Решение № 126 от 01.07.2021, Административен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ … … ... град

Кърджали, 01.07.2021 год.

В И М

Е Т О Н А Н А

Р О Д А

Кърджалийският административен съд, ...……. в публично заседание ………. на осми юни ………....…………….…………………..……………….......….………………......... през 2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ………………………………...…… Мелиха

Халил, ……...……………..….... като разгледа докладваното от ......................... съдията Виктор Атанасов ....................... административно дело №50 ….. по описа за

......................... 2021 година ....................... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х /чл.145 и следв./ от АПК, във вр. с чл.124, ал.1 и във вр. с чл.107, ал.1, т.3 и чл.90, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител/ЗДСл/.

Образувано е по жалба от Е.В.А. от ***, подадена чрез адв.Д.Д. от АК-***, против Заповед №59 от 22.02.2021 год., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие”, в качеството му на дисциплинарен наказващ орган, с която заповед, на основание чл.97, ал.1, във вр. с чл.89, ал.1 и ал.2, т.1 и т.5, чл.91, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.90, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, на жалбоподателя Е.В.А. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и с която, считано от 23.02.2021 год., на основание чл.107, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител, служебното правоотношение с Е.В.А. - ***, Областна дирекция - град Кърджали към Държавен фонд „Земеделие”, се прекратява, като държавният служител не запазва придобития ранг на държавна служба.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че не е доволен от така издадената заповед, поради което я обжалва изцяло в срок, като счита същата за неправилна, немотивирана и противоречаща на закона, както и за издадена при съществени нарушения на процесуалните правила, като излага следните съображения за това. Твърди най-напред, че при издаване на процесната заповед са извършени множество нарушение на процесуалните правила опорочаващи изцяло процедурата по издаването й, като на първо място счита, че е опорочено цялото дисциплинарно производство не само при образуване на дисциплинарното дело №1, но и впоследствие при извършването на различните процесуални действия от ДС, което води и до издаване на незаконосъобразен акт. На следващо място твърди, че е нарушена процедурата по чл.93, ал.1 от ЗДСл. относно установяване на дисциплинарните нарушения и налагане на дисциплинарното наказание, което налага извода, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като сочи, че в случаите, когато се налага посоченото в чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл. наказание е предвидена поредност на действията, част от които са обективирани в разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗДСл., съгласно която, дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства, която поредност е задължителна и неспазването им влече отмяна на заповедта без съдът да се произнася по същество, с оглед разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗДСл. Жалбоподателят твърди, че в конкретния случай тази поредност не е спазена, тъй като дисциплинарно наказващият орган не го е изслушал и макар и да е приел писмените му обяснения, не ги е обсъдил, каквото задължение му е вменено с разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗДСл. Твърди, че макар и неколкократно да е правил опити веднага след изслушването му на 18.02.2021 год. от представителите на ДС да се срещне и да бъде изслушан от дисциплинарно наказващият орган, такава възможност не му е била предоставена и било очевидно неспазването в пълнота на предвидената в закона процедура за установяване, определяне и налагане на едно дисциплинарно наказание. На следващо място сочи, че видно от оспоренета заповед на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, дисциплинарното наказание „уволнение” му било наложено за нарушения на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, като твърди, че вменените му със заповедта нарушения не са извършени от него и отразените в заповедта факти не съответстват на действителността, а освен това, неправилно нарушенията посочени в нея, били квалифицирани като такива на служебни задължения. Жалбоподателят твърди също, че оспорената не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, т.к. не съдържала фактически основания, като посоченото в нея не сочело на извършени нарушения на служебни задължения и не съдържала всички задължителни реквизити по чл.97, ал.2, т.4 от ЗДСл., което водело до липса на конкретизация на вменените му нарушения. Според жалбоподателя, липсвало описание на извършените от него нарушения, датата и мястото, където са извършени, обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги потвърждават, като в тази насока фактическите изводи на органа по назначаването били недоказани. Твърди, че не били описани ясно и конкретно обстоятелствата, при които са извършени твърдените нарушения, като посочването на извършена проверка на място не било достатъчно като описание, липсвала каквато и да е фактическа конкретизация на служебните задължения, които да не е осъществил и във връзка с които е прието за извършено дисциплинарно нарушение от негова страна. Сочи, че дисциплинарно-наказващият орган има задължението да посочи по време и място и други обективни и субективни признаци на действието или бездействието от негова страна във връзка с изпълнение на конкретно негово задължение като държавен служител, по повод на което е допуснал твърдените нарушения на служебната дисциплина, но не били изложени доводи в заповедта и не били установени от наказващия орган всички критерии и факти, имащи значение за вида и размера на налаганата дисциплинарна санкция - тежестта на нарушението, последиците от същото, формата на вина, цялостното поведение му като държавен служител - дали е награждаван, годишните му оценки, които са едни от най-високите в ОД на ДФ „Земеделие” - град Кърджали и т.н., както изисквала разпоредбата на чл.91 от ЗДСл. Счита, че изброяването в текста на заповедта на относимите за индивидуализация на отговорността критерии не може да замести липсата на конкретни мотиви, поради което в тази насока заповедта се явявала необоснована и несправедлива, а неяснотата относно съществени обективни елементи от твърдяното нарушение винаги представлявала несъответствие на издадената заповед със закона. Сочи, също така, че в оспорената заповед наказващият орган приел, че са извършени нарушения на чл.89, ал.1 от ЗДСл. и чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл., както и че нормата на чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл. е препращаща норма към Кодекса за поведение на служителите от държавната администрация, които обаче били много общи, като предписващи поведение на служителя в личния и служебния му живот, а в случая нямало яснота, с така визираното нарушение, коя от тези норми се нарушава, като в жалбата са развити подробни доводи в тази насока. На следващо място жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е несправедлива и не съответствала на целта на закона, като счита, че при издаването й е игнорирано обстоятелството, че липсват противоправни последици от поведението му и налагането на наказание за неизвършено нарушение е несправедливо и ненужно за постигане на целите на дисциплинарното наказание, насочено към санкциониране, поправяне и превъзпитание на нарушителя и че дори да се приеме, че е налице някакво отклонение при изпълнение на служебните му задължения, то обективните причини за същото и липсата на вредоносен резултат го правят малозначително, което от своя страна отново не оправдавало налагането на посоченото в заповедта най-тежко наказание. На следващо място жалбоподателят счита, че уволнението му е тенденциозно и целенасочено, тъй като явно директорът на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” бил решил да го отстрани от работа, като сочи, че малко след като е изразил несъгласие с поставената му оценка 3, тъй като според него същата не съответствала на извършената от него работа и съответно оспорил същата по административен път, му било обяснено, че тези му действия няма да останат без последствие и съответно, на няколко пъти са му били искани обяснения във връзка с предполагаеми нарушения, като по всички от тях е дал обяснения, в които подробно е отговорил на поставените въпроси и както се установява, видно от тези обяснения, винаги съвестно е изпълнявал задълженията си. Твърди също, че за това, че уволнението му е тенденциозно и целенасочено говорели и посочените в атакуваната заповед нарушения, като развива подробни съображения относно описаните в заповедта две нарушения. Жалбоподателят счита на следващо място, че е неправилна и квалификацията на описаните в заповедта нарушения като такива по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл. - неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, предвидени в чл.2 от Кодекса, установяващ задължение, при осъществяване на своята дейност държавните служители да спазват принципите на законност, лоялност, честност, безпристрастност, политическа неутралност, отговорност и отчетност. Намира, че е неясно въобще кои установявания в рамките на проведеното дисциплинарно производство са мотивирали дисциплинарно наказващият орган да приеме, че е следвал поведение, с което не създава увереност в ръководството, че изпълнява служебните си задължения лоялно, добросъвестно, безпристрастно, отговорно, отчетно, още по-малко пък, кое е обусловило извод за неспазване на дължимо поведение не само при изпълнение на служебните задължения, но и в обществения й живот. Намира също за неподкрепен с доказателства и мотивът на дисциплинарно наказващият орган, че служителят се характеризира с непрофесионално и безотговорно отношение към поставените задачи, като твърди, че напротив - при извършените му атестации за времето, през което е бил в служебно правоотношение, е получавал годишна оценка 2 „Изпълнението надвишава изискванията”, като единствено при последната атестация е получил оценка 3, заради оспорването на която са били предприети действията по уволнението му. Счита, че е неоснователен и мотивът в оспорената заповед на дисциплинарно наказващия орган, че се характеризира с непрофесионално и безотговорно отношение към поставените задачи, като твърди, че след като бъде представено служебното му досие, ще се установи по един безспорен начин, че през целия период на служебното му правоотношение е вършил задълженията си професионално и отговорно, поради което и е получавал такива големи оценки. На основание изложеното в жалбата, моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №59 от 22.02.2021 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, като незаконосъобразна, противоречаща на закона и издадена при съществени нарушения на процесуалните правила, като моли също, да му бъдат присъдени и направените от него съдебни и деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Е.В.А. от *** се явява лично и с редовно упълномощения си процесуален представител - адв.Д.Д. от АК-***, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №59 от 21.02.2021 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, като неправилна и незаконосъобразна. В предоставен му от съда срок представя и писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на жалбата.

