Решение № 50 от 30.01.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20241800500660 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 94 от 17.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1645/2023 г. по описа на РС – Ботевград е признато за установено по искове с правно онсование чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 79 ЗЗД, че Е. Л. Х. дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 1 695,65 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ...... от ....... г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2023 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над уважения размер от 1 695,65 до пълния предявен размер на главницата от 4 303,94 лева 0 искът е отхвърлен. С решението са отхвърлени и претенциите на „Профи Кредит България“ ЕООД, за признаване за установено, че ответницата дължи следните суми: 1 988,06 лева, представялваща договорно възнаграждение за периода от 10.04.2022 г. до 05.04.2023 г.; 972,24, представляваща възнаграждение за закупена услуга „ФАСТ“; 1 788,88 лева, предсатвляваща възбаграждение за закупена услуга „ФЛЕКСИ“; 500,65 лева, представляваща лихва за забава за периода от 11.01.2022 г. до 05.04.2023 г.; 238,34 лева, представляваща законна лихва за периода от 05.04.2023 г. до 27.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 692/29.02.2023 г. за изпълнение на правично задължение по ч.гр.д. № 332/2023 г. по описа на РС-Ботевград.

Срещу решението, в частите, с които са отхвърлени претенциите по 1 отношение на главницата и договорното възнаграждение, е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинсъанционното производство - „Профи Кредит България“ ЕООД с доводи за неправилност на постановения акт.

Жалбоподателят изразява несъгласие с установеното от първоинстанционния съд неспазване на законовите изисквания на чл. 11 от ЗПК, поради което счита извода на съда за недействителност на договора за кредит за неправилен. На следващо място посочва, че в конкретния случай ясно е посочена методиката на формулирания ГПР, като в него не се включват допълнителните услуги, тъй като според жалбоподателя те не предсатвлявали част от общите разходи по кредита. В тази връзка подробно излага становището си, че дори да се приеме, че конкретните клаузи за допълнителни услуги са незаконосъобразни, то това не влече недействителсност на целия договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК, съответно и до последиците на чл. 23 ЗПК. С тези аргументи по същество е отправено искане за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на нов въззивен акт, с който да бъдат признати вземанията за главница и договорна лихва в пълен размер. Претендират се разноски В законосутановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещаната страна.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД искове с правно основание чл. чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване по отношение на ответницата - Е. Л. Х., че същата дължи на дружеството следните суми: 4 303,94 лева – главница по договор за кредит; 1 988,06 лева -договорно възнагрждение за периода от 10.04.2022 г. до 05.04.2023 г.; 972,24 лева - възнаграждение за закупена услуга „ФАСТ“; 1 788,88 лева - възнаграждение за закупена услуга „ФЛЕКСИ“;

500,65 лева - лихва за забава за периода от 11.01.2022 г. до 05.04.2023 г.;

238,34 лева - законна лихва за периода от 05.04.2023 г. до 27.06.2023 г., за които вземания е издадена Заповед № 692/29.02.2023 г. за изпълнение на правично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 332/2023 г. по описа на РСБотевград В законоустановения срок от ответницата не е депозиран отговор на исковата молба.

Първоинстанционният съд е признал за установено единствено част от вземането за главница в размер на 1 695,65 лева, като за всички останали претендирани суми е отхвърлил исковете. Прил е, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като разходите за допълнителни услуги „ФАСТ“ и „ФЛЕКСИ“ не са били включени в ГПР – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Позовавайки се на задължителните за съдилищата разяснения, дадени в Решение на СЕС от 21.03.2024 г., и отчитайки признатото от страна на ищеца плащане по договора в размер на 2 608,29 лева, съдът е приложил последиците на чл. 22 и чл. 23 ЗПК.

Решението в отхвърлителните части по отношение на претендираните суми в размер на: 972,24 лева - възнаграждение за закупена услуга „ФАСТ“; 1 788,88 лева - възнаграждение за закупена услуга „ФЛЕКСИ“; 500,65 лева лихва за забава за периода от 11.01.2022 г. до 05.04.2023 г.; 238,34 лева законна лихва за периода от 05.04.2023 г. до 27.06.2023 г., не е обжалвано от 2 страните, поради кеото е влязло в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Налице са и специалните предпоставки за допустимост на установителния иск по чл. 422 от ГПК – възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а искът е предявен в законоустановения едномесечен срок, съгласно дадените от съда указания.

