Протокол № 59 от 16.05.2024, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 59 гр. Смолян, 15.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова

Сложи за разглеждане докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20225400900050 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Ищецът К. Г. СП ООД, Р. П., управителят П. К. редовно призован, не се явява. За него адв. Б., надлежно упълномощен отпреди.

Ответникът К. К. ЕООД гр. З., управителят редовно призован, не се явява. За него адв. Р., надлежно упълномощен отпреди.

Вещото лице Е. К. К., редовно призована, налице. От същото е постъпило допълнително заключение в срок.

Адв. Б. – Моля да бъде даден ход на делото.

Адв. Р. – Да се даде ход на делото.

За съда няма процесуални пречки за даване ход на делото и затова ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице, което е със снета самоличност.

Вещото лице К. – Поддържам, представеното на съда допълнително заключение. По отношение на направените справки на контрагентите на ответника – В., Е. и т.н, информацията съм изискала лично, беше ми изпратена по имейл. От цитираните контрагенти имам представени дневници за покупки, в които са включени процесните фактури, имам представени платежни извлечения за извършените банкови преводи, както и справки относно осчетоводяването на стоката. Осчетоводяването на получените суми са включени в счетоводна сметка 499, анал. 86, „Други кредитори“, „К. г.

СП“. По принцип в сметка „Други кредитори“ и „Други дебитори“ се осчетоводяват, както вземания, така и задължения между дружествата. В случая, в тази сметка са натрупани разходи, които са извършени във връзка с 1 процесното олио и от там е изписвано, всъщност. Сметката удостоверява, че са получени суми от продажба на олиото. Тази сметка в различните фирми различно се използва. С оглед воденото счетоводство от К. К., предназначението на тази смета е разчетна. Сметката се води на аналитични нива, с оглед правилно анализиране на сметките. Това дали щеше да бъде в сметка 401, 411 или 499 е въпрос на решение на счетоводството, така че дали пише „Кредитори“ или „Дебитори“, в случая не променя предназначението и записванията.

Въпрос на адв. Б. – Вие казвате, че има някакви разходи, които са натрупани. Тези разходи са по тази сметка явно включени 499. След като са възстановени тези разходи, тъй като виждаме, че разходите, които се претендират са значително по-малко от приходите, разликата от получената сума къде се отнася и как е отнесена в конкретния случай? В случая как е записано – Кредитор на ответника ли е К. г.?

Вещото лице К. – Счетоводната сметка е „Други кредитори“. Аз обясних, тази сметка в различните счетоводства може да бъде както дебитна, така и кредитна. Тази сметка е за получени средства, както и за генерирани задължения или вземания, зависи дружеството как ги води.

Адв. Б. – Т.е. различава ли се по някакъв начин в записа кога е кредитор или кога е дебитор, защото Вие казвате в зависимост как е записан. Т.е. когато е кредитор това означава, че съответното дружество, в което е направен този счетоводен запис дължи сума по тази сметка на друго дружество. Така ли да разбирам?

Вещото лице К. – Не. Тя просто счетоводната сметка така се казва.

Доколкото вещото лице не може да се ангажира с въпроса дали е признание на дълг записването „Други кредитори“, съдът отклонява този въпроса.

Адв. Б. – Има ли счетоводно отбелязване в счетоводството на ответното дружество какво се е случило със сумите, които са постъпили по тази сметка?

Включени ли са като извънредни приходи или по някаква друга форма?

Присъстват ли и в ГФО на дружеството? Доколкото аз се запознах с тях, има малко разминаване от това, което вие заявихте.

Вещото лице К. – В тази сметка са осчетоводени извършените натрупани разходи и с извършената продажба на олио са закрити, като разчет, тези извършени разходи. Фигурират в дневника за продажби, фигурират и в ГФО, фигурират и в дневниците на покупки на дружеството, на които са издадени. Размерът на разходите, които е следва да се покрият е 35 522,95 лева. Олиото е продадено за 61 503,30 лева, но това е сума с ДДС. Когато има такива продажби се дължи ДДС.

