Решение № 592 от 22.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Варна, 22.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20243110111221 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от Н. Н. А. срещу „ДЗИ-О.З.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата от 467,19 лв.

(след допуснатото изменение на иска чрез увеличение на неговия размер по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 07.02.2025 г.), представляваща незаплатен остатък от дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „Ауди А4“, с рег. № ***, при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а именно при ПТП на 13.02.2023 г. в гр. Варна на паркинга на Бизнес парк Варна, причинено по вина на водача на л.а. „Форд Рейнджър“, с рег. № ***, застрахован при ответника, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 02.09.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Твърди се в исковата молба, че на 13.02.2023 г. около 8,30 часа в гр. Варна на паркинга на Бизнес парк Варна собственият на ищеца л.а. „Ауди А4“, с рег. № *** бил ударен от л.а. „Форд Рейнджър“, с рег. № ***, управляван от Найден Радев, който паркирал автомобила си до този на ищеца и отваряйки вратата на автомобила си удря собствения на ищеца автомобил. Сочи, че за настъпилото ПТП участниците съставили двустранен констативен протокол, като в него за виновен посочили водача на лек автомобил „Форд Рейнджър“, с рег. № ***. Навежда довод, че автомобилът, управляван от виновния водач, е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от ответното застрахователно дружество, със срок на действие 13.07.2022 г. – 12.07.2023 г., която полица е действаща към датата на ПТП. Твърди, че на 16.02.2023 г. уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис заключение по щета № 43080312300187. В описа като увредени детайли били посочени предна врата дясна и външна дръжка предна дясна врата. Пояснява, че като застрахователно обезщетение получил сумата в размер на 120 лв., с която не могат да се покрият щетите на автомобила. В тази връзка извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили. От така направеното проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 800 лв. Счита, че дължимото застрахователно обезщетение, което следва да му изплати ответникът, е в размер на 680 лв. след приспадане на заплатената до момента сума от 120 лв. При тези съображения моли за уважаване на 1 предявения иск и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Форд Рейнджър“, с рег. № ***, действаща към момента на застрахователното събитие от 13.02.2023 г., настъпването на процесното ПТП и неговият механизъм, както и обстоятелството че е подадено уведомление за щета, по което е образувана преписка № 43080312300187.

Потвърждава заявеното от ищеца, че е извършен оглед на автомобила, за което е съставен опис-заключение по щета, съдържащ увредените детайли на автомобила.

Поддържа, че определената сума от 182,60 лв. е преведена на собственика на автомобила на 27.02.2023 г., срещу която при застрахователя е постъпило възражение, на което е отговорено с писмо от 02.03.2023 г. Оспорва предявения иск по размер и твърди, че претендиратата от ищеца сума не отговаря на средните пазарни цени за отстраняване на настъпилите вреди. Оспорва извършването на ремонт на процесния автомобил, съотв. заплащането му. В този смисъл моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, както и заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Между страните е обявено за безспорно с Определение № 13276/25.11.2024 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 07.02.2025 г., че между водача на л.а. „Форд Рейнджър“, с рег. № *** и ответника – „ДЗИ-О.З.“ ЕАД към датата на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, което е настъпило на на 13.02.2023 г. около 8,30 часа в гр. Варна на паркинга на Бизнес парк Варна, при което собственият на ищеца л.а. „Ауди А4“, с рег.

№ *** бил ударен от л.а. „Форд Рейнджър“, с рег. № ***, управляван от Найден Радев, който паркирал автомобила си до този на ищеца и отваряйки вратата на автомобила си удря собствения на ищеца автомобил, за което застрахователят бил уведомен на 16.02.2023 г., извършил оглед и констатирал получените щети от процесното ПТП в опис-заключение по щета № 43080312300187.

Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства – Свидетелство за регистрация – част І, Двустранен Констативен протокол за ПТП и Опис на щетите № 43080312300187, Уведомление за щета № 43080312300187 и Писмо с изх. № 282/02.03.2024 г.

