Решение № 2183 от 01.12.2023, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 2183 гр. Пловдив, 01 декември 2023 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА

ПЕТРОВА при секретаря ПЕТЯ

ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 898 по описа за 2023 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на

Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба на С.Г.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-70/14.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № Y01490/23.12.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на Р. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1, 2 от КСО във връзка § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО и Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г. и добавка по чл. 84 от КСО, считано от 23.12.2019 г.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда. В тази насока жалбоподателката твърди, че към 23.12.2019 г. са й признати 21 г. 10 м.

14 дни стаж от ВТОРА категория, 03 г. 02 м. 10 дни стаж от ТРЕТА категория и 05 г. 07 м. 26 дни стаж от чужбина и общ стаж превърнат по чл. 104 от КСО 36 г. 02 м. 09 дни. В същото време съгласно Решение № 2077 / 05.11.2021 г. по а. д. № 553/2021 г. на Административен съд Пловдив и влязло в сила Разпореждане № **********/протокол № 2140-15-1/05.01.2021 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ Пловдив към 03.06.2016 г. са признати 21 г.

10 м.14 дни стаж от втора категория; 03 г. 02 м. 10 дни стаж от ТРЕТА категория и 03 г. 01 м. 22 дни стаж от чужбина за периода от 22.09.2006 г. до 06.05.2015 г. и общ стаж превърнат по чл.104 от КСО 33 г. 08 в. 05 дни.

При този новоустановен стаж от чужбина (към 23.12.2019 г. - 05 г. 07 м. 26 дни) за длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, според жалбоподателката, възниква задължение на основание чл. 99, ал. 1, т. 1, б. „а“ и т. 2, б. „г“ от КСО да измени разпореждането от 05.01.2021 г. и го съобрази с целия документиран стаж и навършена възраст към тази дата, като същата процедура следва да бъде приложи и към разпорежданията от 16.11.2016 г. и 16.09.2019 г.

Сочи се, че в процесното разпореждане липсва произнасяне за правото на пенсия към датите 16.11.2016 г., 16.09.2019 г. и 05.01.2021 г., на които са постановени разпореждания по правото на пенсия, които следва да бъдат изменени, а в решението се твърди, че след като е доказано, че заявление вх. № 2212-21-141/03.06.2016 г. не изхожда от нея и пълномощното за подалото го лице не е подписано от нея, то не било годно искане за отпускане на пенсия.

Твърди, че от данните в пенсионното й досие, правото й на пенсия за ОСВ по реда на чл.69б е от 16.07.2017 г., когато събира 94 точки. Аналогично стоят нещата и с отпуснатата й от 23.12.2019 г. добавка по чл. 84 от КСО, която следва да бъде преценена към датите 16.11.2016 г., 16.09.2019 г. и 05.01.2021 г.

Жалбоподателката смята, че по заявлението й от 16.11.2016 г. следва да бъде извършена преценка на право й на наследствена пенсия по чл. 82 от КСО, в случай, че към тази дата няма отпусната моя лична пенсия за ОСВ. Навеждат се доводи за нарушения на чл. 4, чл. 6, чл. 7, чл. 8, чл. 9 и 30 от АПК като се сочи, че е недопустимо е административните органи да ценят едно и също заявление, това с вх. № вх. № 2212-21-141/03 06.2016 г. по различен начин в оспорените по-рано Решение № 2153-15-270/26.09.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и Разпореждане № РНП-2-4-15-01179429/11.08.2022 г. на Ръководителя на „ Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ Пловдив (за събиране на сумата от 8730,48 лева, в които заявление с вх. № 2212-21-141/03.06.2016 г. се цени като годно заявление за постановяване на административен акт и въз основа на това се иска възстановяване на суми) и в оспорените сега Решение № 2153-15-70 / 14.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и Разпореждане № **********/№ 2/прот. № Y01490/23.12.2022 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Пловдив (в които заявление с вх. № 2212-21-141/03.06.2016 г. вече е негодно доказателство за пораждане на пенсионни права).

Претендират се сторените по делото разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока са изложени в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ.

За фактите:

5. С Разпореждане № **********/ протокол №

N61439/16.11.2016 г. ( л. 42) на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - София град на С.Г.Р. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по условията на параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г. Пенсията е отпусната считано от 03.06.2016 г. по заявление вх. № 2212-21-141/03.06.2016 г., подадено в ТП на НОИ - София град (л. 7). При отпускане на пенсията е зачетен осигурителен стаж: от втора категория труд - 19 г. 07 м. 11 дни, от трета категория труд - 09 г. 00 м. 26 дни, на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж в България, превърнат към трета категория труд - 33 г. 07 м. и 02 дни, както и осигурителен стаж за право и за размер на пенсията, положен в Испания - 03 г. 01 м. и 22 дни.

6. Със заявление вх. № 3019-15-189/13.05.2019 г., подадено до Директора на ТП на НОИ - Пловдив, С.Р. е направила искане личната й пенсия, получавана на адрес в гр. София да се превежда на адрес в гр. Пловдив.

7. С Разпореждане № **********/прот. № У01376/16.09.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, считано от 16.05.2019 г., по заявление вх. №2115-15-134/16.05.2019 г. на С.Г.Р., на същата е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ) от починал съпруг на основание чл. 82, ал. 2 от КСО и добавка по чл. 84 от КСО от личната пенсия за ИОЗ.