Адв. Б. – В такъв случай, разликата, която се получава между двете суми, къде е осчетоводена и като какъв приход е – като дебит, кредит или извънреден приход?

2

Вещото лице К. – Приходът винаги е кредит. Тъй като такъв въпрос не ми е бил поставен, аз не съм го изследвала. Изследвала съм как са осчетоводени фактурите и в хронологичните регистри на сметките, които са ми представени, виждам че всички фактури са осчетоводени по начина, по който съм записала в заключението. Аз не съм изисквала такава информация.

Адв. Б. – Разходите, които са направени, как ги установихте, т.е. на базата на какви документи, установихте, че са извършени тези разходи, които са представени, т.е. които се твърди, че са направени?

Вещото лице К. – Работила съм само с счетоводни справки, представени от дружеството и хронологични регистри на сметки за осчетоводяване на тези суми. Не съм проверявала дали даден разход, който се твърди, че е направен е осчетоводен, а същевременно не е заплатен на контрагента. Това дали една фактура е заплатена или не, не означава, че не трябва да се заприходи дадена стока или да се осчетоводи даден разход. Не съм изследвала въпросът дали са заплащани или не, фактурите, които са издадени във В..

Адв. Б. – Аз нямам повече въпроси към вещото лице.

Адв. Р. – Аз нямам въпроси, господин съдия. Считам, че заключението е компетентно изготвено, правилно, пълно и обосновано, и моля да го приемете.

Адв. Б. – Уважаеми господин Председател, оспорвам така депозираното заключение, поради следните причини:

На първо място, вещото лице, както заяви в предходното съдебно заседание, като заяви и в днешното съдебно заседание, не е извършило справка в счетоводствата, а е направило справка по телефон, имейл.

На следващо място, дотолкова доколкото вещото лице не можа да заяви именно тази сметка, по която се твърди да са постъпвали и да са осчетоводявани тези пари, какво се е случило с тези пари, какво се е случило с разликата между тези пари, считам, че не може да бъде даден обоснован отговор на представените от нас още с първоначалното заключение въпроси и във връзка с даденото допълнително, също така то не отразява тези факти и обстоятелства, относно извършването на разходите и приходите какво се е случило със съответните суми. Респективно, доколкото разбирам от вещото лице, всяко едно дружество може в определени счетоводни сметки, било 409, 411 или 499, по собствен начин да прави счетоводните записи, като вещото лице в конкретния случай не мога да даде отговор по отношение на тази счетоводна сметка 499 именно какви записи е било отредено да бъдат включени в нея.

В тази връзка оспорвам заключението. Моля същото да не бъде прието.

Правя искания за повторно такова от друго вещо лице, дотолкова доколкото у доверителите ми възникват обосновани опасения, че вещото лице не е отговорило точно и коректно на поставените задачи. Не се съмнявам в неговата обективност, по-скоро в предоставените му данни. В тази връзка 3 моля да бъде допусната повторно.

В случай, че не допуснете друга повторна, алтернативно правя искане да бъде допусната разширена тройна съдебно-счетоводна експертиза, която вещото лице, след като запознае с материалите по делото и направи справка в счетоводствата, не по имейл, а на място, ако трябва ще заплатим допълнителен депозит за посещение на място, не зная къде е счетоводството, дали е в Асеновград, дали е в Пловдив, нямам идея, да прегледа счетоводството и да заяви дали са водени коректно счетоводните записи и дали е водено коректно счетоводството. Дотолкова доколкото вещото лице имаше такъв въпрос, в настоящото заключение е дадено, че според изискванията е подаден ГФО от одитор, а не дали е водено коректно счетоводството. Това са нашите доказателствени искания.

Адв. Р. – Уважаеми господин съдия, аз смятам, че е неоснователно искането на представителя на ищеца за допълнителна или разширена комплексна експертиза.