Изяснява се от представеното платежно нареждане от 27.02.2023 г., че ответникът е заплатил на ищеца на посочената дата застрахователно обезщетение по процесната щета в размер на 182,60 лв.

От допусната и неоспорена от страните САТЕ, извършила изследване въз основа на представените по делото доказателства, вкл. и обективираните обстоятелства в опис-заключението и представения от ответника снимков материал, както и след оглед на процесния автомобил, се установява, че общата стойност за възстановяване на автомобила съгласно опис на застрахователя и въвеждането му в експлоатация по средни пазарни цени за труд и части към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 13.02.2023 г. е 649,79 лв. с ДДС. Посочена е и общата стойност за възстановяване на автомобила, съгласно опис на застрахователя и въвеждането му в експлоатация по средни пазарни цени за труд и части без участие на официални сервизи, която възлиза на 443,56 лв. с ДДС.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема 2 следното от правна страна:

Правната норма, регламентирана в чл. 432 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност” виновно да е увредил ищеца, като му е причинил сочените имуществени вреди в заявения размкер, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател. Вината съобразно чл.

45, ал. 2 ЗЗД се предполага. Ищецът следва да докаже, че е представил на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди.

Както бе изяснено, между страните не съществува спор относно обстоятелството, че през релевантния период е било налице застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на лек автомобил марка „Форд Рейнджър“, с рег. № *** и ответника – застраховател, настъпването на процесното застрахователно събитие, механизмът на увреждането и причинените вреди на автомобила, вследствие н процесното ПТП. Деянието на водача на лек автомобил марка „Форд Рейнджър“, с рег.

№ ***, е противоправно, защото е извършено в противоречие с изискванията на правилото, уредено в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а именно всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.

В този смисъл настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на делинквента, обезпечена от ответника-застраховател по договора за застраховка „Гражданска отговорност”, са осъществени в обективната действителност. В действителност спорът между страните се съсредоточава върху обстоятелството какъв е дължимият от ответника размер на застрахователното обезщетение за процесното застрахователно събитие.

При претенция за заплащане на имуществени вреди, релевантна за действителната стойност на автомобила е средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие – в този смисъл Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т.о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586 /2013 г., II т.о., ТК. Според константната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, Решение № 165/24.10.2013 г., по т. дело № 469/2012 г. по описа на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о. и др., при определяне на обезщетението по Кодекса за застраховането прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди не е задължително, а при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – по пазарни цени към датата на ПТП, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката.

3

Съдът възприема направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи в първия предложен вариант за стойност за възстановяване на автомобила, тъй като експертизата в тази част е изготвена компетентно и добросъвестно, като в. л. е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата САТЕ. Според заключението на експертизата по т. 1 възстановителната стойност на застрахования автомобил по средни пазарни цени за труд и части възлиза на 649,79 лв. Настоящият съдебен състав не намира основание при определяне на възстановителната стойност на застрахования автомобил по средни пазарни цени да бъдат изключени цените, които предлагат официалните сервизи за отремонтиране на повредите, тъй като изключването на определена категория сервизи прави необективен резултата за средни пазарни цени като стойност. Вторият вариант, определящ стойността на ремонта на 443,56 лв., не следва да бъде кредитиран, тъй като е изготвен единствено по цени на сервизи, извън официалния на марката, поради което не отговаря на изискванията за представителност.

При тези съображения съдът намира, че дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение следва да се определи според средната пазарна стойност на разходите за възстановяване на автомобила към датата на процесното застрахователно събитие, която според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебна автотехническа експертиза е в размер на 649,79 лв., но тъй като ответникът е заплатил на ищеца сумата от 182,60 лв., остатъкът от дължимото застрахователно обезщетение се равнява на 467,19 лв. В този смисъл предявеният иск с правно основание чл. 432 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.