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, както и в този случай абонатът дължи възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, (закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Следователно безспорно се установява, че основанията за прекратяване на процесните договорите са регламентирани в Приложенията към тях и Общите условия на ищцовото дружество, където е 6 предвидена възможност за едностранно прекратяване на облигационната връзка от страна на мобилния оператор при виновно неизпълнение на задълженията на абоната, в който случай последният дължи неустойка.