Решение № 7185 от 20.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7185 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110106487 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез адв. П., срещу М. В. М., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1558,29 евро (3047,75 лв.), представляваща частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 01.10.2022 г. до 01.09.2023 г. по Договор за потребителски паричен кредит № *********/16.05.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.10.2023 г. до окончателното изплащане на дълга; 974,34 евро (1905,64 лв.) – частично претендирана договорна лихва за погасителните вноски с настъпил падеж в периода от 01.10.2022 г. до 01.09.2023 г.; 143,34 евро (280,35 лв.) – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода 01.10.2022 г. – 05.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.10.2023 г. по ч.гр.д. № 55132/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 16.05.2022 г. между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД бил сключен договор за потребителски паричен кредит № *********, по силата на който кредитодателят предоставил на М. В. М. кредит в размер на 40 250 лв. срещу задължението за погасяване на дълга чрез 1 заплащането на 120 на брой месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване на дълга до 01.05.2032 г., при уговорен ГЛП от 6,01%. Твърди, че ответникът е погасил част от задълженията си по кредита, след което е преустановил плащанията към кредитодателя. По силата на индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2022 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „АПС Бета България“ ЕООД, вземанията по процесния договор за кредит били цедирани в полза на „АПС Бета България“ ЕООД. На 19.05.2023 г., въз основа на сключен договор за цесия между „АПС Бета България“ ЕООД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията по договор за потребителски паричен кредит № ********* били изкупени от цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Ищецът навежда доводи, че до ответника е било изпратено уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 14.08.2023 г., което се е върнало в цялост като непотърсено, поради което прилага същото към исковата молба с цел извършване на надлежно съобщаване на длъжника за сключения договор за цесия. Твърди, че с цел принудителното събиране на непогасената част от вземанията по договора за кредит разполагал с издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по на ч.гр.д. № 55132/2023 по описа на СРС, 167 с-в, срещу която ответникът възразил. В тази връзка, моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на дружеството сумите, както следва: 3047,75 – частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 01.10.2022 г. до 01.09.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането; 1905,64 лв. – частично претендирана договорна лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 01.10.2022 г. до 01.09.2023 г.;

280,35 лв. – лихва за забава, начислена върху стойността на главницата за периода от 01.10.2022 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.10.2023 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Ю., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Оспорва процесуалната легитимация на ищеца, като навежда доводи, че цедираните вземания стават изискуеми след уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне. Счита, че процесната заповед за изпълнение се основава на вземане по договор за цесия, което не е възникнало поради неуведомяването на длъжника. Оспорва автентичността на представените договори за цесия, като счита същите за нищожни поради накърняване на добрите нрави. Оспорва автентичността на процесния договор за потребителски кредит и съпътстващите го документи. Релевира възражение за нищожност на сключения договор за потребителски кредит поради липсата на съгласие, евентуално прави възражение за унищожаването на същия поради сключването му от недееспособен, евентуално поради наличието на грешка или измама. Твърди, че е бил подведен за сключването на процесния 2 договор за кредит от страна на трето лице – Боян Иванчев, който знаейки за заболяването му от дискалкулия, характеризиращо се като специфично разстройство на аритметичните умения, се е възползвал от влошеното му здравословно състояние. Навежда доводи относно наличието на порок при формиране на волята му за сключване на договора поради установени зрително-пространствени дефицити и наличието на дислектичен синдром.

Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:

Като доказателство по делото е представено и прието искане от 12.05.2022 г. за предоставяне на кредит, съгласие за обработка на лични данни и декларация за информираност относно правата на субекта на данните, съгласно което подписаният М. В. М. е заявил желанието си да кандидатства и получи предложение за предоставяне на кредит от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.

