Решение № 771 от 06.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 771 гр. София, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20221001000884 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Столична община, против Решение №909/21.07.2022 г., постановено по т.д.№2009/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-5 състав, с което въззивникът е осъден да заплати на „МТК ГРОУП“ ООД по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 143 788.99 лв. с ДДС – незаплатено възнаграждение за м. януари 2019 г., както и сумата от 127 939.14 лв. с ДДС - незаплатено възнаграждение за м. февруари 2019 г. по Договор № СОА16- ДГ56-1196/02.12.2016г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 12.10.2021г. до окончателното изплащане, както и по предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 38 783.09 лв. с ДДС – законна лихва за забава, начислена върху главницата 143 788.99 лв. за периода от 15.02.2019г.

– 12.10.2021 г. и сумата от 33 512.95 лв. с ДДС – законна лихва за забава, начислена върху главницата 127 939.14 лв. за периода от 15.03.2019г. – 12.10.2021 г., както и разноски, сторени в производството. Изложени са подробни съображения за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на 1 съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че спорът между страните е относно действителността и тълкуването на клаузата на чл.5, ал.4 от договора, сключен помежду им. Счита, че при постигнато споразумение за изменение на възнаграждението по т. 1 на чл.5, ал.4 от договора за периода от сключването му до 31.12.2020 г. включително, е недопустимо да се измени отново за същия период и на основание т.2 от същата разпоредба, тъй като повторно компенсиране би довело до прекомерност на цената на услугата по осъществяване на обществен транспорт. Изтъква, че за периода от сключване на договора м. декември 2016г. до м. октомври 2021 г., включително, в това число и за процесните месеци януари и февруари 2019г. на превозвача „МТК ГРОУП“ ООД е изплатена сума в общ размер на 3 037 187,46 лева. Сочи се, че съдът неправилно е тълкувал волята на страните за договаряне на възможността за индексацията, считайки, че ,,предвиденото процентно съотношение, което следва да се прибави към първоначалната цена на услугата, е приложимо при ръст на цените с 20%, като при последващ ръст с още 20% цената на услугата ще подлежи отново на индексиране с още 2,5 % по силата на договора. Сочи, че съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от Договора, цената на километър маршрутен пробег, която е опредЕ. при сключването на Договора се променя „при промяна на цената на ГСП с повече от 20%, съгласно данните на Националния статистически институт спрямо цената към датата на подписване на настоящия договор. При настъпване на това условие страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване па промяната във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5% спрямо стойността по чл. 5, ал, 1. При непостигане на съгласие при преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2,5%. “. От това следва, че е без значение с колко над 20% се променя цената на ГСМ, единственото, което е от значение, е дали този процент надвишава 20%.

Волята на страните е при съгласие процентът на повишение на цената да е до 5%, недопустимо е при несъгласие да е над тези 5%, затова е изписано „С“ 2,5%. Никъде не е посочено, че на всеки 20% се добавят 2,5%. На следващо място се сочи, че съдът не се е произнесъл по направеното възражение за нищожност на чл. 5, ал.4, т, 2, поради обстоятелствата, че НСИ не може да представи статистически данни за цената на природния газ за транспорт и не разполага с такава информация; че НСИ не разполага с месечна справка за 2 цената на природния газ на небитови и битови клиенти справките са общи и представят осреднена цена за 6-месечеп период, като тези данни не могат да послужат за определяне на цената по договора, нито като критерий за определяне на нормална цена при търговска сделка, т.е, страните са посочили несъществуващ, критерий; че НСИ не разполага със статистически данни за промяната в цените на смазочните материали, (част от понятието горивосмазочни материали). Счита, че посочената клауза е нищожна поради липса на предмет или поради противоречие с императивните правила на закона. В тази връзка допълва, че е прието от Столичния общински съвет Решение №607 по Протокол №60/21.07.2022г., с което утвърждават проект на споразумение между Столична община и „МТК ГРОУП" ОООД, което да бъде сключено за уреждане на отношенията на страните, касаещи Договор №СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016г. за обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии на територията на гр. София. Със споразумението страните изменят чл. 5, ал. 1 от Договора и отменят действието на разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Договора, считано от 24.00 на 31 юли 2022., съответно са премахнати двете възможности на т. 1 и т. 2., което води до превръщането на нормата в недействаща и позоваването на нея е недопустимо. По отношение датата, която се взема за базов период за сравнение за изменение размера па цената - датата на подписване на договора или датата на въвеждане в експлоатация, счита, че това е датата на въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия- 26.07.2017 г. При извършване на сравнение на статистическите данни на цените на природния газ и на смазочните материали за претендирания м. януари 2019 г. и м. февруари 2019 г. след като статистиката на НСИ е за шестмесечие , сочи че е необходимо да се вземе за наблюдаван един и същ времеви период, т.е. след като ищецът претендира възнаграждение за м. януари 2019г. и след като статистиката на НСИ е за шестмесечие, базовият период е м. декември/юли 2017, а наблюдавания период е м. декември 2018 г., хипотетично изменението може да се отрази на цената най -рано през м. януари 2019г., и като се предвиди периода на преговори, то промяната би се отразила в м. февруари 2019г, както и при промяна на цената през м. февруари 2019г., наблюдаваният период е м. декември/юли 2017г., а наблюдаваният период е м. януари 2019г. и като се предвиди периода на преговори, то промяната на цената би се отразила м. март .2019 г. Сочи се още, че изменението на процесния договор, 3 касаещо увеличението на размера на дължимото възнаграждение за осъществения обществен превоз с 2,5%, има действие занапред, след постигане на съгласие за това, което се счита, че е станало на 01.01.2019 г.

