Решение № 165 от 14.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Варна , 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №

20213100900017 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК/.

Образувано е по предявен о т “ВГ - 2” ЕООД, ЕИК 124710508, със седалище гр.

София, срещу "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД,

ЕИК 103533691, със седалище гр.

Варна, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати следните суми: 11 621,23 лева, представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за месец август 2017 г., за която е издадено дебитно известие № 114/30.09.2017 г. към Фактура № 113/12.09.2017г., както и сумата от 3 249,97 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

1 180,58 лева, представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за месец август 2017 г., за която е издадено дебитно известие № 116/30.09.2017 г. към Фактура № 113/12.09.2017 г., както и сумата от 329,34 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 197 406,87 лева, представляваща остатък от дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за месец септември 2017 г., за която е издадена Фактура № 115/30.09.2017 г. на обща стойност 216 874,32 лева, както и сумата от 55 054,57 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване 1 на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 17 227,42 лева, представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за месец септември 2017 г., за която е издадено дебитно известие № 117/30.09.2017 г. към Фактура № 115/30.09.2017г., както и сумата от 4 804,57 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 16 359,22 лева, представляваща остатък от дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за месец октомври 2017 г., за която е издадена Фактура № 118/31.10.2017 г., на обща стойност 17 955,53 лева , както и сумата от 4 572,46 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че ищецът е собственик на вятърна електроцентрала, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-381/13.03.2008-3029-ВГ-14.03.2008-4025-ВГ-04.07.2008 от 04.08.2008 г., сключен между ищеца и „Електроразпределение – Варна“ АД (в последствие „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ“ АД, а от 10.09.2012 г. „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ“ АД). Излага се също така, че ищецът е сключил и Договор за изкупуване на електрическа енергия № 89/17.02.2010 г. с ответното дружество „Е.ОН България ПРОДАЖБИ“ АД (от 10.09.2012 г. „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД) по силата, на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР, като към момента на сключване на договора съгласно чл. 18, ал. 3 от последния приложима е преференциалната цена определена в Решение № Ц - 04/30.03.2009 г. на ДКЕВР. Твърди, че с приемането на Решение № Ц – 010/30.03.2011 г. се въвела нова преференциална цена за изкупуване на електроенергия.

Излага, че с влизането в сила на ЗЕВИ сключеният между страните договор за изкупуване запазил действието си и приложимата преференциална цена към момента на влизане в сила на закона била тази по Решение № Ц – 010.

Счита, че при определяне на преференциалните цени в Решение № Ц – 10, КЕВР е въвел специален критерий по отношение на производителите на електроенергия от вятърни електрически централи, въз основа на който са определени две различни преференциални цени за изкупуване на електроенергия, приложими в зависимост от размера на достигнатите от ВяЕЦ работни часове. По този начин т. 8 от Решение № Ц – 010 предвижда преференциална цена от 188,29 лв./MWh за вятърни електрически централи работили до 2250 часа и т. 9 от Решение № Ц – 010 предвижда преференциална цена от 172,95 лв./MWh за вятърни електрически централи работили над 2250 часа. Твърди, че така е била и трайно установената практика между страните – за ветровите генератори с пълни ефективни 2 годишни часове работа до 2250 часа се заплаща по – високата преференциална цена, определена със съответното ценово решение – Решение № Ц – 010, а за произведената електроенергия при следващите пълни ефективни годишни часове работа над 2250 часа – на по – ниската преференциална цена, определена в същото решение.

Сочи, че в резултат на измененията на ЗЕ е постановено Решение № СП – 1/31.07.2015 г., с което е установено нетно специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени за изкупуване на енергията. Съгласно т. 1.7 от Решение № СП – 1 нетното специфично производство на електрическа енергия на ВяЕЦ при определена цена в размер на 188,29 лв./MWh без ДДС (т.е. по т. 8 от Решение № Ц - 010) е 2000kWh за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа, а съгласно т. 1.8 от Решение № СП – 1 нетно специфично производство на електрическа енергия на ВяЕЦ при определена цена в размер на 172,95 лв./MWh без ДДС (т.е. по т. 9 от Решение № Ц - 010) е 2300kWh за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа. При тези стойности ответникът следвало да изкупува количествата електроенергия, произведени от ВяЕЦ на ищеца.

