Решение № 812 от 23.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. Пазарджик, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20265220100174 по описа за 2026 година взе предвид:

Производството е образувано по искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД - гр. София, против Д. Н. П. от с. З., общ. П., с която се иска на осн. чл. 422 от ГПК признаване за установено по отношение на ответника, че той в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит № 720031292248 от 04.01.2024 г., дължи изпълнение на парично задължение към ищеца в качеството му на кредитодател по същия договор, за сумата в общ размер от 3320,69 лева, от които 2778,20 лева (1420,47 евро) главница, договорна лихва в размер на 500,18 лева (255,74 евро) за периода от 15.02.2025 г. до 04.08.2025 г., обезщетение за забава в размер на 22,16 лева (11,33 евро) за периода от 15.02.2025 г. до 28.08.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК по реда на електронното заповедно производство до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. 1441/2025 г. по описа на РС - Разлог. Претендира разноски.

Правната квалификация на иска е по чл. 9 и сл. от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на основание сключения договор за потребителски кредит за общо ползване кредитодателят е предоставил сума в общ размер 3000 лева на потребителя, която сума е постъпила по посочената му банкова сметка. Общата дължима сума за връщане от потребителя е разсрочена на 60 погасителни месечни вноски: 59 вноски по 104.78 лева и последна в размер на 104,76 лева. Първата погасителна вноска е дължима на 15/3/2024 г„ а последната - на 15/02/2029, всяка включваща два компонента: главница и договорна лихва.

1

Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният общ размер на кредита, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 34,12 % (чл. 9 ал.1 от Договора). Лихвеният процент е фиксиран, поради което не е приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването му. Годишният процент на разходите по договора, съгласно чл. 10 от Договора е 37,33%, а общата сума, дължима от потребителя е 6286.78 лева. В ГПР като разход е включена предвидената договорна лихва. В договора не са предвидени други разходи или такси, които да оскъпяват кредита. ГПР е съобразен и е в рамките на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит от 5 пъти размер на законната лихва.

Договорът не е сключен при общи условия. Длъжникът не е извършвал редовни плащания по договора и е допуснал просрочие на три поредни дължими вноски с падеж 15.2.2025 г.;

15.03.2025 г.; 15.04.2025 г., поради което кредиторът е изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост на договора. Същото е получено лично от длъжника на 4.08.2025 г., видно от представената обратна разписка, считано от която дата договорът е обявен за предсрочно изискуем.

Ответникът е представил отговор, с който оспорва иска. Счита, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие със закона - не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която в договорите за потребителски кредит следва изрично да бъде посочен годишният процент на разходите, както и на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, което го прави недействителен. Банката се е задоволила единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и годишния процент на разходите. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/. В този ред следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, застраховки, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /като глобален израз на всичко дължимо по кредита/ следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В Договор за потребителски кредит № 720031292248 яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо /в материалноправен смисъл/. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Освен това записаният годишен процент на разходите от 37.33 %, но този размер е неточен и неверен. Това е така, тъй като когато се изчисли годишния процент на разходите съобразно размера на кредита, срока на кредита в месеци и погасителната вноска, която Д.

Н. П. е следвало да заплаща на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД в размер на 59 погасителни месечни 2 вноски всяка в размер на 104.78 лв. и една последна изравнителна погасителна вноска в размер на 104.76 лв. се получава годишен процент на разходите от 39.99 %. Следователно действителния ГПР по ДПК се явява по-голям от посочения в него. Посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на действителната, а е по ниска, представлява невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал.

1 ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора. Годишния процент на разходите отразява съотношение между общите разходи (по смисъла на § 1, т. 1) и общият размер на кредита (по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПК). В настоящия случай годишният процент на разходите по договора се оказва по–висок от записания в договора, а съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 неточното посочване на размера на ГПР се приравнява на липса на ГПР, което, съгласно чл. 22 ЗПК, влече нищожност на договора, която следва да бъде прогласена.

В хода на делото страните поддържат становищата си. Банката не е изпратила представител на проведената информационна среща по медиация и не е посочила причина;

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и даключение на вещо лице се установява следната фактическа обстановка:

Съгласно oоговор за потребителски кредит N 720031292248 от 4.01.2024 г. сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Д. Н. П. на последният е предоставен потребителски кредит в размер на 3 000.00 лв. Срокът на договора е до 15.02.2029 г. Годишният лихвен процент с който се олихвява кредитът, е 34.12%, изчисляван ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчната главница, като той се отнася за целия срок на договора, без да са посочени условия за изменението му (фиксиран лихвен процент). ГПР към датата на сключване на кредита е 37.66 %. Общата дължима сума от потребителя е 6 286.78 лв.

