Решение № 316 от 10.10.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. С., 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440100173 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Р. Р. Б. против „С.“ АД, в която се твърди от ищцата, че на 09.11.2023 г. между между страните е сключен Договор за потребителски кредит (накратко „Договора за заем“) при следните условия: - Главница: 700.00 лв, - Фиксиран лихвен процент: 52.68% Годишен процент на разходите (ГПР): 67.46% - Срок за погасяване: 12 месеца.

- Обща сума, дължима от потребителя: 915.36 лв. Съгласно §4 от Договора за заем доверителката ми е следвало в срок до 3 (три) дни от сключване на договор за потребителски кредит да осигури едно от следните обезпечения, а именно: - Поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 90% от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1.5 минимални работни заплати; или Поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 50% от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1,5 минимални работни заплати. В §5 от Договора за заем е описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 440.76 лв, платима на 12 равни части в размер на 36.73 лева. Въпросната неустойка е включена в погасителния план към Договора за заем и дължима заедно с 1 погасителната вноска за главница и лихва. В действителност общата сума, която ищцата е следвало да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 915.36 лв, а значително по-висока 1,356.12 лв.

Ищцата твърди, че съвсем логично не е успяла да предостави обезпечение съгласно изискванията на кредитора, за което й е начислена въпросната неустойка. Счита, че клаузата уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение след сключването на договора е нищожна поради следното: Въпросното вземане, макар и именувано „неустойка" няма характер на такава, то е било изначало уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава функции. Кредиторът го е именувал „неустойка", за да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Кредиторът си е гарантирал, че ще получи това вземане като е създал прекомерни изисквания, предпоставки за сигурно неизпълнение - осигуряване на поръчители в тридневен срок. Това вземане е допълнителна и гарантирана за Кредитора икономическа облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита под ф ормата на неустойка.

Предвидената „неустойка" не изпълнява обезщетителна функция, тъй като тя не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение. Неустойката по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението, а се начислява като добавък към погасителните вноски, следователно така, както е уговорена, неустойката в този размер би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Без отговор остава въпросът в тази хипотеза какви са вредите, които би понесъл въпросния кредитор... Очевидно е, че неустойката е уговорена, за да генерира допълнителна печалба за кредитора, многократно надвишаваща размера на допустимото от закона възнаграждение за тази дейност. Нещо повече, от неосигуряването на поръчител, кредиторът не може да претърпи вреди, чиято стойност да е по-голяма от тази при пълно неизпълнение от страна на Кредитополучателя, а при такова неизпълнение законодателят е определил горна граница на санкцията в чл. 33 ЗПК - размеры на законната лихва.

Предвиждането в процесния договор, че кредиторы има право на 2 обезщетение по чл. 92 ЗЗД, надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при неизпълнение не защитава негов легитимен интерес, а внася неравноправное! по смисъла па чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя.

Предвид уговорката, че неустойката се дължи не при неизпълнение на основното договорно задължение, а че се дължи независимо дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, то тя изначално не притежава обезщетителна функция. На следващо място неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на кредитополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т. е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга. При наличието на така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва да се приеме, че кредиторът не желае да извърши предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение в явно противоречие с чл. 143, т. 3 от ЗЗП. Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчители, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок от подписване на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Нещо повече, неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора. С оглед на това, като договорен подход неустойката цели да се заобиколи забраната на чл. 143, т. 3 ЗЗП, защото със задължението за 3 представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.

На отделно основание счита, че с въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - за недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. По този начин неустойката се отклонява още повече от основните си функции - обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора. Заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.

Отделно от това, съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е настоящият. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на 4 договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. Предвид съдържанието на договора счита, че може да се направи обоснован извод, че договора е типов и изготвен при предварително посочени от кредитора условия, включително клаузата за предоставяне обезпечение в договорите в срок върху които потребителят не е могъл да влияе.

Счита, че посочената клауза за уговорена неустойка, следва да се счита за нищожна на основание чл. 26, ал, 1 от ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения размер на неустойката спрямо отпуснатите суми.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че неустойката предвидена в §5 от Договор за потребителски кредит от 12.06.2023 г. сключен между страните е нищожна на твърдените по-горе основания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва иска. Твърди, че въпреки че са налице основанията за претендиране на процеснтата неустойка той, като кредитор не претендира заплащането й. До момента по процесния договор за кредит от ищцата е извършено само едно плащане в размер на 90 лв. на 11.03.2024 г., като то е разнесено за погасяване само на договорната лихва и на главницата по договора. Въпреки това, не е вярно, че кредиторът е създал прекомерни изисквания за осигуряване на поръчители. Ответникът е небанкова финансова институция. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ „ Финансова институция е лице, различно от кредитна институция и инвестиционен посредник, чиято основна дейност е .... отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. По аргумент от противното по чл. 2 ЗКИ, за разлика от банките и кредитните институции, финансовите институции, нямат право да набират средства, чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ответното дружество, в качеството си на финансова институция, отпуска кредити със собствени средства и на лица, които банките често отказват да финансират, което значително увеличава риска при упражняването 5 на такъв тип дейност. на договорна лихва и допълнителните гаранции, които са заложени в договорите. При желание от страна на потребителя, всяко едно от обезпеченията би могло да бъде предоставено в уговорения между страните 3-дневен срок Оспорва изцяло изложените в исковата молба твърдения за недействителност на клаузата за неустойка в процесния Договор за кредит.

Освен това, ищецът неправилно посочва, че чрез нея се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Погрешна е и тезата, че индивидуално договорената между страните неустойка се кумулира с мораторна лихва.

Целта и смисъла на неустойката е именно кредиторът да има предварително установено обезщетение, което да се претендира вместо мораторната лихва.

Относно твърдението в исковата молба, че неустойката не е индивидуално уговорена, в §8 от Договора, изрично е посочено, че с подписването му, потребителят декларира, че всички клаузи в договора са индивидуално уговорени и е имал възможност да влияе върху съдържанието им.