Жалбоподателят Е.А. лично заявява същото, като във връзка с описаните в заповедта нарушения пояснява, че бенефициентите имат възможност да си добавят ушни марки със същите номера и че животните могат да бъдат със същите ушни марки и в системата на БАБХ се виждало, че след неговата проверка са премаркирани определен брой животни с други, нови марки, а не тези, които той издирвал. Твърди, че неговият началник потвърдил това негово твърдение и му заявил, че след проверката е направено премаркиране на животни, като го уверил, че той правилно е установил, че тези животни липсват и че това била причината да не ходи на повторна проверка, както и нежеланието на бенефициента да установи, че животните са там. Пояснява, че когато в *** приемат моментната заявка, чрез натискане на бутона „приеми”, на екрана излизали новите марки, т.е. новите животни, като в системата се отразявала и старата, и новата марка и следвало да се извърши сравняване на марките. Излага довод, че според него, при това, което се случило с него, би следвало 85% от служителите на ДФ „Земеделие” да бъдат уволнени, тъй като винаги се получавала тази разлика, като счита, че това е пропуск в системата, който позволява на бенефициентите да си премаркират животните по време на проверка, както и след проверката. Сочи, че по време на контролна проверка се приема моментното състояние и по този начин получавали оценка, дали са си изпълнили задълженията или не и че в тази ситуация са попадали много пъти, но в конкретния случай много държали да докажат, че тези 300 броя животни били налице. Жалбоподателят заявява, че не твърди, че животните не са били там, но твърди, че марките липсвали, като пояснява, че този бенефициент имал много повече от 300 броя животни, но че той имал задължението да провери това, което му е предоставено и че нямал право да проверява животни, които не са му предоставени, тъй като това не е записано в неговата длъжностна характеристика. Сочи също, че след като животните бъдат премаркирани в БАБХ, при контролната проверка излиза, че тези животни са легални, нищо че имали поставени нови ушни марки.

Разпечатката съдържа 16 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0acdf97-1ac7-473a-99a7-a52bad79462d