Съгласно погасителния план към договора, кредита е следвало да бъде върнат на 60 месечни вноски, от които 59 вноски по 104.78 лв и една вноска по 104.76 лв. Съгласно чл.9.4 от договора при просрочие потребителят дължи лихва за просро чие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочие то.Законната лихва за периода е в размер на ОЛП + 10 пункта надбавка. Съгласно чл.16.2 от договора при пълно или частично просрочие на три поредни месечни погасителни вноски,цялото непогасено задължение съгласно Погасителния план става предсрочно изискуемо,считано от датата на падежа на последната от три те поредни просрочени месечни вноски.Считано от тази дата ,върху цялото непогасе но към този момент задължение за главница на потребителя се начислява законна лихва до окончателното погасяване на задължението. Съгласно чл.7.2.1. от договора средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 работни дни,считано от датата на сключване на договора и се усвояват на на каса във всеки офис на „Изи пей“ АД.

Д. П. е извършил многократни плащания и погасявания по кредита на обща стойност 1 052.80 лв. към 12.09.2025 г.

3

С платените суми са погасени следните задължения : - платена главница – 221.80 лв ; платени договорни лихви – 830.38 лв ; - платени лихви за забава – 0.62 лв . Размерът на останалите незаплатени месечни вноски по процесния договор към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /12.09.2025 г/ по компоненти /главница,договорни лихви и обезщетение за забава/ е както следва : - дължима главница – 2 778.20 лв ; - дължими договорни лихви – 500.18 лв ; - дължими лихви за забава към 29.08.2025 г. – 42.32 лв ; дължими лихви за забава за периода от 30.08.2025 г. до 12.09.2025 г. – 12.87 лв.

Изчисленият от вещото лице годишен процент на разходите при размер на главницата 3000.00 лв и погасяване на кредита на 60 месечни вноски при годишен лихвен процент 34.12% е равен на 39.9958.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Когато лихвеният процент по договора е фиксиран за целия му срок, не са налице условията по чл. 11, ал. 1 т. 9 от ЗПК: "условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти", които да трябва да се посочат във връзка с лихвения процент няма условия за прилагането на фиксирания лихвен процент (прилага се винаги), няма индекс или референтен лихвен процент (сочи се стойност на лихвения процент с цифри), няма промени и няма различни приложими лихвени проценти. Достатъчно е да е посочена вярно стойността на лихвата в проценти, което е направено.

При договор като процесния не се правят никакви допускания по т. 3 от Приложение № 1 към ЗПК, освен това по т. "а", което е очевидно за страните - "договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора". Всички други допускания от т. "б" до т. "м" не се отнасят за договор с фиксирана за целия период лихва, с точно определен период, без избор на дати и начин на усвояване и т.н. Други разходи по договора освен лихвата също липсват.

Единственото несъответствие между предписаното от закона и установеното по делото е при посочения в договора и изчисления от вещото лице размер на ГПР - 37,66 уговорен в договора срещу 39,99 изчислен от вещото лице. Изводът за валидността на договора зависи от преценката дали тази разлика от 2,33 пункта следва да се счита за неспазване на изискването за вярно посочен размер на ГПР, каквото формално представлява. Настоящият състав на съда счита, че изискването за посочване на ГПР с оглед точно информиране на потребителя за разходите, които ще направи, не следва да се довежда до абсюлютизиране, така че дори минимална грешка в размера да води до недействителност на договора (толкова повече, че грешката може да се дължи и на начина на изчисляване от вещото лице). Посочен приблизително верен ГПР с точност като в настоящия случай - малко над 2 пункта от 37-40, или грешка от около 5 на сто спрямо вярната стойност, следва да е достатъчен за спазване на изискването. В противен случай би се оказало, че разлика като тази, която едва ли може да демотивира потребителя да сключи договора, може да се използва впоследствие като 4 основание за претендиране на недействителност на договора, което е неоправдано, тъй като не може да се говори за същинско въвеждане в заблуда на потребителя.