Първо, счетоводните отчети на довереното ми дружество подлежат на одитиране и както вещото лице е записало в своята експертиза и е посочило, за 2018 г. и 2019 г. те са били одитирани и са били заверени от регистриран одитор. Идеята на това одитиране е да провери именно тези въпроси, които колегата посочи. Преценил е, че всички записвания са правилни и от тази гледна точка смятам, че е абсолютно ненужно да се изследва този въпрос отново.

На следващо място смятам, че самите записвания до голяма степен и нямат връзка с предмета на делото, тъй като ние още в отговора на исковата молба сме посочили, че разликата между продажната цена и разходите, които сме направили, а именно сумата от 15 729,80 лева сме съгласни да я платим, затова му бяхме предложили споразумение, което бяхме изпратили на пощата на колегата, но до такова не се стигна.

Мисля, че делото е изяснено вече от фактическа страна. И счетоводно всички фактури. Вещото лице неколкократно посочва, че счетоводството е водено редовно. Не смятам, че на място ако отиде вещото лице ще види някакви допълнителни данни, които не са му изпратени, поради простата причина, че такива липсват. Практика навсякъде, във всички съдилище е при изготвяне на експертизи, да се изпращат данните по имейл, заверени с електронен подпис. Няма нито едно несъответствие в счетоводните документи, което да налага извършването на повторна или разширена експертиза, поради тази причина смятам, че няма нужда от извършването на такава.

Реплика на адв. Б. – В конкретния случай, с искането целим да установиме именно каква е разликата между действително сторените разноски, защото у нас се появява съмнение, че тези разноски са сторени така, както е заявило ответното дружество, дотолкова доколкото вещото лице каза, че не е изследвало въпроса по отношение на разноските, конкретно 4 визирам тези, които са сторени във В. и другите - къде и как са отнесени, по коя сметка, за да бъде натрупан този размер на разноските. Съответно, не е ясно и със сумата, която се получава като разлика как е осчетоводена тя. Да, бе изразено желание от страна на ответното дружество за заплащане на тази сума от петнадесет хиляди, но доверителите ми считат, че тя е значително поголяма - разликата между действително сторените разноски и действителните приходи, които са събрани от продажбата на олио.

Дуплика на адв. Р. – Не смятам, че от експертизата не се установява посоченият размер на разходите, тъй като още в първоначалната експертиза сумата, която е посочена в съответната сметка от тридесет и пет хиляди и малко, съответства на разходите, които сме описали ние в отговора на исковата молба и на фактурите, които са представени. Не смятам, че вещото лице дори да извърши нещо допълнително като справка ще може да прецени тези разходи на каква база са извършвани и дали отговарят на съответни пазарни и други условия.

По доказателствата СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА допълнително заключение с вх. № 966/12.03.2024 г.

На вещото лице да се изплатят 300 лева от внесения депозит.

Адв. Б. – Разпореждането с указание за представяне на лицензиран превод на протокола за разпит е получено вчера. Пуснали сме го за превод.

Поискахме да бъде максимално бързо, но на ползи език преводачите заявиха, че малко по-бавно става, и заявиха, че в рамките на 3 до 5-дневен срок ще ни го изпратят. Моля да ни дадете възможност да се извърши превода на документите. Държим на превода на въпросния лист от РС – Г..

СЪДЪТ счита, че не е извършен изискания от съда превод от лицензиран преводач на протокола по съдебна поръчка, извършена от РС – Г., П., за разпит на свидетеля М. Р., проведен на 05.04.2024 г. По тази причина следва да се даде възможност на ищеца да представи, искания от съда, от лицензиран преводач превод на въпросния протокол. От друга страна, съдът счита, че искането за допълнителна или повторна експертиза за неоснователно, по следните съображения: Действително, спорен е въпросът дали приспаднатите разходи за допълнителен транспорт, съхранение и препакетиране на олиото е бил повдигнат с отговора на исковата молба, допълнителната искова молба и допълнителния отговор. Този въпрос е, с оглед на счетоводното му отразяване и записване, двукратно изследван от вещото лице, както в основното, така и в допълнителното заключение.