Решение № 1028 от 01.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1028 гр. София, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20231110200455 по описа за 2023 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ********************* с управител А.З.Г срещу наказателно постановление № *************** г., издадено от И.Ц.Ч – директор на офис ***** при ТД на НАП – София, с което на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева, за неизпълнено правно задължение по чл. 4, ал. 1, т. 1, б“а“ от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, вр. чл.5, ал.4 от КСО.

В депозираната жалба не се оспорват фактите и обстоятелствата, описани в АУАН и НП, на които се основава административнонаказателното обвинение, като само се моли да бъде взето предвид обстоятелството, че процесната декларация обр. 1 е подадена на 02.08.2022 г., а именно преди датата на проверката /извършена на 23.08.2022 г./ и неподаването й в срок нямало за цел укриване на данъци и осигуровки и дължимите такива са били внесени с дължимите лихви към бюджета. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП.

В съдебното заседание, дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от управителя А.З.Г, която поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП, по съображенията, изложени в нея, както и като се вземе предвид 1 това, че нарушението е допуснато за първи път и причините за допускането му, изложени в хода на производството пред АНО.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Л. който оспорва жалбата. Счита, че нарушението е доказано, поради което моли за потвърждаване на обжалваното НП, като законосъобразно.

Софийски районен съд, в настоящия си съдебен състав, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради съображенията изложени по-долу.

Въз основа на събраните доказателства в хода на съдебното следствие, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение № ************** г., съставен от Т. А. Г. – ст. инспектор по приходите при ЦУ на НАП и в присъствието на свидетеля П.И.И е констатирано, че жалбоподателят ************, в качеството си на работодател и осигурител по чл. 5, ал. 4 КСО, не е подал в законоустановените срокове декларация образец №1 с данни за дължимите осигурителни вноски на осигурените от него лица М.Ц.И и В.В.В/ в компетентната ТД на НАП гр. София - офис ***** при ТД на НАП-гр. София, за месец май 2022 г., в законоустановения срок до 25.06.2022 г. /в конкретния случай до 27.06.2022 г., доколкото последният ден от срока – 25.06.2022 г. е неприсъствен, поради коекто той не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден, а именно 27.06.2022 г./. Задължението е било изпълнено на 02.08.2022 г., когато Декларациите Обр.1 са били подадени по интернет с КЕП с Протокол с вх.

№*************.

В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1, б“а“, вр. чл.2, ал.1 от Наредба Н-13/17.12.2019 г., вр. чл.5, ал.4 от КСО, като в деня на съставянето му е връчен препис на управителя на търговското дружество.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № *************** г. от И.Ц.Ч – директор на офис ***** при ТД на НАП – София , с което на основание чл. 355, ал. 1 КСО, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя ************ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 4, ал. 1, т. 1, б“а“, вр. чл.2, ал.1 от Наредба Н13/17.12.2019 г., вр. чл.5, ал.4 от КСО.

2

Препис от НП е връчен на 02.12.2022 г. чрез управителя на дружествотовъззивник, видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН на 15.12.2022 г., видно от поставения печат върху същата.

Доколкото, в конкретния случай факта на неподаване на декларация обр. №1 за месец май 2022 г. до дата 27.06.2022 г., а подаване на същата на 02.08.2022 г. се установява от представените с административнонаказателната преписка писмени доказателства / Протокол с вх. №*************. /, разпит на актосъставителя не беше проведен.

Освен това, между страните не се спори по фактите, а единственото възражение на жалбоподателя е, че се касае за нарушение, което е извършено за първи път и че процесната декларация е подадена преди извършване на проверката и съставяне на АУАН.

От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на неизпълненото правно задължение, времето, мястото, неговия механизъм и отговорното за констатираното противоправно бездействие юридическо лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

АУАН и НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от постъпилите писмени доказателства, относими към назначаването, съответно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от неизпълнението на правното задължение.

От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, 3 визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Имуществената отговорност на въззивника ************ е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 4, ал. 1, т. 1, б“а“, вр. чл.2, ал.1 от Наредба Н13/17.12.2019 г., вр. чл.5, ал.4 от КСО, като на основание чл. 355, ал. 1 КСО му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят ************, в качеството си на работодател и осигурител по чл. 5, ал. 1 КСО, не е подал в законоустановените срокове декларация образец 1 с данни за дължимите осигурителни вноски на осигурените от него лица М.Ц.И и В.В.В/ в офис ***** при ТД на НАП-гр. София за месец май 2022 г., в законоустановения срок до 27.06.2022 г., а е сторил това едва на 02.08.2022 г. С демонстрираното противоправно бездействие до 27.06.2022 г. вкл., в гр. София, юридическото лице не е изпълнило правното си задължение по чл. 4, ал. 1, т. 1, б“а“, вр. чл.2, ал.1 от Наредба Н-13/17.12.2019 г., вр. чл.5, ал.4 от КСО.

От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 КСО, която предвижда отговорност за юридически лица не само при неподаване, но и при неподаване в срок на декларации с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.

В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на въззивника е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/. С оглед на това, ирелевантни се явяват и изтъкнатите причини за допускане на нарушението, свързани със смъртен случай в семейството на счетоводителя на дружеството.

В разпоредбата на чл. 355, ал. 1 КСО законодателят е предвидил „имуществена санкция“ за юридически лица и еднолични търговци в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание. Наказващият орган е обсъдил добросъвестно обуславящите отговорността обстоятелства, вкл. и факта, че нарушението е извършено за първи път и обосновано е наложил санкция в минимален размер, като за съда не съществува юридическа възможност да редуцира същата /арг. от чл. 27, ал. 5 4

ЗАНН/.

Не са налице и предпоставки за третиране на процесния случай като маловажен, което да обуслови приложното поле на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Б.И, преценката на административнонаказващия орган за

„маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно §1, т.4 от РД на ЗАНН, “маловажен случай” е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на обществена вредност на нарушението, съпоставима с нарушенията от същия вид. В тази връзка, принципно вярно е, че за наличието на съставомерност по възприетите от административните органи материалноправни квалификации не се изисква настъпването на вредни последици, но макар и формално по своята конструкция, неизпълнението на посоченото правно задължение не разкрива формална по степен обществена опасност, имайки предвид характера на засегнатите обществени отношения, свързани с осигурителната система в страната. Нещо повече – в случая се касае за немалко забавяне, а това поражда необходимостта от въздействие върху отговорното юридическо лице, като обстоятелството дали дължимите осигурителни вноски са били платени не е от естество да изключи отговорността на осигурителя. При тези съображения, неприложима се явява и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК във вр. с чл.