Решение № 4529 от 17.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4529 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100504673 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20003489 от 13.01.2022 г., по гр.д. № 47752/2019 г. по описа на СРС, 29-ти състав, са отхвърлени искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, предявени от П.

С. В. ЕГН ********** и К. Г. В. ЕГН **********, срещу М. Х. М. ЕГН:********** и П. И.

М. ЕГН: ********** за разваляне на:

1. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №155, том I, peг. 8890, дело №133/20.05.2016г., по описа на нотариус С.С., вписана в регистъра на Нотариалната Камара под №107, с район на действие - СРС за прехвърляне на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18- 61/27.09.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр.София, р-н „Кремиковци“, кв.******* с площ от 905 кв.м.;

2. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №156, том I, peг. №8895, дело №134/20.05.2016г., по описа на нотариус С.С., вписана в регистъра на нотариалната камара под №107, с район на действие - СРС за прехвърляне на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18- 61/27.09.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр.София, р-н „Кремиковци“, кв.“*******, с площ от 794 кв.м..

След последното по делото заседание е настъпила смъртта на един от ищците – П. В., на мястото на когото с Определение № 20018079 по гр. д. № 47752/2019 г., 29-ти състав са конституирани неговите наследници по закон – Ф. В.-внук и П. В.-внук.

В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от ищците по исковете К. В., Ф. В.-внук и П. В.-внук, срещу така постановения първоинстанционен акт. Изложени са 1 доводи за превратен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на което районният съд достигнал до неправилни изводи от фактическа и правна страна. Моли се решението да бъде отменено, а исковете уважени в тяхната цялост. Претендират разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответниците по исковете – П. М. и М. М.. Твърди се, че ответниците в пълен обем са изпълнявали своите задължения, поради което намират постановеното решение за правилно. Молят актът на районния съд да бъде потвърден. Претендират разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Районният съд е сезиран с искова молба, депозирана от П. С. В. и К. Г. В. срещу М.

Х. М. и П. И. М., с която е отправена съдебна претенция за разваляне на два договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективирани в нотариален акт №155, том I, peг. 8890, дело №133/20.05.2016г., по описа на нотариус С.С., вписана в регистъра на Нотариалната Камара под №107, с район на действие - СРС и нотариален акт №156, том I, peг. №8895, дело №134/20.05.2016г., по описа на нотариус С.С., вписана в регистъра на нотариалната камара под №107, с район на действие - СРС.

Ищците поддържат, че по силата на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №155/20.05.2016г., прехвърлили на ответниците собствеността върху ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-61/27.09.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр.София, р-н „Кремиковци“, кв.******* с площ от 905 кв.м. Твърдят, че на 20.05.2016 г. с нотариален акт №156/20.05.2016г., прехвърлили на ответниците собствеността върху 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18- 61/27.09.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, е адрес на поземления имот гр.София, р-н „Кремиковци“, кв.“*******, с площ от 794 кв.м.

Ищците поддържат, че при сключването на посочените договори ответниците поели към прехвърлителите задължението за издръжка и гледане, като им осигурят спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега, докато са живи. Ищците сочат, че от края на 2016 г. ответниците престанали да полагат грижи за тях, като нито преди това, нито след посочения период същите ги издържали и им осигурявали условия за живот, описани в поетото от тях задължение. Помощта на ответниците до края на 2016 г. била епизодична и инцидентна, а от този момент нататък не им е била оказвана никаква помощ. Ответниците не изпълнили непрекъснато, пълно и точно задълженията си по двата договора, докато ищците изпълнили своето основно задължение да прехвърлят на ответниците двата недвижими имота. Твърдят, че се касае за значително неизпълнение.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран общ отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Поддържат, че към момента на сключване на договорите страните са били в отлични взаимоотношения, като ответниците правели всичко по силите си, за да помагат на ищците както във финансов, така и в личен аспект, взаимно са се уважавали. Оспорват от края на 2016 г. да са преустановили да полагат грижи за ищците, поддържат, че условията на живот, които им осигурили, били перфектни, надхвърлящи поетите ангажименти. Посочват, че са им осигурявали издръжка, заплащане на всички битови сметки, транспортиране до болнични заведения и поемане на всички произтичащи задължения по назначеното лечение. Поддържат, че след уговорка между страните, ответниците са подали заявление до СО - р-н „Кремиковци“ с искане за допускане на изработване на проект за изменение на ПУП, като ищците се отказали доброволно от правото на ползване върху процесиите имоти с декларация от 22.04.2019 г. Навеждат, че поради необясним обрат в отношенията между страните, ищците сами са пречили на 2 ответниците да полагат грижи и издръжка, като са ограничили достъпа им до имотите, както и контактите с тях.

