Решение № 23448 от 29.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23448 гр. София, 29.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ** при участието на секретаря ** като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20241110116398 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Л. Ц. М. срещу „** ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени неудобства, притеснения, загуба на време, средства и нерви, психически натиск и некоректно отношение от длъжностни лица на ответника.

Ищецът твърди, че „** ЕАД е предявило срещу него искова молба, по която било образувано гр. д. № 1452/2021 г. на СРС, 54 състав. Твърди, че вследствие на действия на длъжностни лица на дружеството по това дело е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в причинени неудобства, притеснения, загуба на време, средства и нерви, психически натиск и некоректно отношение от страна на служители на дружеството, с оглед на което претендира същите да му бъдат обезщетени.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Намира, че не е осъществен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД. Излага, че ищецът като клиент на ТЕ не е изпълнил своевременно задълженията си, с оглед на което е допринесъл за завеждането на съдебно производство, по което дружеството е упражнило законосъобразно правата си на кредитор.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:

За установяване спорните по делото обстоятелства – ищецът претърпял ли е неимуществени вреди от неправомерни действия на служители при ответника, по делото са събрани следните писмени и гласни доказателства: заявления, писма, жалби и възражения 1 от ** М. до ответника и „Директ“ ЕООД, рекламация и молба от ищеца, нотариален акт, по силата на който на ищеца е дарен недвижим имот в гр. София, ул. „а.ч.“ № 1, бл. 208, вх. А, ет. 5, ап. 9.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод изпълнение на възложена работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че не се доказва ищецът да е претърпял вреди вследствие на действията на служители при ответника.

С доклада по делото съдът е възложил в тежест на ищеца доказването на твърдените вреди, които да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставлява извършването на възложената работа, чрез бездействие за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него, като на основание чл.

146, ал. 2 ГПК е указал на ищеца, че не сочи доказателства за претърпените неимуществени вреди. Въпреки това ищецът не е ангажирал доказателства за доказване на претърпените неимуществени вреди, поради което съдът намира, че доколкото не е установена една от предпоставките, необходима за уважаване на предявения иск, същият следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът, който е претендирал юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 30 лева.

Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Ц. М., ЕГН **********, срещу „** ЕАД, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени неудобства, притеснения, загуба на време, средства и нерви, психически натиск и некоректно отношение от длъжностни лица на ответника.

ОСЪЖДА Л. Ц. М., ЕГН **********, да заплати на **” ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 30 лева –разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3