Решение № 5522 от 30.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5522 гр. София, 30.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100507065 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 857/19.01.2023 г., постановено по гр. д. № 53046/21 г. по описа на СРС, 81 състав, при участието на „Техем Сървисис” ЕООД като трето лице - помагач на страната на ищеца, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против е „Естел Системс“ ЕООД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД, че е „Естел Системс“ ЕООД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от сумата 316,89 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., с която се е обогатил без основание за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за закупуването й, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2021 г. до окончателното й изплащане и сумата 25,44 лева - главница, представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от м.06.2018 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва о т 21.07.2021 г. до окончателното плащане, които суми касаят топлоснабден имот, апартамент № А-26, находящ се в гр. София, общ. „Красно село“, ул. „********, аб. № ********, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 09.08.2021 г. по ч.гр.д. № 42642/2021 г. по описа на СРС, 81 състав. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото и заповедното производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 62409/07.03.2023 г., подадена от ответника, с която обжалва решение в частта, с която са уважени исковите претенции.

Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, 1 поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал. Излага, че имота не е топлоснабден, доколкото процесната сграда не е топлофицирана. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се отхвърлят предявените искове. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Предмет на въззивното производство е първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковите претенции.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „Естел Системс“ ЕООД положителни установителни искове с правно основание чл.

415, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 42642/2021 г. по описа на СРС, 81 състав.

В настоящия случай претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника. Установява се от събраните по делото доказателства нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 172, том I, рег. № 4084, дело № 164 от 21.12.2001 г., че ответникът „Естел Системс“ ЕООД, чрез представляващия дружеството - П.Д.Н., е придобил 2 правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 26, находящ се в гр.

София, местност „Цар Борис III” /стара местност „Еврейски гробища“/, ул. ********.

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е ползвал имота през процесния период за стопански нужди, респ. доставената в него топлинна енергия, като по този начин същият се е обогатил чрез спестяване на разходи, които е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия, а последният се е обеднил, тъй като не е получил цената на доставената топлинна енергия т. е. да е налице обогатяване без основание за чужда сметка, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца да произтичат от един и същи факт.

В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Дефиниции на понятията „битов клиент“ и „небитов клиент“ се съдържат в § 1 от ЗР на ЗЕ, като съгласно чл. 2а битов клиент е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно чл. 33а „небитов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди. Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на нормите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, съгласно която „битов клиент“ означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности (чл. 2, т. 10), а „небитов клиент“ означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро (чл. 2, т. 11).

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

В чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София е посочено, че продажбата на топлинна енергия на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр. София се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на Общите условия.

В чл. 3, ал. 1, т. 1 - 3 от Общите условия е посочено кой може да бъде купувач – физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за стопански нужди, а именно който: извършва стопанска дейност и използва топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване; е на издръжка на държавния или общински бюджет; използва топлинната енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване извън домакинството си.

Следователно водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са 3 нуждите, за които се ползва топлинна енергия в обекта. В този смисъл въззивният съд прима, че нуждите, за които се ползва топлинна енергия в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна енергия, т. е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, така и правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че въззивникът ответник в първоинстанционното производства е бил вещен ползвател на процесния имот.

По делото се установява, че писмен договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди през процесния период не е бил сключен между страните по делото, т. е. не е налице облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди между страните по делото за процесния период по отношение на процесния имот. Ето защо, въззивникът - ответник в първоинстанционното производство отговаря за процесните задължения на извъндоговорно основание – за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е и задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 8 и 10 от ППВС № 1/79 г.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от представените с исковата молба протокол от 08.11.2001 г. за решенията на общото събрание на етажната собственост във входа за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение, от представения договор за извършване на услугата, сключен с третото лице – помагач “Техем Сървисис” ЕООД. От експертното заключение, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период в имота на ответника не е използвана ТЕ за отопление и за топла вода.

Дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма „Техем Сървисис” ЕООД. Вещото лице изяснява, че поради обстоятелството, че отклонението на щранга към имота е било прекъснато, топлинна енергия за отопление от радиатори не е начислявана. В експертизата е посочено, че топлината, отдадена от сградната инсталация е изчислявана по т.7.2 от Приложението към Наредба 16-334 и Наредба № Е - РД - 04-1, като ТЕ за отопление на общите части на сградата ЕТ, заедно с ТЕ, отдадена от сградната инсталация, се определя, като разлика между общото количество ТЕ за отопление и сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти и се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение, напълно съответства на отчетената по общия топломер. Вещото лице е посочило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ и НТ. Експертът е констатирал, че през процесния период общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични технически проверки и съответства на одобрения тип. Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира 4 изцяло експертното заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на съставените отчетни документи, както и на извършените от вещото лице изчисления на денградусите през процесния имот, а не единствено на счетоводните записи на ищцовото дружество.

Съгласно експертното заключение по СТЕ стойността на реално доставената топлинна енергия за периода м.10.2018г. до м.04.2020г. след отчитане на резултата от изравнителните сметки /сума за доплащане в размер на 1,86 лева/ се равнява на 316,89 лева.

Ирелевантно за основателността на исковата претенция е обстоятелството, че общият топломер в абонатната станция на сградата е преминал периодична метрологична проверка след изтичане на законоустановения двугодишен срок. Видно от експертното заключение, топломера, който е бил монтиран в абонатната станция през процесния период, е преминал периодична метрологична проверка и е установено, че съответства на одобрения тип. При това положение и при липса на доказателства за установяване на някаква повреда или отклонение от метрологичната му годност, следва да се приеме, че същия представляват годен измерител на топлинната енергия, доставяна в сградата. При наличие на измерена топлинна енергия чрез годен измерител, не би могъл да следва извод за неоснователност на предявения иск за заплащане стойността на доставената и измерена енергия.