В хода на първоинстацнонното производство са събрани писмени и гласни доказателства:

По делото е приет нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №155, том I, per. 8890, дело №133/20.05.2016г., по описа на нотариус С.С., вписана в регистъра на Нотариалната Камара под №107, с район на действие – СРС, от който се установява, че въззивниците ищци в качеството си на собственици на по 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-61/27.09.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр.София, р-н „Кремиковци“, кв.******* с площ от 905 кв.м, са го прехвърлили на ответниците срещу поемането на задължение за издръжка и гледане. В т.2 от договора е уредено пожизнено право на ползване на прехвърлителите върху прехвърления недвижим имот.

От представения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №156, том I, per №8895, дело № 134/20.05.2016г., по описа на нотариус С.С., вписана в регистъра на Нотариалната Камара под №107, с район на действие - СРС се установява, че на 20.05.2016 г. ищците в качеството си на собственици на 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-61/27.09.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, е площ от 794 кв.м и адрес на поземления имот гр.София, р-н „Кремиковци“, кв.“*******, са прехвърлили на ответниците процесната идеална част срещу поемането на задължение за издръжка и гледане, като отново е уредено пожизнено право на ползване на прехвърлителите.

Установява се, че със заповед №РКР18-РА50-91/22.11.2018 г. на СО-р-н Кремиковци, по искане на П. М. и М. М. е разрешено изработването на проект за изменение на действащ подробен устройствен план - изменение на план за регулация на У ПИ XVI-478 /по имотните граници на ПИ с идентификатор ***/, като от представеното съобщение по чл.129 ЗУТ се установява, че със заповед №РКР19- РА50/12/28.02.2019 г. на СО-р-н Кремиковци проектът за изменение на действащия подробен устройствен план е одобрен.

По делото е приета декларация с нотариална заверка на подписите за отказ от вещно право на ползване, вписана с вх.№24233/22.04.2019 г. в Агенция по вписвания , от която се установява, че въззивниците са заявили отказ от вещното право на ползване, учредено в тяхна полза с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №155, том I, peг. 8890, дело №133/20.05.2016г., по описа на нотариус С.С..

Установява се от приложена справка по НОХД №3766/2021 г. по описа на СРС, НО, 115 състав и копие на Обвинителен акт, че на П. С. В.-внук на ищците, е повдигнато обвинение за осъществено на неустановена дата през 2019 г., преди 01.07.2019 г. престъпление по чл.323 ал.1 НК, за това, че в гр.София, в кв.*******, в двуетажна жилищна сграда, самоволно и не по установения в закона ред осъществил оспорвано от М. М. и П. М. предполагаемо право- правото на собственост върху самостоятелно обособено жилище, представляващо втори етаж на двуетажна жилищна сграда на посочения адрес, като сменил патрона на бравата между първия и втория етаж и по този начин отнел възможността за достъп до жилището на М. М. и П. М..

По делото като свидетели са разпитани С.Б.Д. и П.Н.С., от съвкупния прочит на които се установява, че в периода 2016 г. до 2019 г. въззиваемите ответници е следвало да полагат грижи за първоначалните ответници, че страните са живеели в една къща – П. и К. на първия етаж, а П. и М. на втория, имали са отделни домакинства, както и че пролетта на 2019 г. П. и М. М.и се изнесли от обитавания втори етаж и отишли да живеят в старата им къща, защото достъпът им бил ограничен. Показанията на свидетелите относно реалното полагане на 3 грижи и даване на издръжка от страна на П. и М. М.и въззивният съд ще обсъди подробно по-долу, с оглед противоречията на показанията относно тези обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

В процесня случай предмет на въззивна проверка е решението в неговата цялост. При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно и допустимо.

Решението е неправилно, като съображенията за това са следните:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на два договора за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане. Неотклонно се приема в практиката, че договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е ненаименован, тъй като съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя не са определени в закон, а се определят от постигнатото между страните съгласие. Същият е възмезден, тъй като основанието за прехвърляне на собствеността е предоставяне на издръжка и/или полагане на грижи, и е алеаторен, доколкото при сключването му обемът и продължителността на даване и полагане на издръжка и гледане е неизвестен. /В този смисъл Решение № 83 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 2084/2018 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 60221 от 19.01.2022 г. по гр. д. № 3270/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС /. С договора се цели нуждите на прехвърлителите да бъдат обезпечени в обичайните и разумни граници, като страните са свободни да уговорят обема на дължимата издръжка и грижи. Ако в договора за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане не е конкретизиран обемът на дължимата издръжка и гледане, се приема, че издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Поетото задължение за издръжка и гледане е единно и неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижа и издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем докогато е необходимо.