С доводи за необоснованост първоинстанционното решение не е обжалвано, поради което въззивният съд е обвързан от фактическите изводи на районния съд и не може да приеме различна фактическа обстановка.

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените писмени доказателства, че на . г. между „Профи Кредит България“ ЕООД, като „кредитор“, и Е. Л. Х., като „клиент“ (съгласно употребените между страните в договора понятия), е сключен Договор за потребителски кредит с № ......, съгласно който кредитодателят е отпуснал сумата от 5 000,00 лева на кредитополучателя, който се е задължил да я върне чрез заплащането на 36 равни месечни вноски от по 238,68 лева. Уговореният, съгласно договора, годишен процент на разходите е в размер на 49,03 %, при годишен лихван процент от 41%, като дължимата сума по кредита е посочена в разме на 8 590,46 лева. Посочено е в договора, че крадитополучателят изрично е поискал сключването на незадължителните допълнителни услуги „ФАСТ“ и „ФЛЕКСИ“, срещу допълнително възнаграждение в размер съответно от 1 250,00 лева и 2 300,00 лева, като размерът на вноската по допълнителните услуги, дъжима заедно с месечната погасителна вноска е в размер на 98,61 лева. Посочено е също така, че общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги е в размер на 12 140,46 лева, при вноска от общо 337,29 лева, съгласно приложения погасителен план.

Установява се и обстоятелството, че процесният договор е сключен с цел рефинансиране на стари задължения на ответницата към ищеца, подробно описани в договора за кредит.

Установява се, че между страните са сключени два допълнителни анекса към договора, като с първия е отложено заплащането на вноска № 2, а с втория – на вноски № 6, 7 и 8 . Към всеки анекс е приложен изготвен нов погасителен план като съгласно последния, датата на падеж на последната вноска е 10.08.2024 година, т.е. след произнасяне на първоинсатнционното решение, но преди произнасянето на въззивния съд.

От предсатвеното Уведомително писмо, се установява, че кредиторът се е възползвал от правото си да обяви предсрочно изискуемостта на целия договор, поради неизпълнение на догорони задължения за заплащане на месечни вноски, като писмото е получено лично от ответницата на 13.04.2023 г. – преди подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК.

Пред първата инстанция са представени и Общи условия на "Профи Кредит България" ЕООД към договори за потребителски кредит, 3 подписани на всяка страница от кредитора и ответницата, както и Стандартен европейски формуляр.

Видно от представеното Извлечение по сметка към процесния договор към дата 25.09.2023 г. общата платена от ответницата сума е в размер на 2 608,29 лева, като с нея са погасени 7 пълни месечни вноски и една частична, покриващи главница, лихви и допълнителни услуги.

С оглед установеното от фактическа страна, настоящият състав намира от правна страна следното.

Решението на първоинсатнционният съд, в обжалваните части, е правилно, като на основание чл. 272 ГПК, въззивният съд препраща към мотивите му.

Във връзка с възраженията, изложени във въззивната жлаба е необходимо да се посочи следното.

При преценка съдържанието на сключения между страните договор, настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. По силата на този договор ищецът е поел задължение да предостави на ответника определена парична сума срещу задължението на последния да я върне, като размерът, начинът и сроковете за връщане на сумата са уговорени между страните в погасителен план – в случая обективиран в самия договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 7 – 12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случай че договорът бъде обявен за недействителен, потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита – чл. 23 от ЗПК.

В конкретния случай договор за потребителски кредит № .............., сключен между страните на . г., формално отговаря на императивните изисквания на ЗПК. Сключен е в писмена форма, на хартиен носител, посочени са датата и мястото на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализиращите данни на страните, срокът, за който е сключен договорът. Посочени са общият размер на кредита, както и сумата, която потребителят следва да върне; годишният лихвен процент по кредита, както и условията за издължаването му – брой и размер на вноските, периодичността и падежите им; годишният процент на разходите, както и информация за правото на потребителя да се откаже от договора или да получи извлечение по сметката си.

Процесният договор, обаче, не отговаря на всички задължителни изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който текст договорът за потребителски кредит следва да съдържа както годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, така и посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. В настоящият случай в договора за кредит е посочен размер на ГПР в размер 49,03%, но липсва конкретизация относно начина, по който е формиран и какво е взето предвид 4 при калкулацията му. Действително посоченият размер на ГПР не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но всъщност не отразява общите разходи по кредита, дължими от потребителя и известни на кредитора към момента на сключване надоговора, каквото е изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.