Твърди, че между страните няма преговори за актуализация на цената за януари и февруари 2019 г., дори и да се вземат предвид двете предложения на ищеца, съобразно тях няма как да се изчисли размера за процесните месеци, защото към момента на подаване на предложенията периодът е бил друг, а този представлява бъдещ момент. Инвокира доводи за неправилност на изводите на съда по отношение на необходимостта от провеждане на преговори и настъпване на увеличение на цената по Договора, като сочи, че има разлика между „проведена процедура“ и „проведени преговори“. Твърди, че предложение за преговори от ищеца за процесните месеци януари и февруари 2019г. изобщо не е отправяно, доколкото ищецът е отправил писмени предложения за преговори до ответника с искане за увеличение на цената по Договора на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от Договора , които обаче не съответства на уговореното в Договора. В допълнение са сторени оплаквания и възражения относно кредитирането на приетата от съда ССчЕ, като се твърди, че не следва да се сравнява с бъдещ период, това увеличение следва да се установи за предходния период, месеца предхождащ исканото, за да бъде изчислено за последващия месец. На последно място са сторени оплаквания досежно дължимостта на законната лихва за забава, като е оспорено изчислението върху размера на главниците, изчислени е увеличение от 7,5%. Оспорва се и началната дата, на забава на ответника, тъй като в договора никъде не е посочен падеж за заплащане на увеличението на цената в хипотезата на чл.5, ал.4, т.2 от Договора, а отправените предложения до Столична община не са валидно мотивирани и са предшестващи процесните месец януари и февруари 2019 г. Допълва се, че заплащането на мораторна лихва с ДДС и заплащането на мораторна лихва върху главница с начислен ДДС е в противоречие със Закона за данък върху добавената стойност и Правилника за неговото приложение. С оглед изложеното, моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на исковите претенция. При условията на евентуалност моли за частична отмяна на решението в частта относно размера на претенциите за месец януари и месец февруари 2019 г. при попадане в хипотезата на чл. 5, ал. 4, т, 2, като бъдат преизчислени съобразно тълкуването на разпоредбата, изменена еднократно с 2,5% за м. януари, като 4 сумата е 47 929.66 лева с ДДС (изчислена по базовата цена на договора от 3,60 лв. с ДДС на километър по 2,5% сумата се увеличава на 3,69 лева с ДДС, а за месец февруари с 2.5% сумата е 42 646.38 лева с ДДС (изчислена по базовата цена на договора от 3,60 лв. с ДДС на километър по 2,5% сумата се увеличава на 3,69 лева с ДДС.), като в тази връзка моли и размерът на лихвата да бъде изчислен съобразно уваженото изменение на главниците за м.януари 2019 г. и м.февруари 2019 г. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По делото е депозиран отговор с вх.№ 67144 по описа на СГС, подаден от „МТК ГРОУП“ ООД, чрез адв. Н.Н., като видно от отбелязването е, че същият е постъпил в съда на 17.10.2022 г. Съобщение до „МТК ГРОУП“ ООД, ведно с препис от подадената от Столична община въззивна жалба, е получено на 29.09.2022 г., чрез адв. Н.Н.. От изложеното следва, че на основание чл.263, ал.1 ГПК вр. чл.133 от ГПК, депозираният отговор на въззивната жалба е подаден извън преклузивния двуседмичен срок за това, който в случая изтича на 13.10.2022 г., работен ден. Поради това, изложените в него съображения и представени писмени доказателства не следва да бъдат взети предвид от настоящата инстанция.

Апелативен съд-София, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , приема следното:

Предявени са п ри условията на обективно кумулативно съединяване искове са правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., по силата на който ищецът се задължил да извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии №12, 18, 20, 21, 22, 23, 24, 24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична Община срещу възнаграждение в размер на 3 лв. на километър, без ДДС. В чл. 5, ал. 2 от Договора е уредено, че дължимото възнаграждение се заплаща ежемесечно на две вноски – съответно в размер на 30 % авансово до 15 -то число на текущия месец и останалата част – до 14-то число на следващия месец, определено въз основа на действително извършения пробег. Страните уговорили и възможност за промяна на цената за извършвания превоз в 5 зависимост от промяната в цената на гориво-смазочни материали – в клаузата в чл. 5, ал. 4, т. 2 от Договора. Сочи, че необходимостта от извършване на разходи за смазочни материали е 0.00 лв., доколкото към подписване на договора автобусите били новопроизведени, поради което следва да бъде отчитана само промяната в цената на природния газ по данните на НСИ.

Ищецът излага, че НСИ разполага с данни за цените на природния газ за различните групи потребители, като разграничението е съобразно количеството употребен газ, като ищецът „МТК Гроуп“ ООД попада в група И4 покритериите на НСИ. Според справка на НСИ цената на природният газ за група И4 е нараснала през първото шестмесечие на 2019г. спрямо второто шестмесечие на 2016г. с повече от 60%, което води до задължението на ответника да заплати тройния размер на предвидената в чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора компенсация, т.е. три пъти по 2,5% или общо 7,5%. Сочи, че съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, възложителят дължи заплащане на възнаграждение в размер на 3 лв./км без ДДС, като предвидената в ал. 4 възможност за изменение размера на възнаграждението е в две хипотези: при натрупване на инфлация/дефлация в размера на повече от 5% и при промяна на цената на гориво-смазочните материали с над 20% спрямо стойностите към датата на подписване на договора. За промяна на възнаграждението не е необходимо кумулативно осъществяване и на двете предпоставки, като определяща е цената като разход за услугата. С оглед констатираната промяна в цената на природния газ по данни от НСИ за м. 01 и м. 02.2019г. с над 60%, то възнаграждението от 3 лв. на километър пробег без ДДС сочи, че е нараснало със 7,5% и възлиза на 3.225 лв. без ДДС или 3.87 лв. с ДДС.