8. С Разпореждане № **********/ протокол № 2146-15-613/11.10.2019 г. (л. 129) на основание чл. 95, ал. 2 от КСО са спрени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 04.10.2019 г., и добавката по чл. 84 от КСО от починал съпруг, считано от датата на отпускане 16.05.2019 г.

Спирането е мотивирано с обстоятелството, че във връзка с получени формуляри от Испанския осигурителен институт и приложени заверени копия на документи, удостоверяващи стаж положен на територията на Република България е преценена необходимост от установяване на осигурителния стаж на лицето и извършване на проверка на правомерността на отпуснатата пенсия по отношение продължителността на зачетения стаж, положен в България.

9. С писмо изх.№ 2175-15-187#1 от 29.11.2019 г. (л. 130), Ръководителят на ПО при ТП на НОИ – Пловдив е изискал от осигурителя „Кочо Честеменски“ АД да потвърди положения от Р. стаж за периода от 20.05.1980 т. – 01.03.2002 г. Посочено е в писмото, че съгласно представена към заявление вх. № 2212-21-141/03.06.2016 г. трудова книжка № 1125/10.07.1974 г. – оригинал, лицето има осигурителен стаж за периода 20.05.1980 г. - 28.02.2002 г. без прекъсвания, при осигурител „Кочо Честименски“, от които за периода 20.05.1980 г. - 31.12.1999 г. - втора категория труд по т. 31 б от ПКТП отм. за работа с лепила на база органични разтворители. От полученото заверено копие на трудова книжка със същия номер, Р. има положен стаж при този осигурител от 21.05.1981 г. до 24.10.1992 г. по условията на втора категория труд по т.31 б от ПКТП за работа с лепила на база органични разтворители и от 11.07.1994 г. до 28.02.2002 г., от които за времето от 11.07.1994 г. до 31.12.1999 г. също по условията на тази точка от ПКТП отм.

В тази връзка е поискано издаване на обр. УП 3.

След получаване на изисканите документи и удостоверения от „Кочо Честеменски“ АД, с писмо изх.№ 2175-15-187#1 от 29.11.2019 г. (л. 138), Ръководителят на ПО при ТП на НОИ – Пловдив е изискал да бъде извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурител „Кочо Честименски“ АД - гр.

Пловдив, относно действително полагания от Р. стаж в посочения осигурител, приключила с констативен протокол № КП-5-15-00705769/15.01.2020 г., е установено, че данните, съдържащи се в трудова книжка № 1125/10.07.1974 г. с осигурителен стаж за времето 20.05.1980 г. - 28.02.2002 г. без прекъсвания, не отговарят на изплащателните ведомости и наличното при работодателя досие на лицето.

Въз основа на установеното в рамките на развилото се административно производство по проверка правомерността на отпуснатата през 2016 г. на Р. пенсия, по представените редовно оформени документи за периода от 24.03.1975 г. до 06.05.2015 г., е зачетен осигурителен стаж както следва: осигурителен стаж от втора категория труд - 21 г. 10 м. 14 дни, осигурителен стаж от трета категория труд - 03 г. 02 м. 10 дни. На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж в България, превърнат към трета категория труд – З0 г. 06 м. и 13 дни. С формуляр Е 205 ES от 05.10.2016 г. компетентната институция на Испания е потвърдила и осигурителен стаж за периода от 22.09.2006 г. до 06.05.2015 г. - 03 г. 01 м. 22 дни за право и размер на пенсия. Така общият осигурителен стаж от България и Испания, установен и зачетен след проверката за нова преценка на право на пенсия по отношение на Р. е определен на 33 г. 08 м. 05 дни.

Към датата на първоначалното заявление за пенсия - 03.06.2016г., Р. има навършена възраст 57 години 09 месеца 10 дни.

Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 от КСО през 2016 г. жените придобиват право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 53 години, придобит осигурителен стаж от втора категория най - малко 15 години и сбор от продължителност на осигурителния стаж и възрастта не по - малък от 94.

Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО през 2016 г. жените придобиват при навършена възраст 60 години и 10 месеца и придобит осигурителен стаж 35 години и 02 месеца по условията на трета категория труд.

С оглед така установеното е направен извод, че през 2016 г. Р. няма право на пенсия нито по чл. 69б, ал.2 от КСО от 03.06.2016 г., (тъй като няма сбор от продължителност на осигурителния стаж и възрастта не по-малък от 94, а има сбор 91 възраст - 57 г. 09 м. 10 дни и осигурителен стаж 33 г. 08 м. 05 дни), нито по условията на чл. 68, ал.

1-2 от КСО (тъй като същата няма изискуемия осигурителен стаж 35 г. 02 месеца и навършена възраст 60 г. и 10 месеца, а има 33 г. 08 м. и 05 дни стаж и възраст 57 години 09 месеца 10 дни).

При това положение е прието, че отпада основанието за получаване и на добавката по чл. 84 КСО.

При тези данни е издадено Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-1/05.01.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, чл. 68, ал. 1-2 от КСО, чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „г” от КСО и Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 г., са отменени Разпореждане **********, протокол №N61439/16.11.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - София град за отпускане на лична пенсия за ОСВ и Разпореждане № **********/прот.

№ У01376/16.09.2019 г. за отпускане на добавка по чл. 84 КСО от починал съпруг, и всички последващи. Със същото разпореждане, на С.Г.Р. е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ по заявление вх. № 2212-21-141/03.06.2016 г.