Сочи, че за месец август 2017 г. е произвел и доставил на ответника електрическа енергия в размер на 64,134 MWh, за която е издал Фактура № 113/12.09.2017 г. на стойност 1 689,13 лв. с ДДС. Уточнява, че продажната цена за количеството от 64,134 MWh е 21,948 лв./MWh /приложимата цена за електрическа енергия, произведена за излишък на балансиращия пазар при надхвърлен праг от 2000 MWh НСП на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2300MWh НСП на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност. След издаване на Фактура № 113/12.09.2017 г. ищецът е произвел количества електрическа енергия, с които е достигнал прага от 2250 часа ефективна работа и поради тази причина е издал Дебитно известие № 114/30.09.2017 г. към Фактура № 113/12.09.2017 г. за сумата от 11 621,23 лв. с ДДС и Дебитно известие № 116/30.09.2017 г. към Фактура № 113/12.09.2017 г. за сумата от 1 180,58 лв. с ДДС, с които ищецът е коригирал продажната цена за излишък до размера на преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение № СП – 1 (188,29 лв./MWh) за количество електроенергия, произведено през месец август 2017 г. Твърди, че ВяЕЦ на ищеца е достигнала 2250 ефективни часа работа и не е достигнала прага от 2300 MWh нетно специфично производство на електрическа енергия от инсталиран 1 kW мощност, поради което цялото количество произведена през месец август електроенергия е подлежала на изкупуване по преференциална цена съобразно т.1.7 от Решение № СП – 1 (188,29 лв./MWh). Посочените суми не са заплатени от ответника, поради което ищецът претендира и обезщетение за забава на плащането за сумата от 11 621,23 лв. в размер на 3 249,97 лв., считано от 01.01.2018 г. до подаване на настоящата искова молба, както и обезщетение за забава на плащането за сумата от 1 180,58 лв. в размер на 329,34 лв., считано от 01.01.2018 г. до подаване на настоящата искова молба.

Твърди, че през месец септември 2017 г. е произвел и доставил на ответника електрическа енергия в размер на 1044,976 MWh, за която е издал Фактура № 115/30.09.2017 3 г. на стойност 216 874,32 лв. с ДДС. за продажната цена 172,95 лв./MWh /приложимата преференциална цена за електрическа енергия, съобразно т. 1.8 от Решение № СП – 1/, дължима след достигане на 2250 ефективни часа. За част от количеството произведена през месец септември 2017 г. електрическа енергия в размер на 935,866 MWh, ВяЕЦ е работила до 2250 ефективни часа, съответно продажната цена според ищеца е предвидената в т. 1.7. от Решение № СП – 1 (188.29 лв./MWh), а останалата част електрическа енергия в размер на 109,11 MWh е произведена при работа на ВяЕЦ от 2250 ефективни часа, но не е достигнала прага от 2300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност, подлежаща на изкупуване на преференциална цена по т. 1.8 от Решение № СП – 1 (172,95 лв./MWh). Излага още, че ответникът е заплатил само част от дължимата по Фактура № 115/30.09.2017 г. сума в размер на 19 467,45 лв. при обща стойност на фактурата 216 874,32 лв. с ДДС. Предвид остатъкът в размер на 197 406,87 лв. с ДДС ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на 55 054,57 лв., считано от 01.01.2018 г. до подаване на настоящата искова молба. Доколкото обаче по издаденото към Фактура № 115/30.09.2017 г.

Дебитно известие № 117/30.09.2017 г. на стойност 17 227,42 лв. с ДДС, ответникът не е извършвал плащане, ищецът освен сумата в размер на 17 227,42 лв. претендира и обезщетение за забава в размер на 4 804,57 лв., считано от 01.01.2018 г. до подаване на настоящата искова молба.

По отношение на претендираните за месец октомври 2017 г. суми за произведена и доставена на ответника електроенергия, ищецът сочи, че същата е в размер на 86,516 MWh, за която е издал Фактура № 118/31.10.2017г. на стойност 17 955,53 лв. с ДДС, като продажната цена е в размер 172,95 лв./MWh /приложимата преференциална цена за електрическа енергия, произведена след достигане на 2250 часа работа и преди достигане на 2300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност. Излага, че ответникът е заплатил част от дължимата по Фактура № 118/31.10.2017 г. сума в размер на 1 560,31 лв. при обща стойност на фактурата 17 955,53 лв. Предвид остатъкът в размер на 16 359,22 лв. ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на 4 572,46 лв., считано от 01.01.2018 г. до подаване на настоящата искова молба.

Излага доводи, че отмяната на т. 1.7 от Решение СП с Решение № 1177/23.02.2018 г., постановено по адм.д. № 8522/2015 г. на АССГ, потвърдено с Решение № 1115/28.01.2019 г., постановено по адм.д. № 5284/2018 г. на ВАС, довела до приемане на Решение № СП – 5/28.03.2019 г., с което се определили еднакви стойности с тези предвидени в отменената т.

1.7 от Решение № СП – 1. Сочи, че Решение № СП – 5 било обявено за нищожно с Решение № 6355/29.10.2019 г., постановено по адм.д. № 4422/2019 г. на АССГ., което като последица имало ретроактивно действие. Твърди, че ответникът следва да заплати количеството ел. енергия до 15 работни дни след получаване на фактурата, както и че срокът за заплащане е изтекъл, с което обвързва дължимостта на сумите по процесните фактури/дебитни известия и съответното им обезщетение за забава. Намира отказът на ответника да изпълни задължението си, обосновавайки го с позицията на НЕК, за неправилен, тъй като за ответника не съществуват договорни или законодателни причини да прилага друг 4 механизъм за заплащане извън вече приетия в отношенията между страните. Излага, че ответната страна е в забава и дължи обезщетение за това в горепосочените размери.