От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит № ********* от 16.05.2022 г. се установява, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството на кредитодател и М. В. М., в качеството на кредитополучател, е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което страните са уговорили отпускане на кредит за потребителски цели в размер на 40 000 лв. Предвидена е „такса за разглеждане на кредит“ в размер на 250 лв., както и еднократна застрахователна премия в размер на 14,53 лв. на месец или 1743,60 лв. за целия период на кредита, а за общ размер на кредита е посочена сумата от 40 250 лв. Кредитът се погасява на 120 месечни вноски в размер на по 441,85 лв. Общата дължима сума от потребителя възлиза на 53 012,44 лв., посочени са ГПР в размер на 6,01% и годишен лихвен процент в размер на 4,99%, формиран от референтен лихвен процент в размер на 0,02% и фиксирана надбавка в размер на 4,97%. Към договора са представени Общи условия, представляващи неразделна част от договора за кредит, и Погасителен план, в който е посочено, че падежът на последната вноска по кредита е на 01.05.2032г.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от представените ОУ посочената в договора месечна погасителна вноска включва съответната част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответната част от застрахователната премия, в случай, че има сключен договор да застраховка.

Представена е декларация за определяне на изискванията и потребностите и за приемане на застраховането по застрахователна програма "Кредитна протекция Плюс" пакет „А“, която представлява и сертификат за застраховка „Кредитна протекция Плюс“ пакет „А“ №*********, с който се удостоверява, че „Кардиф Животозастраховане“, клон България, и „Кардиф 3

Общо Застраховане“, клон България, се съгласяват срещу застрахователна премия да застраховат по приложените ОУ кредитополучателите на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.

Като доказателство по делото е представен и приет Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.12.2022 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на цедент, и „АПС Бета България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, по силата на който цедентът се задължава ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити – стокови и парични, включително договори за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта, сключени от цедента с физически лица, които не се погасяват редовно, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и другите принадлежности на цесионера, определени и индивидуализирани съгласно Приложение № 1, към всеки отделен месечен договор за цесия.

Като доказателство по делото е представен и приет Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.04.2023 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на цедент, и „АПС Бета България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, по силата на който цедентът прехвърля и продава съгласно чл. 2.1. от Рамков договор от 19.12.2022 г. заедно със съпътстващите гаранции на цесионера портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за период от над 181 дни просрочие съгласно чл. 2.2. от Рамковия договор, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица. По отношение на индивидуализацията на прехвърлените вземания договорът съдържа изрично препращане към Приложение № 1, съставляващо негова неразделна част, което е представено по делото, като в същото фигурира вземането по процесния договор № *********, сключен с ответника М. В. М..

Представени са потвърждение по чл. 99 ЗЗД, изходящо от цедента, както и Пълномощно, с което „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД упълномощава „АПС Бета България“ ЕООД да уведомява длъжници по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Като писмено доказателство по делото е приет и Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.05.2023 г., сключен между „АПС Бета България“ ЕООД, в качеството му на цедент и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в качеството му на цесионер. Видно от приложението към договора вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени на цесионера. Налице е и потвърждение по чл. 99 ЗЗД, изходящо от цедента. Представени са Уведомление за извършената цесия, адресирано до ответника и изходящо от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента, както и Пълномощно, с което „АПС Бета България“ ЕООД упълномощава „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да уведомява длъжници по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Уведомлението не е достигнало до адресата си – непотърсено, видно от представеното Известие за 4 доставка от „Български пощи“ (л.74 от делото).

За установяване на факта на усвояване на кредита и на размера на непогасения остатък от задълженията по договора за потребителски кредит № ********* от 16.05.2022 г. е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, от което след извършената проверка на счетоводната документация на първоначалния кредитор и представените справки, се установява, че на ответника е предоставена сума в размер на 40 000 лв., която реално е усвоена от кредитополучателя чрез банков превод, извършен на датата на сключване на договора по негова сметка. От заключението се установява още, че по процесния договор са извършени частични плащания от страна на кредитополучателя в общ размер на 2122,47 лв., разпределени в осем отделни транзакции в периода от 01.06.2022 г. до 01.03.2023 г. С тези плащания са погасени частично задължения по кредита, както следва: главница в размер на 1288,84 лв., договорна лихва в размер на 757,63 лв., застрахователни премии в размер на 58,12 лв., както и начислени лихви за забава – съответно наказателна лихва в размер на 12,14 лв. и лихва за просрочена главница в размер на 5,74 лв. След извършване на цесията на вземането на 19.05.2023 г. в полза на ищеца, по делото не се установяват последващи плащания от страна на ответника към новия кредитор.